Решение № 2666 от 14.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Пазарджик срещу решение 309/21.04.2022 г. по адм.дело 191/2021 г. на Административен съд - Пазарджик , с което е изменен по жалба на ЗС Щ. Тахов от гр. Пещера , акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 02.02.2021 г. от директора на ОДБХ -Пазарджик , в частта по отношение на определената оценка за "животни , суровините, продуктите,фуражите и инвентара" в частта "кокошки" от 32 010,54 лева на 309 963,50 лева, поради което е увеличен общия размер на определеното с акта обезщетение от45 755,67 лева на 323 708,68 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмена защита чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу оспорения акт, присъждане на разноски по делото, прави алтернативно възражение за прекомерност на разноските за адвокат на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Щерю Георгиев Тахов , чрез процесуален представител в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмена защита, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. При разглеждане на делото, АС - Пазарджик , е взел предвид, че с частично оспорения пред него относно оценката акт за обезщетение е определено на земеделския стопанин - ответник по касация, обезщетение за умъртвени 14 525 броя кокошки - носачки в периода от19/20.01.2021г., във връзка с положителен резултат за наличие на Salmonella Enteritidis в животновъден обект /птицеферма/ с ветеринарен регистрационен номер 4550-0310, намиращ се в гр. Пазарджик. . АС е посочил, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, съдържа необходимите реквизити, допуснатите от административния орган нарушения на административно - процесуалните правила не могат да се приемат за съществени, но същите са се отразили при определяне на оценката, като е налице отменителното основание на чл.146, т.4 АПК - противоречие с материалното право. Административния орган е определил обезщетението за умъртвените кокоши съгласно норма на чл.144, ал.1, т.1 от Закона за ветеринарно - медицинската дейност/ЗВМД/ по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта. Посочено е обаче, че писмата от НСИ не съдържат информация за пазарната цена на животните, не се изследва нито породата на кокошките, нито възрастта на животните, а се сочи първо и второ качество . НСИ не изследва и вида на контрагента на който стопанството продава продукцията. Посочената от статистиката цена е осреднена за цена на килограм живо тегло. Обосновано, при тази фактическа обстановка АС е приел, че пазарната цена на животните следва да бъде определена от оценител, изхождайки от най справедливата пазарна цена. Видно от заключението на вещото лице ,че действителните разходи за отглеждане на кокошки от вида и възрастта на унищожените е - 309 963,50 лева. Този вариант на оценка в най - пълна степен отговаря на изискванията и критериите по чл.144, ал. 3 от ЗВМД, а именно определяне по пазарни цени, включително и по данни за цени от Европейския съюз за видовете животни, за които няма данни в страната, поради липса на пазар за такива животни. При обезщетението собственикът следва да получи сумата, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга, реализирана на свободния пазар, който размер на обезщетението кореспондира и със сочените от АС приложими по време норма на Европейския парламент и на Съвета. Решението е правилно. Правилно и законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че ответният административен орган е следвало да събере доказателства относно основното спорно по делото обстоятелство каква е производствената цена на унищожените животни, тъй като по данни от НСИ, същата не може обективно да бъде установена. В тези данни липсва породата на животните, липсва възрастта им и същите не могат да послужат като база за определяне на цената на умъртвените кокошки, с оглед липсата на конкретизация, която е необходима именно във връзка с определяне на производствената цена и качество на животните първо или второ. Административният орган е следвало да спази принципа за съразмерност и да назначи служебно експертиза в административното производство чл. 36, ал. 1 и чл. 49 от АПК, която да определи цената, според така посочените нормативно установени критерии. В случая критерият, въз основа на който се определя в най-висока степен справедливо и пълно обезщетяване, е приетият в Европейски съюз критерий за изчисляване на компенсацията за щети, причинени от болести по животните това е тъкмо производсвената стойност на животните, които са били заклани или умъртвени, или са умрели, или на свързаните с тях продукти арг. в т. 1.2.1. 3., съображение (377), б. "(а)" от Насоки на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014-2020 г. (OJ C 204, 1.7.2014, p. 197). Предвид изложеното не е налице твърдяното в касационната жалба касационно основания - материалноправна незаконосъобразност на обжалваното решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора по настоящето дело касатора следва да заплати на ответника направените по делото разноски, в размер на 36 000 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение