Решение № 2607 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2015 г.

Решение № 2607 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Мутеби Суале Раджаб, гражданин на Уганда, е подал касационна жалба срещу решение № 8253 от 30.12.2014 г. по адм. дело № 9862/2014 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 4963/24.07.2014 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискана отмяната му. Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците не е взел становище . Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Мутеби Суале Раджаб е гражданин на Уганда, роден на 2.10.1990 г. в град Кампала, по вероизповедание - мюсюлманин, семейно положение - неженен. С молба № 776/8.04.2014 г. до Държавната агенция за бежанците той поискал да му бъде предоставен статут. В проведените интервюта кандидатът разказал, че напуснал Уганда легално със самолет през юни 2010 г., като не е посочил името на държавата, в която отишъл, тъй като не го знаел. Отбелязъл само, че хората там приличали на индонезийци. След едноседмичен престой, тръгнал с кола и пътувал в продължение на две седмици. Пристигнал в Истанбул, Турция. На въпрос колко време е прекарал там, отговорил, че не знае. През ноември 2013 г. пристигнал в Република България. Мотивирал е молбата си за закрила с политическите проблеми, които имал с правителството и опозиционната партия. По време на интервютата разказал, че първоначално бил поддръжник на управляващата партия, после симпатизирал на опозицията, след което отново станал част от управляващата партия. Твърди, че е напуснал Уганда, защото бил измъчван от правителството и от опозиционната партия. Посочил е, че през 2008 г. е бил задържан в частна квартира от хора от правителството и в продължение на един месец му е бил нанасян системен побой, тъй като не можел да разпознае лица на снимки, които са му били показвани. Накрая е бил освободен, защото хората, които са го задържали, не са получили желаното от него. Пет месеца по-късно кандидатът споменал на свой приятел за желанието си да напусне Уганда, но този негов приятел го е издал на опозицията. След това, по време на едно събиране, човек, на име Муса, го повикал лично, насочил пистолет към него и го заплашил, че ще пострада той или семейството му, ако напусне страната. Последвали два дни на разпити, по време на които Муса разпитвал Мутеби Суале Раджаб за намеренията му да напусне страната и го заплашил, че ще го открият, където и да отиде. На третият ден чужденецът бил освободен с предупреждението да не допуска грешки. После, в продължение на месец, той се криел в селото си, преди да успее да напусна окончателно Уганда. Чужденецът заявил, че не е бил съден или осъждан в страната си и не е имал проблеми във връзка с етническата си и религиозната си принадлежност. Въз основа на тези данни, с решение № 4963/24.07.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, оправомощен по делегация със заповед № 03-751/11.12.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, по искането на Мутеби Суале Раджаб, бил постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. От правна страна съдът приел, че административният орган е спазил материалноправните разпоредби, като е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Мутеби Суале Раджаб. Съдът мотивирал преценката си с липсата на основанията, предвидени по закон за получаване на статут, както и със съществуващите съществени противоречия и несъответствия в историята на чужденеца. Административният орган основателно не кредитирал твърденията на чужденеца в проведеното на 17.04.2014 г. интервю, че напуснал Уганда и отишъл в държава, на която не знаел името, където останал една седмица. Впоследствие в интервюто от 16.07.2014 г. Мутеби Раджаб заявил, че престоял в неизвестната нему държава в продължение на 8 месеца. Административният съд отбелязал, че не е възможно той да не е разбрал в коя държава се намира, ако е живял там в продължение на осем месеца, още повече, че е пристигнал със самолет. Съдът отбелязъл и други противоречия в разказа на чужденеца, свързани с причините за напускане на страната - по време на интервюто от 9.06.2014 г. той заявил, че през 2009 г. решил да спре да се занимава с политическа дейност и прекратил членството си в опозиционната партия. После твърдял, че имал проблеми с опозицията, че е напуснал страната, защото искал да продължи да учи, а там не е можел, и накрая, че имал проблеми с правителството. В противоречие с тези изявления чужденецът поддържал, че не е бил измъчван от членове на Обединени демократични сили (ОДС) или други опозиционни сили. После заявил, че е бил измъчван от правителствените сили и от една група бунтовници. Първоначално разказал, че станал чл. на опозицията през 2003 г., а после, че това се е случило през 2004 г. Посочил е, че когато е членувал в опозицията, учил новите членове да стрелят с автомат, а той самият се бил научил да стреля в една угандийска фирма за охрана през 2002 г., когато кандидатствал за работа и преминал обучение. През 2002 г. чужденецът е бил 12-годишен, поради което твърдението му, че е кандидатствал за работа е неправдоподобно. Съдът съобразил и информацията, съдържаща се в справката на Дирекция "Международна сигурност" към Държавната агенция за бежанците. Според изнесените данни, в Уганда има несигурност под формата на гражданска война, нападения от въоръжени бандити и кражби на добитък, които се извършват в по-голямата част на Северна Уганда. Видно от материалите по делото обаче Мутеби Суале Раджаб е роден и е учил в столицата Кампала, която се намира в южната част на страната, поради което не е бил застрашен. При отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, административният съд отхвърлил жалбата като неоснователна. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие на решението с материалния закон. Административният съд е обсъдил бежанската история и е разгледал подробно съществуващите противоречия в нея. Съдът е направил логични и правно издържани изводи при проверката на оспорения административен акт и е приложил точно материалния закон, споделяйки заключението на административния орган, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут, както и че и молбата на кандидата е явно неоснователна. Както е предвидено в чл. 13 ЗУБ (редакция съгласно ДВ, бр. 52 от 2007 г.), молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и молбата е явно неправдоподобна, тъй като твърдените от него факти са непоследователни, противоречиви или напълно невероятни; Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че липсват законовите условия за предоставяне на бежански статут, тъй като по отношение на гражданина на Уганда не са налице конкретни данни, придружени с доказателства, които да обосноват, че той основателно се страхува от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и поради това не може да се завърне в страната. Съдът извел съответно на обстоятелствата по случая заключение за законосъобразност на оспорения административен акт и в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. В хода на производството не е предоставена информация, че чужденецът е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не е установено съществуването на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето на кандидата, както и възможност той да пострада от безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт в държавата по произход. При отсъствието на поддържаните касационни основания, постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд