Решение № 6905 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2021 г.

Решение № 6905 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя д-р Иван Иванов, чрез гл. юрк. Д. Л., за отмяна на решение № 6698/8.11.2019 г. по адм. дело № 6484/2019 г. по описа на Административен съд – София-град и решение № 13459/29.10.2020 г. по адм. дело № 109/2020 г. по описа на Върховния административен съд. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, като ново обстоятелство по смисъла на т. 1, молителят се позовава на т. 53 и т. 54 на решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз. Във връзка с него се твърди, че "Електроразпределение Север" АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. д. № 6484/2019 г. пред АССГ, с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган - молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т. 56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс, като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. По отношение на основанието за отмяна, регламентирано в т. 4 от чл. 239 АПК – молителят твърди, че влязлото в сила решение № 13459/29.10.2020 г. по адм. дело № 109/2020 г. по описа на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска в настоящото производство, противоречи на решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. по описа на ВАС. Според молителя неправилно с решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила първоинстанционното решение, с което КЕВР е осъдена да заплати разноски за адвокатски хонорар, заедно с начисления върху хонорара ДДС. Това разрешение противоречи на мотивите на Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Иска се отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане, а в условията на алтернативност – отмяна на решенията като неправилни. Ответникът по молбата за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, чрез писмен отговор, подаден от адв. Н. Г., счита, че не са налице основания за отмяна на решенията. Иска молбата за отмяна да бъде оставена без разглеждане като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на изчерпателно посочените в чл. 239 АПК основания. Според предвиденото в чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. При тези данни по делото, съдът намира искането на КЕВР за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК за неоснователно. Решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Такава възможност е предвидена само за решенията на ЕСПЧ съгласно чл. 239, т. 6 АПК. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Изложеното в молбата за отмяна не попада в хипотезата на нормата. Решение по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не представлява "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Също така молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 – т. 6 от АПК. Предвидената в чл. 239, т. 4 АПК хипотеза за отмяна също не се обосновава с представените по делото доказателства и поддържаните от молителя твърдения. Според въпросната норма актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай се сочи, че с решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. по описа на АССГ, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север АД" обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356 лв., представляващо разноски за процесуално представителство във връзка с обжалването и отмяната на наказателно постановление № НП-202/31.05.2015 г. Впоследствие Решение № 5064/27.07.2018 г. е отменено с Решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на ВАС. Съдът намира искането за неоснователно и на второто предявено отменително основание – това по чл. 239, т. 4 АПК. Нормата има за задача да предотврати съществуването в правния мир на две противоречиви, влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. При констатиране на пълното тъждество, изискуемо в закона, съдът е задължен от нормата на чл. 244, ал. 2 АПК да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. С тази отмяна в правния мир ще остане само един съдебен акт, който със сила на пресъдено нещо решава спора между страните за законосъобразността/незаконосъобразността на един административен акт. Самият молител поддържа в молбата си, че предмет на двете дела водени пред АССГ, за едното от които се иска отмяна, са обезщетения за вреди, които са причинени при оспорването на различни наказателни постановления (НП-202 от 30.01.2015 г. и НП-352/17.12.2014 г.). Самото твърдение, което е подкрепено с доказателства, е в противоречие със заявеното от страната искане. Налага се извод за липса на пълен идентитет в предметите на двете административни дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна. За да претендира отмяна на решенията на това основание, КЕВР се позовава на решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменено осъдително решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на АССГ. Вместо това предявеният от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лева във връзка с обжалване на наказателно постановление е отхвърлен като неоснователен. Сравнението на двете съдебни решения ясно показва липса на идентичност в предмета на иска, тъй като претендираните имуществени вреди произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела. Наличието на различни съдебни производства по обжалване на различни наказателни постановления води и до установяване на различна фактическа обстановка. Такова е и разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г. по тълкуването на чл. 239, т. 4 АПК. По отношение на оплакването, че начисляването на ДДС върху адвокатския хонорар е в противоречие с практиката на СЕС – следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като е въведено едва пред касационната инстанция, като и тогава не е разгледано. Също така следва да се посочи, че извънинстанционното производство по отмяна, по своята правна същност, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. С оглед изхода на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените разноски, доказани с надлежни писмени доказателства, за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Претендираният размер е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия