Решение № 16669 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2939/2019 г.

Решение № 16669 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2939/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Казаков от [населено място], [адрес], против решение № 247 от 3.01.2019 г. по адм. дело № 246/2018 г. по описа на Административен съд – Габрово. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, както и административния акт. Представено е становище на 11.11.2019 г., в което са изложени съображения и са претендирани сторените по делото разноски. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Габрово е било образувано по жалба на Н. Казаков, против решение за налагане на финансова корекция № 07/121/05348/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/4666 от 20.08.2018 г. на директор на Държавен фонд "Земеделие". С него е определена финансова корекция в размер на 8 963. 61 лева, тъй като административния орган е приел, че не са изпълнени заложените в бизнес плана финансови нива. За периода от трите пълни финансови години – 2015, 2016 и 2017 г. е установено 99. 21 % неизпълнение от прогнозните финансови параметри, като неизпълнението за първите две финансови години е 100 %. С оспореното решение № 247 от 3.01.2019 г. по адм. дело № 246/2018 г. Административен съд – Габрово е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е налице отменително основание. Съдът е установил, че са спазени изискванията на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, както и че не е било спорно между страните, че съгласно сключения договор от 8.05.2014 г. - т. 4. 18. ползвателя на помощта се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция и в съответствие с одобрения бизнес план. В хода на съдебното производство жалбоподателя не оспорил, че не са реализирани прогнозните стойности от приходи от продажба на селскостопанска продукция, заложени в бизнес плана. Съдът е приел, че това е било подкрепено и от обясненията му, представени в хода на административното производство. Не било спорно между страните, че в бизнес плана са заложени приходи за първата година в размер на 3 600 лв., за следващата 2016 г. са заложени приходи от 6 020 лева, а за 2017 г. - приходи от 8 450 лева. За 2015 г. и 2016 г. неизпълнението по одобрения бизнес план като приходи е 100 % за всяка една от годините, а за 2017 г. изпълнението е като приходи в размер на 200 лева, което представлява 2, 37 % от предвидените в бизнес плана. Общи за трите проверявани години ползвателят не е реализирал заложените в бизнес плана приходи, като е отчел неизпълнение за проверявания период от 99, 21 %. Административния съд е установил, че съобразно събраните по делото доказателства не се установило наличието на обективни причини за неизпълнението на показателите, за твърденията на жалбоподателя не са ангажирани нито доказателства за наличието на изключващи отговорността обстоятелства вкл. форсмажорни такива. Въз основа на което съдът е приел, че е установено неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и целите, заложени в чл. 2 от Наредбата. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФ "Земеделие". Неизпълнението на финансовите показатели по одобрения план не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства". Административния съд не е споделил доводите на жалбоподателя, че посочените от ответника текстове от Договора са неприложими, тъй като инвестицията е вече извършена. Действително ползвателя е извършил инвестицията, но по силата на договора той е поел задължение да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години, от сключване на договора, поради което правилно е преценено, че е налице нарушение на договора. Предвидените в бизнес плана показатели не са препоръчителни, напротив те са от съществено значение за изпълнение на целите заложени в чл. 2 от Наредбата, а отделно от това са от съществено значение за преценка на всяка инвестиция, нейната ефективност и рентабилност, предвид изложеното съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че същия не е поемал задължение за изпълнение на прогнозните приходи. Предвид изложеното административния съд приел, че административният орган правилно е установил основанието за налагане на финансова корекция, като е съобразил финансовата корекция прилагайки т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" и е определил същата в размер на 100 %. Съдът констатирал, че финансова корекция е определена не само върху допустимите разходи, финансирани от Европейския фонд, но и върху допустимите разходи, финансирани от държавния бюджет. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 /изм. ДВ бр. 85/24.10.2017 г. от ЗУСЕСИФ за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Следователно законът има за предмет и регламентирането на правоотношенията възникващи по повод на националното съфинансиране на проектите, които получават безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. При определяне на финансова корекция правилно е използвана методиката за налагане на санкции след плащане по проекти по ПРСР, като размерът от 8963, 61 лева, представляващ 100 % от предоставената финансова помощ е правилно определен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че административният орган и административният съд неправилно са се позовавали на нормите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е по реда на Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. За яснота и прецизност следва да се посочи, че е необходимо да бъде правено разграничение между двете самостоятелни административни процедури, а именно: тази по Наредба № 8 от 3.04.2008 г. и тази по реда на ЗУСЕСИФ, като целта на всяка една от тях е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Също така следва да се има предвид, че осъществяването на едната или другата от двете административни процедури, не зависи от волята и избора на административния орган, нито пък от желанието на бенефициента (наричан в някои нормативни актове бенефициер). Още повече, че следва да се има предвид, че в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г., Законът за подпомагане на земеделските производители е изменен и допълнен. Законодателят едва с това изменение и допълнение изрично е посочил с новата ал. 5 на чл. 20а от ЗПЗП, че Изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, тоест за в бъдеще - след влизане в сила на изменението и допълнението, а не преди тази дата. Ето защо не се налага обсъждането на доводите в касационната жалба относно приложното поле на ЗУСЕСИФ, тъй като не се основават на относими нормативни разпоредби предвид § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ. Но въпреки направеното по-горе изложение и разграничение, настоящият състав установи, че решението на първоинстанционния съд е съобразено със събраните по делото доказателства и с Наредба № 8 от 3.04.2008 година. Безспорно е по делото, че между Н. Казаков и Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е сключен Договор № 07/121/05348/08.05.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., Подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони като предмет на договора е предоставяне на финансова помощ в размер до 60 % от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя при осъществяването на проект. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите по чл. 13, ал. 1 подават в областната дирекция на фонда по чл. 43 УПДФЗ по място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане по образец съгласно приложение № 10 и прилагат документи съгласно приложение № 11, в това число бизнес план. Бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, като таблиците, включени в него, са във формат "xls. В § 1, т. 17 от ДР на Наредба № 8/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията "икономическа жизнеспособност" а именно: е генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба и 2. гарантираните бюджети по чл. 25, ал. 1 и критериите за оценка, посочени в приложение № 8. Изготвянето на Бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. А съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. предвижда, че бизнеспланът по ал. 1 трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата или на земеделските стопанства на членовете на организациите на производители чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3. В този смисъл Бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 121, тъй като по този начин се доказва "икономическата жизнеспособност" на проекта за съответния период. Съгласно сключеният договор, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения Бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Оттук следва извода, че заложените в Бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1 РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. При издаване на решението за налагане на финансова корекция административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 и т. 8. 1 от Договора от 08.05.2013 г., във връзка с неизпълнение на задължения по точка 4. 18 от договора, чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8/2008 г. и на основание параграф 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ вр. чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10, вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и на ползвателя е наложена финансова корекция. Оттук следва извода, че заложените в Бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания, предвид което следва да се приеме, че същите не са прогнозни. А още повече, че в хода на първоинстанционното съдебно производство ползвателя не е оспорило, че не са реализирани прогнозните стойности от приходи от продажба на селскостопанска продукция, заложени в Бизнес плана. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че за финансовата 2015 година в одобрения бизнес план са заложени приходи от продажба на ливадно сено, лешници и орехи в размер на 3 600 лева, от представените документи, стопанството няма реализирани приходи през тази година, което представлява 100 % неизпълнение на бизнес плана. За финансовата 2016 година в одобрения бизнес план са заложени приходи от продажба на ливадно сено, лешници и орехи в размер на 6020 лева, от представените документи, стопанството няма реализирани приходи през тази година, което представлява 100 % неизпълнение на бизнес плана. По отношение на финансовата 2017 година в одобрения бизнес план са заложени приходи от продажба на ливадно сено, лешници и орехи в размер на 8450 лева, от представените документи, за този период са реализирани приходи от продажба на ливадно сено в размер на 200 лева, което представлява 2. 37 % изпълнение на бизнес плана за тази година, като в резултат на това е отчетено 97. 63 % неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели. Предвид което административния орган е констатирал, че за трите пълни финансови години 2015 г., 2016 г. и 2017 г. изпълнението на бизнес плана е в размер на 0. 79 % от заложените в него приходи, изчислено средно аритметично за всички проверяващи години. Ползвателят не е реализирал заложените в бизнес плана приходи, при което е установено, че за целия проверяван период от трите години е отчел 99. 21 % неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели. Въз основа на което е обоснован и законосъобразен изводът на решаващия съд че е налице нарушени на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. На следващо място по релевирания довод от касатора следва да се приеме, че в решението за налагане на финансова корекция, изпълнителният директор на ДФЗ се е позовал и на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (Методиката), утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Тази Методика след постановяване на обжалваното решение е обявена за нищожна с влязло в сила решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. Независимо от обявената за нищожна методика, това не се отразява на процесното решение за налагане на финансова корекция. Така е, защото разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 дават самостоятелно основание за налагане на финансовата корекция. Последната не е наложена въз основа на методиката, а на посочените подзаконови разпоредби. Критериите за определяне размера на намалението на помощта също са посочени в чл. 51, ал. 2 от Наредба № 8 - вида, степента и продължителността на неизпълнението. Тези критерии са законово дефинирани. При установените висока степен на неизпълнението по проекта и продължителността на неизпълнението от три години, законосъобразно с разпоредено с процесното решение връщането на пълния размер на изплатените суми по предоставената финансова помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на разноските следва да се остави без уважение, с оглед на изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение