Решение № 7424 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14740/2015 г.

Решение № 7424 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14740/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/. Образувано е по касационна жалба от И. П. С. чрез адвокат К. от САК против решение № 6651 от 02.11.2015 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 8741/2015 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата й срещу заповед № Сз-1475/17.08.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" С.. П. доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което иска отмяната му. Ответникът, директорът на ДСП С. чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед. С нея й се отказва еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД с мотиви по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД - лицето е осигурено и получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е че заявлението е подадено преди изменението на чл. 8в ЗСПД в сила от 28.07.2015 г. а обжалваната заповед е издадена след това изменение поради което е изведен правен извод че следва да бъде приложен материалния закон към момента на издаване на административния акт - чл. 142, ал. 1 АПК. При тези констатации жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД преди изменението на закона в сила от 28.07.2015 г. се предвижда, че майка студентка учаща в редовна форма на обучение има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане нв специализирана институция за деца. След изменението тази помощ се предоставя само когато майката не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО. В настоящият случай молбата за отпускане на помощта е подадена преди изменението и материалните предпоставки за отпускане на помощта към този момент са били налице. Спорът е правен и е свързан с приложението на материалния закон и към кой момент. Правата по КСО като всички права са предоставена от закона възможност при наличието на определени предпоставки/факти с правно значение/. В случая тези предпоставки са били налице към момента на упражняване на правото на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от ЗСПД - 20.07.2015 г. В случая не е бил налице само административния акт преди изменението за бъде реализиран фактическият състав на това законово право. Акта е издаден след изменението на закона когато влиза в сила материална предпоставка която е пречка за възникването му. Това изменение обаче е материална норма и няма обратно действие и не се явява правопогасяващ факт, както неправилно приема съдът. В настоящият случай съдът допуска обратно действие на материална норма което е недопустимо. Приложението на чл. 142, ал. 1 АПК в настоящият случай се изразява именно в това да бъде приложен материален закон относим към фактите които са реализирани към момента на издаване на административния акт. Правните изводи на административния орган и съда водят до правно положение в което момента на издаване на административния акт, което е предоставено изключително на преценката на административния орган, да определя приложимия закон което е в разрез с всички принципи на административното право според което правата се предоставят от закона а не от административния орган. Негова е преценката само за наличието на материалните предпоставки за признаването на това право, но действията му не са нито правопораждащ факт нито правопогасяващ такъв. Решението като неправилно следва да бъде отменено вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което обжалваната заповед като незаконосъобразна бъде отменена и делото върнато като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество. При този изход на делото ответника следва да заплати разноски в полза на касатора за тази инстанция в размер на 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК ВАС шесто отделение