Решение № 11320 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4082/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. С решение 733 от 01.03.2024г., постановено по адм.д. 740/2023г. Административен съд Велико Търново , VІІІ-ми състав, е отхвърлил жалбата на ЕВРОПА ВТ ООД , ЕИК 131157584, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,ул.Ниш 5, представлявано от управителя К. Маслянков, за прогласяване на нищожност на Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК АУЗ5401000033-1/04.05.2023г. издаден от орган по приходите при Община Велико Търново, мълчаливо потвърден на основание чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Директор на Дирекция МДТ при Община В. Търново, с който са определени за довнасяне общо данъчни задължения, представляващи данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в размер на 52 282,84 лева и лихва за просрочие, изчислена към 4.05.2023г. в размера на 14 644,70 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕВРОПА ВТ ООД , ЕИК 131157584, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,ул.Ниш 5, представлявано от управителя К. Маслянков, чрез пълномощника му адв.М. Иванов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Велико Търново е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение на Административен съд Велико Търново и вместо него да постанови друго такова, с което да прогласи нищожнастта на оспорения АУЗД. Претендира заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на дирекция Местни данъци и такси при Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Й. Илиева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на ЕВРОПА ВТ ООД , ЕИК 131157584, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,ул.Ниш 5, представлявано от управителя К. Маслянков, за прогласяване на нищожност на Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК АУЗ5401000033-1/4.5.2023г. издаден от орган по приходите при Община Велико Търново, мълчаливо потвърден на основание чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Директор на Дирекция МДТ при Община В. Търново, с който са определени за довнасяне общо данъчни задължения, представляващи данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в размер на 52 282,84 лева и лихва за просрочие, изчислена към 4.05.2023г. в размера на 14 644,70 лева. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУЗД описал е притежавания от дружеството недвижим имот на територията на Община Велико Търново, подадената декларация по чл.14 ЗМДТ през 2018г. и подадената допълнително такава през 2023г., събраните допълнително доказателства в рамките на административното производство, заповедта за определяне на компетентност на органа издател на оспорения административен акт, заповеди и други писмени доказателства във връзка с извършване на услугите в сферата на сметосъбирането и сметоизвозването, поддържане на територия и прочие. Отбелязано е, че жалбата е подадена извън срока за обжалване на акта, но тъй като се иска прогласяване на нищожността на същия е прието, че същата е процесуално допустима. Решаващият съд е приел, че жалбата е неоснователна и по същество. Систематизирани мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1.Дадено е тълкуване на института на нищожността. Отбелязано е, че до нищожността на един административен акт би се стигнало при липса на компетентност на органа, издател на акта, при нарушение на форма и при допуснати особено съществени нарушения на административно-производствените правила. Допълнено е, че принципно противоречието на акта с материалния закон не е основание за прогласяване на неговата нищожност . 2. Предвид доводите на жалбоподателя на отделен ред е дадено тълкуване на реда и способите за установяване на задължения за местни данъци и такси, като са възпроизведени относимите разпоредби от ЗМДТ и ДОПК. 3. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Посочено е, че оспорения АУЗД е издаден от старши експерт при Община Велико Търново, определен със Заповед РД-22-198/20.1.2023г. на Кмета на Община Велико Търново да извършва дейности по чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, и чл. 9б от ЗМДТ. 4. Отбелязано е и основното възражение на жалбаподателя за липса на компетентност на издателя на акта - след като в нормата на чл. 4,, ал. 4 от ЗМДТ ръководителят на звеното за общински приходи има качеството на Директор на ТД на НАП, то същият е следвало да издаде горната Заповед за оправомощаване, като се позовава за прилагане по аналогия чл.11,ал.1 т. 4 от ЗНАП, че ТД организира и ръководи възлагането и извършването на проверки и ревизии. Решаващият съд е намерил това възражение за неоснователно. Изложени са аргументи, че правомощието на определения по реда на чл. 4, ал. 4 ЗМДТ орган по приходите да установява местни такси следва не от заповедта на кмета, а от изричната закона разпоредба - чл. 9б ЗМДТ. Щом съответният общински служител е определен от Кмета на общината за орган по приходите, той, с оглед на чл. 9б ЗМДТ е компетентен да установява и задълженията за местни такси; след като е налице изрична правна уредба в ЗМДТ, не следва по аналогия да се прилага ЗНАП. Направено е и позоваване на трайната съдебна практика на ВАС напр. Решение 515 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. 1650/2014 г., Решение 666 от 26.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 5705/2021 г Решение 701 от 21.01.2016 г. на ВАС по адм. д. 2399/2015 г., 5. На отделен ред са изложени мотиви защо съдът приема, че АУЗД е издаден при спазване на законовото изискване за форма на акта, като в него са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. 6. Административният съд е приел, че при издаването на акта са спазени административно-производствените правила и нормите на ДОПК са съобразени от административния орган. Възражението на жалбоподателя, че в конкретния случай задълженията е следвало да бъдат определени с ревизионен акт, а не с АУЗД, е определено от съда като неоснователно. Отбелязано е, че актът е издаден при спазване на разпоредбите на ДОПК, че това е допустим ред, като не са налице нарочни изисквания в случай като процесния, задълженията да бъдат издавани след провеждане на ревизионно производство по реда на чл.112 и сл. ДОПК. Посочено е още, че от страна на жалбоподателя е подадена декларация към 1.1.2018г. за посочените имоти, която обаче е била коригирана с оглед становището на трети лица дирекция Териториално и селищно устройство и определените от тях параметри. От там е изведен извод, че производството е започнало именно въз основа на подадена Декларация, но тъй като в същата са съществували множество пропуски, органът в изпълнение на служебното начало е поискал информация от посочената Дирекция ТСУ, за да се конкретизират в най- точна степен показателите, от които зависи определянето на данъчната основа. 7. Съдът е определил като неоснователно и другото възражение на жалбоподателя за нищожност че в това производство е недопустимо да се определя данъчната основа, и това може да стане само в отделно ревизионно производство. Отбелязано, че това твърдение не намира законова опора, тъй като изрично ЗМДТ е посочил , че данъчната основа се определя от служител на местната администрация, който е надлежно оправомощен по реда на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, което в настоящия казус е налице. Акцентирано е, че без да се определи в настоящото производство данъчната основа за всеки един от имотите в имотната партида на жалбоподателя, органът няма как да определи дължимите публични задължения, а отделно от това от самия жалбоподател не са правят каквито и да било възражения относно така определените данъчни основи, както и тяхната съпоставка с отчетните разходи на дружеството. 8. На отделен ред са изложени и мотиви, че съществено процесуално нарушение би било налице тогава, когато ако не беше допуснато, би се издал акт с друго съдържание. Посочено е, че самият жалбоподател посочва, че данъчните основи и дължимите данъци и такси, както и акцесорното задължение за лихви са правилно установени, поради което дори ако се беше развило ревизионно производство, актът би бил със същото съдържание. 8. На отделен ред са изложени и мотиви защо при издаването на акта административният орган е приложил правилно материалния закон. Направен е краен извод за законосъобразност и валидност на оспорения АУЗД и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Велико Търново е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на ЕВРОПА ВТ ООД , се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че не е задължително провеждането на ревизионно производство за установяване на задълженията на дружеството за местни данъци и такси. На отделен ред се поддържат и оплаквания за необоснованост на изводите на административния съд за наличие на компетентност на органа, издател на акта, прогласяването на чиято нищожност се претендира от страната. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти, в това число относно притежаването на недвижим имот от страна на дружеството касатор на територията на Община Велико Търново , подадените декларации за същия имот съответно през 2018г. и 2023г., начинът на издаване на оспорения АУЗД. Спорният въпрос между страните се свежда до това дали издадения АУЗД е нищожен. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е правно валиден, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, които са от такова естество, че водят до нищожност на акта. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд, като го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. По същество оплакванията в касационната жалба се изразяват в преповтаряне на оплакванията пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и дал аргументиран отговор в мотивите на решението си. В допълнение на изложеното от него и в отговор на оплакванията на касатора, следва да бъде посочено следното: Направените оплаквания в касационната жалба, че в хипотеза от типа на процесната, задълженията за местни данъци и такси следва да бъдат определени в ревизионно производство по реда на чл.110 и сл. ДОПК, не могат да бъдат споделени. Установяването на задължение по данни с декларация е уредено в чл. 107 ДОПК. Според чл. 107, ал. 3, изречение трето ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. При тази хипотеза на правната норма няма законова пречка за определяне на размера на задълженията приходния орган да събира данни и от трети лица или организации, съответно да ползва за това собствени данни/както и е сторено в случая, като данни относно застрояването на имота са събрани от Дирекция Териториално и селищно устройство. При тази редакция на нормата не съществува пречка в хипотеза на настоящата да бъде издаден акт за установяване на задължение по декларация, доколкото е налице хипотезата "задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия". Обосновки в обратния смисъл не могат да бъдат изграждани въз основа на това, че определяне на задълженията за този тип данък не е подавана на декларация, или е подадена неточна или некоректна такава, каквито доводи са развити в жалбата. В горния смисъл в съдебната практика е решение 15124 от 08.12.2020г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм.д. 9848/2020г. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган. По същество аргументите на касатора се изразяват в това, че според него по аналогия на ЗНАП, оправомощаването на органите по приходите за установяване и събиране на задължения по ЗМДТ следва да бъде извършено от ръководителя на звеното за местни данъци и такси, който има правомощия аналогични на директора на ТД на НАП. Нормата на чл.4 ЗМДТ урежда производствата по установяване, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси. Така ал.първа разпорежда, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В алинея трето е посочено, че в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Според ал.4 на същия чл.4 ЗМДТ, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. При така изложената правна рамка се следва извод, че за да бъде едно лице компетентно да издава актове за установяване и събиране на местни данъци и такси, то следва да отговаря кумулативно на следните две условия: - 1. Да е служител на съответната общинска администрация; 2. Да еопределен за такова лице с нарочна заповед на кмета на Общината. От събраните по делото доказателства е видно, че издателят на акта е служител на Община Велико Търново и е определен със Заповед РД-22-198/20.1.2023г. на Кмета на Община Велико Търново да извършва дейности по чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, и чл. 9б от ЗМДТ. Наведените доводи, че определянето на компетентния служител следва да бъде извършвано по аналогия по реда на ЗНАП от ръководителя на звеното за местни данъци и такси, не могат да бъдат споделени. Правната уредба на събирането на МДТ по ЗМДТ се явява специална по отношение на уредбата на ЗНАП, поради което последната не може да бъде прилагана по аналогия. Най-накрая се явява неоснователно и оплакването на касатора, че за да бъде образувано производство, е следвало да бъде издадена резолюция за образуване на същото и отсъствието на такава опорочава проведеното административно производство и издадения краен акт. След като при условията на чл.107,ал.3 ДОПК във вр. с чл.4 ЗМДТ административният орган може и служебна да издаде АУЗД, то не е необходим изричен акт за образуване на административното производство. Дори и да се приеме, че такъв е бил необходим, то отсъствието му не води до нищожност на издадения АУЗД, доколкото при оспорване на последния адресата на акта може да представи доказателства и да организира защита си. След като е стигнал до краен извод, че оспореният Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК АУЗ 5401000033-1/4.5.2023г. издаден от орган по приходите при Община Велико Търново, мълчаливо потвърден на основание чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Директор на Дирекция МДТ при Община В. Търново, с който на ЕВРОПА ВТ ООД , ЕИК 131157584, са определени за довнасяне данъчни задължения, представляващи данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци е правно валиден и законосъобразен, а възражението за прогласяване на нищожността му е неоснователно, Административен съд Велико Търново е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците твърдяни в жалбата и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на осн.чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Община Велико Търново , в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната по касация Дирекция Местни данъци и такси, юрисконсулско възнаграждение в размер на 500лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,