Решение № 9836 от 25.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13083/2014 г.

Решение № 9836 от 25.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13083/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветан Кирилов Гешев против решение № 640 от 27.06.2014 г. по адм. дело № 269/2014 г. на Административен съд София-област, с което жалбата му против заповед рег. № 113/28.01.2014 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- София за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.), е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като не е взето предвид допуснатото при връчване на заповедта нарушение на процедурните правила. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - директорът на ОДМВР- София оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - област е постановено в противоречие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР (отм.) орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269, от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени изброените в текста реквизити. Изводът на съдебния състав за отсъствие на основания за отмяна на административния акт, свързани с допуснати при връчването на същия процесуални нарушения, е направен в противоречие със закона и не се споделя от настоящата инстанция. Съгласно императивното правило на чл. 249, ал. 2 от ЗМВР (отм.) връчването на заповедта на служителя е завършващият елемент от фактическия състав по прекратяване на служебното правоотношение в случаите на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.). Като част от производството по прекратяване на служебното правоотношение, връчването на заповедта е задължение на административния орган, който е обвързан от нормативните изисквания и следва да провери дали към датата на връчване служителят не се намира в разрешен от закона отпуск. В случая това задължение е изпълнено формално, тъй като към датата и часа на връчване на заповедта са съществували данни, че здравословното състояние на служителя е влошено и същият провежда медицински прегледи. Тези обстоятелства са били известни и на началника на служба " Миграция" Димитър Желев, непосредствен ръководител на жалбоподателя Гешев, който е младши полицейски инспектор в тази група (показанията на свид. Желев в съдебно заседание на 21.05.2014 г.). Същите се потвърждават и от издадения след връчване на заповедта болничен лист, установяващ, временна неработоспособност на служителя от 29.01.2014 г. до 31.01.2014 г. По тази причина в нарушение на чл. 248 от ЗМВР (отм.) служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено по време, когато служителят е в отпуск по болест, обективен факт, установен по предвидения за това ред. Издаденият и представен болничен лист е официален свидетелстващ документ, който не е оспорен по предвидения в чл. 112, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето ред, ползва се материална доказателствена сила и удостоверява вписаните в него обстоятелства още повече, че доказателства за опровергаване на констатациите в него не са ангажирани в настоящото производство. В случая собственоръчното отбелязване в заповедта от страна на жалбоподателя, че не се намира в отпуск, не може да се приеме за съзнателно и недобросъвестно въвеждане в заблуждение на административния орган, тъй като за влошеното си здравословно състояние през този ден Гешев вече е уведомил колегите са, а този факт е бил известен и на непосредствения му ръководител. Освен това съгласно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя или осигурителя до два работни дни от издаването му. В случая болничният лист е издаден на 29.01.2014 г., поради което независимо, че в момента на връчване служителят не е разполагал с документа, е имал право да уведоми органа по назначаването, че такъв е издаден и по- късно. Поради това настоящият състав, в противоречие с възприетото от административния съд приема, че служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено в нарушение на чл. 248 от ЗМВР (отм.). Нарушението е съществено и е достатъчно основание за отмяна на административния акт. Поради изложено следва да се приеме, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и отхвърля жалбата против административния акт съставът на Административен съд София - област постановява решение в противоречие със закона. На това основание оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а вместо него се постанови ново решение по същество, с което заповед № 113/28.01.2014 г. на директора на ОДМВР- София да бъде отменена. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,