Решение № 3749 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 150/2010 г.

Решение № 3749 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 150/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 27.11.2009 г. по адм. д. № 949 от 2009 г. Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на Людмила Михайлова Аристотелова от гр. Бургас решение № 64 от 17.06.2009 г. на РУ "Социално осигуряване" - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 0-02-000-00-00170690 от 28.04.2009 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на същата е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност за времето от 6.03.2009 г. до 15.03.2009 г. по болничен лист № А 2007 1940674. Против това решение на административния съд Людмила Михайлова Аристотелова е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е отказал за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на Людмила Михайлова Аристотелова /касаторка в това производство/ по мотиви, че в ТД на НАП липсва заявление от самоосигуряващото се лице за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Административният съд, за да потвърди този отказ е приел, че касаторката няма качеството на осигурено лице за общо заболяване на основание чл. 4, алинея 4 КСО, в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 1 от 2002 г., която създава възможност за лицата по ал. 3, т. 2 по свой избор да се осигуряват освен за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Също така е прието, че според чл. 10 КСО събраните по делото доказателства не установяват възникване на задължение за осигуряване от 23.04.2007 г., както и внасяне от същия момент на осигурителни вноски в съответствие с нормативните изисквания. Тези съждения на административния съд са правилни. По силата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от с. к. и продължава до прекратяването й. Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3 КСО, които внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка, установяват правно-релевантния факт на започнато упражняване на трудова дейност по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 15 от 2007 г., като в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството подават подписана от тях декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/ до компетентната териториална дирекция на НАП. От фактическа страна по делото е установено, че до 12.11.2008 г. Людмила Михайлова Аристотелова не е подала декларация пред ТД на НАП - Бургас по реда на чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба за започната трудова дейност. С оглед на това не е подкрепено от доказателства твърдението й, че от м. април 2007 г. е подлежала на задължително обществено осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО като упражняващ трудова дейност едноличен собственик на търговското дружество "аристис" ЕООД. Констатираното внасяне на осигурителни вноски не е извършено на основанието и по реда, установен за самоосигуряващите се лица. Осигурителните вноски се дължат от самоосигуряващите се лица върху получения доход, като определянето и внасянето им се извършва в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 7 и 8 от КСО. С ал. 7, т. 1 е предвидено авансово внасяне на осигурителните вноски, а с ал. 8 /доп. - ДВ, 105 от 2006 г./ е предвидено окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 да се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. По делото не са представени доказателства за определяне и внасяне на осигурителни вноски за 2007 г. по реда и в размерите по чл. 6, ал. 8 от КСО съобразно подадената ГДД. Съгласно твърдението на касационната ответница тя е в състояние на временна неработоспособност /болнични/, считано от м. април 2008 г., регистрираната от нея фирма не упражнява дейност и вноските са внасяни от обслужващата счетоводна фирма. Невъзможността за упражняване на трудова дейност е предпоставка за прекратяване на осигуряването, което също се извършва по реда на чл. 1 от наредбата. Декларацията, подадена в ТД на НАП - Бургас на 12.11.2008 г. от лице в състояние на временна неработоспособност, за започнало осигуряване за всички осигурени рискове по чл. 4, ал. 4 от КСО, считано от 27.04.2007 г., не е произвела правно действие. Касаторката няма качеството на осигурено лице за общо заболяване и не е придобила осигурителен стаж с продължителност най-малко шест месеца за този осигурен риск съгласно изискването на чл. 40, ал. 1 КСО. Недължимо внесените без правно основание суми, определени върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, подлежат на възстановяване. Оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като ги е потвърдил, административният съд е постановил правилно решение, което не подлежи на отмяна по касационен ред. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 25.02.2010 г. по адм. д. № 12083 от 2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Затова касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният административен съд,