Решение № 10782 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11536/2016 г.

Решение № 10782 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11536/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Ц. А. Г., чрез пълномощника си адв. Банчева, обжалва Решение № 2748/21.04.2016 г. на Административен съд - С.-град по адм. дело № 7683/2015 г. в частта, с която е отхвърлено оспорването й срещу Заповед № РД-09-50-112/19.02.2015 г. на главния архитект на С. за одобряване на план - извадка, изменение на план за регулация на м. "Горубляне - 2", кв. 9, относно одобреното изменение на границите на УПИ VI - "за училище" и отреждане на нови УПИ VI - 5598 - "за училище и ТП" и XII - 3786, съгласно приложен проект, както и в частите, с които жалбоподателката е осъдена да заплати съдебните разноски.

От ответниците Частно СОУ "Еспа - 2002" ЕООД, чрез адв. Милушев, изразява становище за неоснователност на жалбата, главният архитект на Столична община, кметът на СО, Ф. Д. Д., Й. А. Б., С. И. С., Г. И. С., М. Р. Р., Г. А. Г., Г. А. С., В. П. Я. и Е. П. Я. не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователен е единственият касационен довод за недопустимост на първоинстанционното решение.

а. Твърдението на касаторката, че не е подала жалба против заповедта по отношение на частта от нея, за която оспорването й е отхвърлено, е невярно от фактическа страна. Заявеният пред административния съд предмет на оспорване както в титулната, така и в петитумната част на жалбата, е заповедта в частта за одобреното изменение на границите на УПИ VI - "за училище", отреден по новия план за три имота, един от които е УПИ XIII-4338.

б. Правилността на извода на съда за съществуването на легитимация за обжалване с посочения обхват следва от факта, че поземлен имот № 4338, чийто съсобственик е Георгиева, попада частично в УПИ VI, а именно той е обекта на регулационната промяна. Като титуляр на правото на собственост върху ПИ, ситуиран върху част от територията на въпросния УПИ, жалбоподателката е заинтересовано лице в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ с правото да обжалва одобряващия регулацията акт, вкл. относно частта от регулационното разпределение на територията на УПИ, определена за създаване на нови УПИ VI - 5598 - "за училище и ТП" и XII - 3786, доколкото новопредвидения по заповедта УПИ XIII - 4338 има общи граници с двата имота.

в. Налице е обективна връзка между имотите, изискваща по необходимост изследване дали с регулацията на новите УПИ VI - 5598 и XII - 3786 се накърняват в действителност границите на имота на Г. по кадастралната карта. Без него не би могъл да бъде даден отговор на основното възражение в жалбата до административния съд, че обособеният УПИ XIII - 4338 е с намалена площ. Тази проверка обаче не е свързана с допустимостта на съдебното оспорване, а е относима към законосъобразността на заповедта. Затова и произнасянето на съда с отхвърлителния диспозитив на съдебния акт, разрешаващ въпрос по съществото на очертания с жалбата спор, е било допустимо.

1. Частичната неоснователност на жалбата срещу административния акт е породила правото на съдебни разноски в полза на ответника и заинтересованата страна, за която заповедта е благоприятна. Присъждането им с решението на АССГ е основано на правилата относно разпределението на отговорността за разноски съответно по чл. 143, ал. 3 и 4 АПК.

1. Касационните оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие на съдебното решение с материалния закон не са конкретизирани, а бланкетни, поради което и не могат да бъдат обсъдени. Извън възражението за недопустимост на съдебния акт, служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не констатира касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3, предл. 1 от кодекса.

Изложеното мотивира оставянето в сила на решението в обжалваната част - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Поради изхода на касационното производство на възстановяване подлежат своевременно заявените от ответника Частно СОУ "Еспа - 2002" ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение. Те подлежат на присъждане в пълния им размер, включващ и заплатеното ДДС, независимо от непредставянето на доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС. О. че страната има право на реално платените разноски - чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, за изискуемостта на данъка е достатъчно посочването му във фактура, както е в случая - вж. чл. 85 ЗДДС. Размерът на адвокатския хонорар не е и прекомерен според критериите на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, което изключва необходимостта от редуцирането му по възражението на насрещната страна.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение