Решение № 469 от 21.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1495/2013 г.

Решение № 469 от 21.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1495/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Главният прокурор на Република България е направил искане за възобновяване на внохд. № 54/13 г. на Окръжния съд - гр. Хасково, отмяна на постановеното по него решение № 46 от 18.03.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С искането се ангажира основанието чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Вносителят на искането счита, че законът е нарушен с неприложението на чл. 53, ал. 1, б. "а" НК спрямо лекия автомобил, собственост на осъдения. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд. № 1083/12 г. Районният съд - гр. Свиленград осъдил подсъдимия Х. И. И. на основание чл. 234, ал. 1, във връзка с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК на 8 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 6000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от 3 години. На основание чл. 234, ал. 3 НПК СРС отнел в полза на държавата предметът на престъплението - цигари на стойност 11 684 лева. Със същата присъда СРС постановил веществените доказателства: лек автомобил, конкретизиран по марка, номера - регистрационен и на рама, цвят; свидетелство за регистрация на същия; договор за покупко-продажба на МПС от 28.09.2012 г., да се върнат на собственика им - подс. Х. И. или на упълномощен от него представител. На основание чл. 189, ал. 2 НПК съдът възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. С посоченото по-горе решение, постановено по внохд. № 54/13 г., образувано по протест на прокурора, ХОС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Въззивният съдебен акт е влязъл в сила в съответствие с чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК - на 18.03.2013 г., а искането е депозирано в съответния първоинстанционен съд на 24.06.2013 г. Оспореното решение не е проверявано по касационен ред. Искането е допустимо, а по същество - неоснователно. По приложението на чл. 53, ал. 1, б. "а" НК спрямо превозното или преносно средство, в което са открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъпление по чл. 234 НК, противоречивата практика на съдилищата е преодоляна с Тълкувателно решение № 2 от 18.12.2013 г. на ОСНК на ВКС, т. 1, като е отречена възможността за отнемането им по посочения ред. Ето защо на основание чл. 424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,