Решение № 3979 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 924/2015 г.

Решение № 3979 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 924/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Риго инвест" ЕООД, гр. Ямбол, чрез адв. Найденова срещу решение № 1983 от 24.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1201 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 281201664/15.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, поправен с РА № 1303108/06.03.2013 г., в частта, с която е потвърден с Решение № 98/25.03.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. Бургас при ЦУ на НАП, относно определени задължения на дружеството по Закона за корпоративното облагане (ЗКПО) за 2009 г. в общ размер на 4 500 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 1 259,55 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 281201664/15.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, поправен с РА № 1303108/6.03.2013 г., в частта, с която е потвърден с Решение № 98/25.03.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, относно определени задължения на дружеството по ЗКПО за 2009 г. в общ размер на 4 500 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 1 259,55 лева. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил изцяло жалбата на дружеството срещу РА, на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че правилно приходните органи са увеличили финансовия резултат за 2009 г. на "Риго инвест" ЕООД на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със стойността по фактура № 197/25.02.2009 г., издадена от "Алкамо БГ" ЕООД, и фактура № 239/18.02.2009 г., издадена от "Винд" ЕООД, поради факта, че осчетоводените по първичните документи разходи са документално необосновани. Първоинстанционният съд е приел, че от представените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства не може да бъде установена реалност на доставките, фактурирани от "Алкамо БГ" ЕООД и "Винд" ЕООД. Посочил е, че не са представени доказателства, от които да е видно, че СМР са действително извършени. Посочил е, че освен фактурите, договорите между ревизираното лице и доставчиците, граждански договори между доставчиците и физически лица, други доказателства за реалното предаване на резултата от фактурираните услуги не са представени. С оглед на това е приел, че органа по приходите са достигнали до законосъобразния извод, че по двете процесни фактури не са налице реални доставки, поради което е приложим чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно който не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Приел е, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е изложил подробни мотиви касателно установената от него фактическа обстановка, подкрепени със събраните по делото доказателства. Съдът е обосновал изводите си за нереалност на доставките въз основа преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Правилно съдът е приел, че множеството представени по делото доказателства не обосновават извода за реалност на доставките, извършени "Алкамо БГ" ЕООД и "Винд" ЕООД. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил представените договори, сключени между ревизираното лице и доставчиците, като е посочил, че в двата договора изрично е посочено, че стойността по договорите ще бъде заплатена на изпълнителите на базата на приемо-предавателни протоколи за действително извършени СМР. Такива протоколи по делото не са представени. Правилно и законосъобразно съдът не е кредитирал представения приемо-предавателен протокол във връзка с фактурата, издадена от "Алкамо БГ" ЕООД, тъй като на първо място същият е издаден почти година преди сключване на договора между страните, от друга страна обективира дейности, които са различни от посочените в количествено- стойностната сметка, неразделна част от договора, сключен между страните, и е в противоречие на обясненията на доставчика, който твърди, че приемо-предавателни протоколи по тази доставка не са подписвани. Правилно съдът е приел, че единствено наличието на договори между страните, издадени фактури и доказателства за наети работници не могат да обосноват реалност на фактурираните услуги. Осчетоводяването на фактурите от страна на ревизираното лице също не може да обоснове този извод. Правилно първоинстанционният съд е приел, че приходните органи са се позовали на чл. 26, т. 2 ЗКПО - разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, за да мотивират конкретното преобразуване на финансовия резултат. Съгласно текста на чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен резултат се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Констатацията в обсъждания казус е обоснована, доколкото по делото е доказано, че процесните фактури не се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените с тях факти и обстоятелства по нереалните доставки. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че актът е издаден в нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО (ред. за д. п. 2009 г.), тъй като е нарушен принципът на съпоставимост между приходите и разходите. Действително при непризнаване на разходи за данъчни цели, на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели и приходите, възникнали от непризнатите разходи. Твърдението на жалбоподателя за приложимост на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО не се подкрепя от събраните по делото доказателства и от заключението по ССчЕ. В заключението на вещото лице С. Арабаджиева липсват констатации, от които да е видно, че фактурираните на "Риго инвест" ЕООД услуги са включени от дружеството в последващи доставки, от които да са реализирани приходи. В този смисъл правилен е изводът, че не могат да бъдат обвързани предоставените на жалбоподателя услуги с конкретни приходи. На вещото лице Арабаджиева изобщо не са поставяни въпроси, свързани с реализирани приходи и тяхното съответствие с непризнатите за данъчни цели разходи по нереалните доставки. С оглед на това правилен е изводът на първоинстанционният съд, че след като не са доказани приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи, то неприложима е разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, с оглед на което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Такива не се дължат и на ответника по жалбата, тъй като не е направено искане за това. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,