Решение № 6849 от 22.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Онбоксмедия ЕООД, [ЕИК], гр. София срещу Решение 5941 от 18.10.2022 год., постановено по адм. дело 9650/2021 год. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт Р-222215200001112-091-001/09.06.2021 г., поправен с РАПРА П-22221521113476-003-001/24.06.2021 г., издаден от С. Костадинова -орган възложил ревизията и Д. Терзиева ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1344/27.08.2021 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция по приходите (НАП), в частта за установени задължения по ЗДДС в общ размер на 16525, 06 лева и лихви в размер на 5506, 50 лева за данъчни периоди м. 07. 2017 г., м. 09. 2017 г., м. 11. 2017 г., от м. 01. 2018 г. до м. 06. 2018 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Счита, че мотивите на първостепенният съд противоречат със събраните в хода на съдебното производство доказателства. Излага подробни доводи за незаконосъобразност на извода на съда за липса на доказана реалност на процесните доставки. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение, отмяна на РА и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП- София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в о.с.з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт Р-222215200001112-091-001/09.06.2021 г., поправен с РАПРА П-22221521113476-003-001/24.06.2021 г., издаден от С. Костадинова -орган възложил ревизията и Д. Терзиева ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1344/27.08.2021 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция по приходите (НАП), в частта, с която за Онбоксмедия ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчен период 07.2017 г., м. 09.2017 г., м. 11.2017 г., от м. 01.2018 г. до м. 06. 2018 г. включително, произтичащо от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури от "Теофаст" ЕООД, "Кампала Груп" ЕООД, "Ремон" ЕООД и "Хобус" ЕООД в размер на 16525, 06 лева - главница и лихви в размер на 5506, 50 лева. За да постанови решението си административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок и в предвидената писмена форма. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е приел следното: Предмет на спорните доставки за услуги са поддържане и актуализация на интернет сайтовете и профилите във фейсбук, подсилване на публикации във фейсбук профили на дружеството, дизайн и отпечатване на листовки формат А4, създаване и обработка на снимки на продукти, предлагани от ревизираното дружество, създаване и изработка на рекламни материали банери, тефтери, календари и други, дизайн и печат на рекламни листовки. В хода на първоначалното ревизионно производство са извършени насрещни проверки на доставчиците, при които са представени копия на проверяваните фактури, договори с ревизираното дружество за възлагане на съответните услуги, счетоводни регистри за извършените осчетоводявания, оборотни ведомости, главна книга, касова книга, граждански договори с конкретно изброени в РД физически лица. При повторното извършване на ревизията са извършени насрещни проверки по отношение на физическите лица, с които доставчиците са сключили граждански договори и посочени от тях като фактически извършители на услугите, като нито едно от посочените физически лица не е потвърдило, че е сключило граждански договор и е поел задължения за извършване на дейности, възложени им съответно от "Теофаст" ЕООД, "Кампала Груп" ЕООД, "Хобус" ЕООД и "Ремон" ЕООД. Още повече в противоречие с гражданските договори управителите на дружествата - доставчици са декларирали, че предоставените от тях услуги са извършени с личен труд. В съдебното производство от процесуалния представител на ответника на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК е оспорена автентичността на представените в хода на ревизията частни документи. Доказателства от страна на ревизираното лице за истинността на оспорените документи, не са ангажирани поради което първоинстанционният съд е счел, че приетите писмени доказателства не следва да се кредитират като годни доказателства, удостоверяващи посочените в тях факти и обстоятелства. Въпреки приетите заключения на съдебно - счетоводната и съдебно техническата експертиза, не е установено по безспорен начин, че именно процесните доставчици са изпълнителите на услугите по декларираните фактури. Съдът е приел, че не е спорно, че резултатът от изпълнението на услуги с характер, съответстващ на този по спорните фактури е налице, но липсват доказателства, относно извършителя на услугите. Прието е, че не се доказва също с какви активи и технически средства са осъществени процесните доставки, тъй като няма данни доставчиците да притежават и да разполагат със съответната техника, нужна за извършване на фактурираните дейности. Така мотивиран, първоинстанционният съд е приел за законосъобразен извода за липса на доставка по спорните фактури с доставчици "Теофаст" ЕООД, "Кампала Груп" ЕООД, "Ремон" ЕООД и "Хобус" ЕООД. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка и е стигнал до правилен извод, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Възникването на данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДДС по предоставянето на услуга по чл. 9 от същия закон, предпоставя нейното извършване. Нормата на чл. 69, ал. 1 ЗДДС регламентира изискването доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. Законосъобразно е прието по делото, че в тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, наличието на законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. За да има осъществена доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и нейното счетоводно отразяване. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, СЕС е посочил в т. 37 от решението по С-78/12 г., че лицето, което иска приспадане на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция трябва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. В настоящия случай решаващия състав е извършил именно такава преценка на представените по делото доказателства. В тази връзка касационният състав намира за неоснователно твърдението на касатора, че първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие със събраните в съдебното и ревизионното производство доказателства. Административният съд подробно е описал представените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Правилно съдът е съобразил противоречието в доказателствата, представени по време на първоначалната ревизия и повторната. На следващо място правилно е разпределена доказателствената тежест и е съобразено от съда, че доказателства от страна на ревизираното лице за истинността на оспорените документи, не са ангажирани, поради което основателно оспорените доказателства не са кредитирани от първоинстанционният съд. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са ангажирани доказателства за реалното извършване на процесните услуги от доставчиците на ревизираното лице. Настоящият състав намира изводът на административния съд, че заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, установяващо завеждането на стоките в счетоводството на ревизираното лице и в счетоводствата на доставчиците му, не доказва реалното осъществяване на доставката именно от посочените във фактурите доставчици, за правилен. Действително съобразно съдебно-техническата експертиза се установява, че резултатът от изпълнението на услуги с характер, съответстващ на този по спорните фактури е налице, но съобразно липсата на представени доказателства не може да бъде направен извод, че услугите по спорните фактури, издадени от "Теофаст" ЕООД, "Кампала Груп" ЕООД, "Ремон" ЕООД и "Хобус" ЕООД са реално извършени от посочените доставчици. Още повече по делото не се доказва кадрова и материална обезпеченост на дружествата, както и доказателства за последваща реализация на спорните стоки. Неоснователни са доводите на касатора за противоречивост на мотивите и допуснати съществени процесуални нарушения. Не се констатират и твърдяните несъответствия с материалноправните норми. Поради така изложените съображения, обжалваното решение на Административен съд София град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Дирекция ОДОП- София при ЦУ на НАП разноски за касационна инстанция, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 382,84 лв., определено при условията на чл.8,ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд