Решение № 12070 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13338/2014 г.

Решение № 12070 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13338/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на СО - район "Възраждане" срещу решение № 4477 от 1.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4150 от 2014 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалноправните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, а спорът - решен от ВАС по същество, като жалбата срещу т. I от Протокол № 11/12.10.2009 г. на Комисията по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/ към район "Възраждане" бъде отхвърлена като неоснователна с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. От ответниците по касационната жалба, Фанко Димов Филипов и Павлина Димова Филипова, редовно призовани, лично се явява Фанко Филипов. Двамата ответници се представляват от адв. Горбунова, която твърди недопустимост, евентуално неоснователност на касационната жалба по съображения, изразени устно в хода по същество и в писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба като предявена от лице, което не е било страна в първоинстанционното съдебно производство, евентуално - за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок за касационно обжалване. Неоснователни са развитите от ответниците в писмения им отговор възражения за недопустимост на касационната жалба поради предявяването й от кмета на СО - район "Възраждане", който не е бил страна по делото в първоинстанционното съдебно производство. Действително страна в производството пред АССГ е била Комисията по картотекиране по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖТСО при район "Възраждане", а касационен жалбоподател е кметът на СО - район "Възраждане". Това обстоятелство обаче не води до недопустимост на касационната жалба, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от АПК лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. В конкретния случай предмет на обжалване пред АССГ е отказ за картотекиране на Комисията по чл. 10 от общинската НРУУРОЖТСО при район "Възраждане", която се явява специфичен помощен орган на кмета на район "Възраждане" при управлението на общинските жилища, находящи се в неговия район, който помощен орган по силата на общинската Наредба е натоварен с определени правомощия при картотекирането на нуждаещите се. Съдебното решение, с което се отменя акт на тази Комисия безспорно е неблагоприятно и за кмета на СО - район "Възраждане", тъй като пряко се отразява върху правомощията му по чл. 12, ал. 5 от Закона за общинската собственост, разпореждащ, че имотите и вещите - общинска собственост, които не са предоставени за управление на други лица, се управляват от кмета на общината. С оглед гореизложеното касационната жалба като предявена от лице по чл. 210, ал. 2 от АПК е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на Фанко Димов Филипов и Павлина Димова Филипова решение за отказ за картотекиране, обективирано в т. I по Протокол № 11/12.10.2009 г. на Комисията по картотекирането по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/ към район "Възраждане" и е върнал административната преписка на Комисията за ново произнасяне. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че, макар издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, решението за отказ за картотекиране, обективирано в т. I от Протокол № 11/12.10.2009 г. е постановено в нарушение на материалноправната норма на чл. 5, ал. 2, т. 8 от общинската НРУУРОЖТСО в действалата към датата на постановяването му редакция. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата кандидатът за настаняване под наем, съответно за включване в картотеката на нуждаещите се за отдаване под наем, следва да отговаря едновременно на изброените в тази алинея условия, последното от които е това по т. 8 - срещу лицето и неговото семейство /домакинство/ да не е изпълнена процедурата по чл. 65 от ЗОС за изземване на общинско жилище, освен ако са изтекли повече от 2 години от освобождаването му. Правилно АССГ е приел, че към датата на решението по т. I от Протокол 11/12.10.2009 г. Фанко и Павлина Филипови не са отговаряли на изискването на чл. 5, ал. 2, т. 8 от НРУУРОЖТСО, тъй като същите са били извадени от общинско жилище на ул. "Брегалница" № 30 със Заповед № РД-48-3/10.09.2009 г., която е била фактически изпълнена на 8.10.2009 г., видно от Протокол-опис от същата дата. В хода на обжалване на решението за отказ по т. I от Протокол № 11/12.10.2009 г. обаче са настъпили нови факти от обективната действителност, които АССГ, в изпълнение на указанията, дадени му с решение № 14817/26.11.2012 г., постановено по адм. д. № 3844/2012 г. на ВАС, трето отделение и на основание чл. 142, ал. 2 от АПК е съобразил при преценка съответствието на атакувания отказ за картотекиране с материалноправните разпоредби. АССГ е съобразил обстоятелството, че към датата на приключване на устните състезания в производството по делото кандидатите за картотекиране вече отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 8 от общинската Наредба, тъй като към тази дата вече са изтекли 2 години от фактическото освобождаване на общинското жилище в резултат на изземването му със заповед по чл. 65 от ЗОС. Предвид гореизложеното съдът е приел, че постановеният отказ за картотекиране противоречи на чл. 5, ал. 2, т. 8 от НРУУРОЖТСО, отменил е същия като незаконосъобразен и е върнал административната преписка на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО за ново произнасяне в двумесечен срок от получаването й съобразно мотивите на съдебното решение. Решението на АССГ е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на съда, изложени в мотивите на оспорения съдебен акт. АССГ е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост и обосновано е стигнал до извода за незаконосъобразност на решението за отказ за картотекиране поради противоречието му с приложимата към издаването му разпоредба на чл. 5, ал. 2, т. 8 от НРУУРОЖТСО. Правилни са развитите от съда съображения за това, кои факти са "нови" и "от значение за делото след издаване на акта" по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. Обосновано в тази връзка АССГ е квалифицирал изтичането на двугодишния срок от фактическото освобождаване на общинското жилище в резултат на издадена заповед по чл. 65 от ЗОС за "нов факт от значение за делото след издаване на акта", който следва да бъде съобразен от съда към момента на приключване на устните състезания с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Съобразявайки се със задължителните указания на касационната инстанция по приложимостта на чл. 142, ал. 2 АПК в случая, съдържащи се в мотивите на решението по адм. д. № 3844/2012 г. по описа на ВАС, АССГ е постановил акта си и при спазване на административнопроизводствените правила - в частност на разпоредбата на чл. 224 от АПК. Несъстоятелни са развитите в касационната жалба доводи за недопустимост на оспорването на отказа за картотекиране поради несамостоятелност на същия, тъй като бил издаден в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Обосновано АССГ е заключил, че постановеното с Протокол № 11/2009 г. решение за отказ за картотекиране на жалбоподателите подлежи на самостоятелен съдебен контрол, независимо от обстоятелството, че е било постановено във връзка с влязло в сила съдебно решение, тъй като съдебното решение касае друго протоколно решение. Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,