Решение № 1342 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6738/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, чрез гл. юрк. Л. Сърбинска против решение 966/26.05.2023 г., поправено с решение 975/26.05.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановени по адм. дело 3220/2022 г., с което е отменено негово решение 32-415624/01.12.2022 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 като митническите органи не са установили съмненията си относно декларираната договорна стойност на внесената стока и не са установили предвидените от закона основания за определяне на митническа стойност по метода на чл. 74 от МКС. Твърди, че съмненията относно декларираната договорна стойност на стоката са установени въз основа на данните от извършена по линията на международно сътрудничество проверка, според които цената на автомобила при износа от САЩ е в размер на 11 000 USD и значително се различава от декларираната стойност. В тази връзка са изложени съображения, че съдът не е съобразил доказателствената сила на получения от американските митнически власти отговор, който е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, както и на представената към отговора електронна информация за износ - еквивалент на износна декларация в ЕС. Счита, че съмненията относно цената на процесната стока се потвърждават и от наличната на интернет адрес https://en.bidfax.info/ информация за извършена продажба на автомобил със същите характеристики чрез аукцион на 20.02.2019 г. с крайна цена в размер на 4 100 USD. По приложението на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС) поддържа, че са разгледани последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и е законосъобразно е прието, че не са налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоките по тези методи, като при използвания метод по § 3, са взети предвид наличните данни на митническа територия на Съюза, каквито са данните, представени от Департамента за вътрешна сигурност на САЩ, отдел Митници и гранична защита. Изложени са и доводи, че при издаването на процесния акт, митническият орган е съобразил и изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 1 АПК. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК на другата страна. Ответникът И. Минков, от град Пловдив, чрез адвокат Р. Василева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по подробни съображения, изложени в писмено становище и в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е било решение 32-415624/01.12.2022 г. издадено от директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) е определена нова митническа стойност на стоката, поставена под режим допускане до свободно обращение с MRN 19BG002002021035R6/10.12.2019 г. - лек автомобил употребяван, марка ИНФИНИТИ; модел: КУ 50; тип: бензин; бр. места 5; първ. peгистрация: 20140102; цвят: св.сив; раб. обем: 3696 куб см; мощност: 245 kwdin; двигател: : не открит, шаси: JN1BV7AR4EM700915, внос от САЩ, с деклариран произход Япония, при условия на доставка CFR Варна в размер на 20 249.78 лева и на вносителя И. Минков са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 5 234.88 лева. От фактическа страна съдът е установил, че И. Минков с митническа декларация с MRN 19BG002002021035R6/10.12.2019 г. е декларирал при режим допускане до свободно обращение посочения по-горе употребяван пътнически автомобил, марка ИНФИНИТИ; модел: Q50 с митническа стойност в размер на 2 200 USD, определена по метода на договорната стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 при цена на стоката от 1 750 USD и разходи за международен транспорт от 450 USD съгласно фактура от 13.09.2019 г. издадена от OCEAN WEST AUTO GROUP LLC., САЩ. Към декларацията лицето е приложило фактура за продажба от 13.09.2019 г., талон на превозно средство, служебна бележка от вещо лице относно технически параметри на превозното средство, търговска товарителница и коносамент. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което е определена нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана на САЩ съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации (утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г. на МФ и обн. ДВ бр. 45/27.05.2004 г. в сила от 01.04.2004 г.), както и с данни от интернет сайт www.en.bidfax.info. От писмо от 01.06.2022 г. подписано от г-н Д. Гаст аташе на Служба Митници и гранична охрана на САЩ и приложената към него Електронна информация за износ (Electronic Export Information-EEI), е установено, че декларираната при експорт от САЩ стойност за процесния употребяван автомобил е в размер на 11 000 USD /19 453.94 лева/. Във връзка с така получения отговор, от страна на митническите власти са изискани допълнителни документи от вносителя, но такива не са представени в определения срок. От документите, приложени към МД за внос, митническите органи са констатирали, че посоченият в коносамента получател EVROMIX LTD, гр. Пловдив, е посочен като такъв и в износната декларация от САЩ, както и че в представената служебна бележка, издадена от вещо лице при ДВГ-ППС-ВОС, не се установява състоянието на автомобила. Установена е и информация от интернет сайт www.en.bidfax.info, според която автомобил със същите индивидуализиращи белези, като този, предмет на внос по MRN 19BG002002021035R6/10.12.2019 г. (идентичен номер на шаси и щети в предната лява част), е продаден на аукцион за цена от 4 100 USD. При тези факти и след уведомление на засегнатото лице по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническият орган е приел, че митническата стойност следва да се определи в размер на 20 249.78 лева /11 000 USD при курс 1.76854 лева/USD плюс 450 USD, при същия курс, транспортни разходи/ на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приложението на вторичните методи по чл. 74 § 2 от регламента е изключено от митническия орган, поради липсата на данни за техническото състояние на автомобила и за разходите за ремонта му преди продажбата на митническата територия на Съюза, както и на информация, предоставена от вносителя за себестойността на автомобила от производителя. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалния закон. В мотивите си съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като е приел, че тежестта за доказване наличието на основателни съмнения е на митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В конкретния случай, според съда, митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Съдът е посочил, че е открита информация за участие на автомобил с идентични характеристики в аукцион с обявена продажна цена в размер на 4 100 USD. От тези данни, както и от данните в получената Електронна информация за износ, според съда, не следва обоснован извод, че декларираната от американския доставчик стойност в митническата декларация за износ в размер на 11 000 USD е действително договорената продажна цена между него и получателя. С оглед липсата на конкретизация дали така декларираната при износа стойност е продажна цена или себестойност на автомобила и как е формирана същата и дали включва дължими такси за участие в аукциона и размерът на печалбата, която доставчикът си е заложил при последваща продажба, както и предвид непредставянето от страна на американските митнически власти на съпътстващи продажбата документи, съдът е приел, че не може да бъде направен категоричен извод относно действително договорената продажна цена на автомобила. По отношение на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, съдът е обсъдил изложените от митническия орган съображения за изключването им и е приел, че не са подкрепени с каквито и да било доказателства, както и че липсват конкретни факти и обстоятелства за неприложимостта им. Според съда в документите, придружаващи митническата декларация за внос са налице конкретни данни, относими към дефинициите на идентични или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2 т. 4 и 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, но тази информация не е взета предвид от директора на ТД Митница Варна, поради което изводите за неприложимост на методите по чл. 74 §2, б. а) и б) от Регламент (ЕС) 952/2013, са незаконосъобразни. По отношение на методите, посочени в чл. 74 § 2, б. в) и г) от Регламент (ЕС) 952/2013, съдът е посочил, че решението не съдържа конкретни мотиви за изключването им и че липсват доказателства въз основа на какви проверки митническият орган е приел, че внесени употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране и такива за извършени справки в митническата информационна система МИС3А. По отношение на приложения метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е приел, че определянето на митническата стойност на стоката по данни от декларираната стойност в митническата декларация за износ от продавача е в нарушение на изискването за използване на налични данни на митническата територия на Съюза. В случая митническият орган не е изложил аргументи, които да обосноват приложението на този метод. Според съда нарушена е нормата на чл. 144, § 2, б. б) от регламента за изпълнение, която забранява на органа да използва система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две възможности, както и произволно определени или фиктивни стойности. В акта не е посочена причината за незачитане на данните за платената сума по приложената към процесната декларация фактура, неоспорена относно автентичността й, и от която според съда по категоричен начин се установява осъществената покупко - продажба с предмет процесния автомобил, цената на придобиване и размерът на разходите, формиращи стойността по чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013. Според съда при издаване на оспорения акт не е извършен анализ на всички факти и обстоятелства от значение за случая, като митническите органи не са изпълнили задължението да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внесената стока, а не произволно определена или фиктивна такава. При тези съображения в решението е формиран краен извод, че наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесената стока по вторичните методи, установени в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 не е обосновано и че митническата стойност на процесната стока е определена незаконосъобразно, поради което незаконосъобразно определени се явяват и сумите за досъбиране на мито и ДДС и лихви за забава. Решението е правилно като краен резултат. Принципно вярно съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническа стойност при внос на стоки. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл.140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е в тежест на митническия орган. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган не е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съмненията в договорната стойност на стоката, са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 11 000 USD, с износител OCEAN WEST AUTO GROUP LLC., САЩ, посочен като продавач в приложената от вносителя фактура. Съгласно чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, § 2 от спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Установена е и информация за проведен аукцион за автомобил с идентични характеристики с посочена продажна цена от 4 100 USD. В тази връзка следва да се посочи, че разпечатките от интернет сайт www.en.bidfax.info не са надлежно събрани като доказателства по делото, тъй като са представени от директора на ТД Митница Варна след приключване на устните състезания пред първата инстанция, с писмено становище от 03.05.2023 г. Декларираната договорна стойност на стоката е в размер на 1 750 USD съгласно представената фактура от 13.09.2019 г., като митническата стойност при вноса в размер на 2 200 USD включва и разходи за транспорт до територията на страна в размер на 450 USD. Освен фактурата, от вносителя не са представени други доказателства във връзка с декларираната договорна стойност на употребявания пътнически автомобил, предмет на внос. Поради това и предвид противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. Декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. В този случай на основание чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) 95282013 остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2 и 3 от кодекса, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (В този смисъл решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). При издаването на оспорения акт е приложен метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Този метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). Настоящият съдебен състав намира за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за нарушение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74 § 2 от регламента е направена справка с системата МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, с произход Япония, за периода от 10.09.2019 г. 10.12.2019 г., без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите. По делото не са представени по надлежния процесуален ред справки от МИС3А. Правилно съдът е посочил, че при преценката относно методите по чл. 74 § 2, б. а) и б) от Регламент (ЕС) 952/2013 митническият орган не е съобразявал характеристиките на процесния употребяван пътнически автомобил установени от представените към митническата декларация документи (като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ), и не е посочил, налична ли е или не информация в националната база . Незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт не се съдържат каквито и да било налични данни за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74 § 2 и е приет за приложим субсидиарния метод по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Неправилно митническият орган е посочил, че липсва информация за техническото състояние на автомобила и вида на повредите. В митническата декларация за допускане до свободно обращание стоката е описана като лек автомобил, употребяван, с марка, модел, брой места, цвят, мощност, работен обем на двигателя, номер на шаси. Декларираните характеристики на автомобила са потвърдени и от вещо лице в приложената към митническата декларация служебна бележа. Подробности за състоянието на превозното средство се съдържат във фактурата - не стартира, не работи и не се движи, повреди на предницата и на двигателя, щета от наводнение. От друга страна от доказателствата в административната преписка е видно, че митническите органи не са извършили оглед на стоката преди вдигането й и не са удостоверили състоянието на автомобила в протокол, изготвен по установения в закона ред (чл. 84ж ЗМ). От изложеното следва, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от решение по дело C-187/21, FAWKES Kft по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/2013 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Като е достигнал до същия извод за нарушение на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 при определяне на митническата стойност и е отменил оспорения административен акт като издаден в нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно като резултат решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация И. Минков - в размер на 890 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, представляващи платено по банков път възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.06.2023 г. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение, тъй като то съответства на материалния интерес по делото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,