Решение № 149 от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 83/2010 г.

Решение № 149 от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 83/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Д. Г. К. против решение № 474 от 15.12.2009 г. по в.н.о.х.д. № 725/09 г. на Софийски апелативен съд. Касационната жалба на подсъдимия Д, изготвена от служебния защитник-адв. Пелтекова е за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първата инстанция и явна несправедливост на наложеното наказание, въпреки приложението на чл. 55 НК. Доводите за това са, че първоинстанционния съд е смесил двете форми на съкратено следствие, което въззивната инстанция е приела, че не съставлява съществено процесуално нарушение. На досъдебното производство и в обвинителния акт е обвинен за това, че е извършил действия с цел да възбуди или да удовлетвори полово желание без съвкупление. Без да се конкретизира коя от двете хипотези се поддържа. Поради това, подсъдимият не е могъл да определи своята защитна позиция и да организира в максимална степен защитата си. В съдебно заседание защитата на подсъдимия К, редовно призована не се явява и по негово искане поради отказ от защита бе разгледано делото, като поддържа жалбата само по отношение на явната несправедливост на наказанието, след като е разказал всичко и признал вината си. Гражданският ищец Й. Й., като майка и законен представител на малолетната В. Й. не изразява становище по отношение на вината и наказанието, а поддържа уважения граждански иск. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 118 от 20.05.2009 г. по н.о.х.д. № 128/09 г., Окръжен съд- Б. е признал подсъдимия Д. Г. К. за виновен в това, че 24.11.2008 г. в дома на Й. Й. в с. О., общ. Благоевград, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание, без съвкупление, по отношение на лице не навършило 14 годишна възраст-10 годишната В. Й. и деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на четири години лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. С обжалваното решение присъдата е изменена, като подсъдимият Д е оправдан да е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на В. Й. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият У. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства. На възражението на защита в жалбата за смесване от градския съд на двете диференцирани процедури по чл. 371, т. 1 и 2 НПК, за да го приеме за несъществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита, е отговорено по реда чл. 339, ал. 2 НПК. На л. 2 абз. посл. - до л. 4 от мотивите на въззивното решение са изложени подробни съображения в тази насока, които се споделят и от касационния състав. С определението си първоинстанционния съд е приел наличието на предпоставките за прилагане на двете процедури, но по същество законосъобразно е преценил и обективирал преценката за наличие на основанията за допускане на съкратено съдебно следствие с признаване на фактите от подсъдимия и е осъществил съществените изисквания в диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 НПК. Налице е валидно самопризнание на подсъдимия, разяснени са му последиците от него и той е манифестирал, че ги съзнава и е съгласен с тях, както и правилно е извършена преценката по чл. 372, ал. 4 НПК. При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и решени въпросите по чл. 301 НПК. Прецизирането на обвинението от въззивната инстанция, също не съставлява съществено нарушение на правото на защита на подсъдимия. Обвинен е и осъден по двете хипотези на основния състав на престъплението по чл. 149 НК - извърши действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление, срещу които е могъл за организира защитата си и да определи защитната си позиция. След преценка на установените по делото факти, въззивният състав с основание е приел, че не е налице поведение и действия от подсъдимия насочени към удовлетворяване на полово желание и след като не е имал такава цел е оправдан по това обвинение. Не е нарушен процесуалния закон, защото това не е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимото лице. Възражение в жалбата което единствено се поддържа от подсъдимия за завишено наказание, макар и определено при условията на чл. 55 НК е също неоснователно. То е било предмет на обсъждане и от въззивната инстанция и по реда на чл. 339, ал. 2 НПК с пълно основание, след изложени убедителни съображения определеното наказание от четири години лишаване от свобода, е прието за справедливо. Констатирани са отегчаващи отговорността обстоятелства, които характеризират изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Касае са за едно от най-тежките престъпни посегателства срещу половата неприкосновеност. Подбудите и начина на извършване на престъплението, както и това, че пострадалата е дете на 10 години са подчертано укорими. Затова съдилищата по същество оценявайки тежестта на тези обстоятелства са индивидуализирал наказанието близко до предвидения в закона минимум, съблюдавайки разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НПК, като благоприятна последица от направеното самопризнание. Само по себе си, то не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо, когато е направено формално. Изразеното съжаление за извършеното е дало основание на съдилищата по същество да определят наказанието с една година под предвидения в закона минимум. По голямо снизхождение не може да бъде проявено, за да бъдат изпълнени и целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 474 от 15.12.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 725 по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно.