Решение № 6 от 4.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 917/2018 г.

Решение № 6 от 4.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 917/2018 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на К. В. М. срещу тази част от Решение № 236 от 17.11.2017 г. по т. д. № 400/2017 г. на Варненския апелативен съд с която е отменено Решение № 953 от 27.12.2016 г. по т. д. № 489/16 г. на Варненския окръжен съд и е уважен предявеният от "ОТП Факторинг България"ЕАД срещу К. М. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430 ТЗ иск за сумата 28301. 32 лв., ведно със законната лихва и разноски.

Твърдението на касационната жалба е, че решението е неправилно. Неправилен е изводът на ВнАС коя е действителната дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, което е довело и до материалната незаконосъобразност на въззивния акт. Искането е за касиране на решението и произнасяне по съществото на спора, като искът бъде отхвърлен в обжалваната част. Няма искане за присъждане на разноски.

Ответникът по касация "ОТП Факторинг България"ЕАД, чрез представен по делото писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса: Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД?

Като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. приема следното:

Предявени са от "ОТП Факторинг България"ЕАД срещу Д. М. Д. и К. В. М. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ за сумата 28301. 32 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 8299. 81 лв. – договорна лихва за периода 31.03.2013 – 31.03.2016 г.

Главницата от 28301. 32 лв. произтича от просрочено задължение по договор за кредит за 30000 лв., сключен между "Банка ДСК"ЕАД и Д. Д. и обезпечен с договор за поръчителство. Поръчител е К. М.. Позовавайки се на настъпила на 13.05.2011 г. автоматична предсрочна изискуемост на кредита, на 26.09.2011 г. кредитодателят е инициирал заповедно производство. По реда на чл. 417 ГПК банката се е снабдила на 27.09.2011 г. със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След издаването им, на 12.06.2012 г. тя е цедирала на "ОТП Факторинг България"ЕАД вземанията си срещу кредитополучателя и поръчителя, ведно с привилегиите и обезпеченията. Цесията е редовно съобщена на длъжника и поръчителя, съответно на 05.07.2012 г. и на 03.07.2012 г.

Няма спор, че заповедта по чл. 417 ГПК е била връчена на кредитополучателя и поръчителя и те са депозирали възражение по чл. 414 ГПК. Исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК е било инициирано, но не се е развило, поради нередовности на исковата молба, които не са били отстранени. Производството е било прекратено и издадените в полза на цедента "Банка ДСК"ЕАД заповед за изпълнение и изпълнителен лист са били обезсилени с влязло в сила на 25.01.2016 г. определение по т. д. № 711/2015 г. на ВнОС.

На 01.04.2016 г. цесионерът "ОТП Факторинг България"ЕАД е предявил срещу длъжника и поръчителя осъдителни искове, произтичащи от неизпълнение на договора за кредит и договора за поръчителство.

Последователно подържаната теза на поръчителката-касатор К. М. е, че искът на "ОТП Факторинг България"ЕАД срещу нея е недопустим или евентуално неоснователен с оглед правата `и, произтичащи от 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В отговора по чл. 131 ГПК тя е посочила, че към датата на ИМ този срок не е започнал да тече, предвид на липсата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е в противоречие с позоваването на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. По късно аргументите в защитната и теза са приведени в съответствие с твърдението за преклудиране на иска срещу поръчителя. В касационната жалба М. подържа тезата, че срокът е започнал да тече, считано от връчване на поканите за доброволно изпълнение по делото, образувано от ЧСИ на основание издадените в полза на "Банка ДСК"ЕАД заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които по-късно са били обезсилени. Поканите за доброволно изпълнение са връчени на М. и Д. съответно на 13.01.2015 г. и на 25.02.2015 г. От тук черпи аргумент, че предявеният срещу нея на 01.04.2016 г. главен иск е преклудиран. Това обуславя и недължимостта на обезщетението за забава по акцесорния иск.

Първоинстанционният съд е приел, че 6-месечният срок е започнал да тече, считано от 13.01.2015 г. – датата на връчване на К. М. на поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта по чл. 417 ГПК срещу която тя по-късно е подала възражение. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е изтекъл на 13.07.2015 г., поради което искът срещу поръчителя е неоснователен. Осъден е Д. Д. да заплати главница в размер на 28301. 32 лв. Отхвърлен е исковата претенция срещу него за заплащане на договорна лихва.

Въззивното производство е било образувано по жалбата на "ОТП Факторинг България"ЕАД срещу тази част от посоченото по-горе решение на Варненския окръжен съд с която искът срещу Д. М. Д. е бил отхвърлен, както и в частта с която е бил отхвърлен искът срещу К. М.. В частта с която главният иск на "ОТП Факторинг България"ЕАД срещу Д. Д. е бил уважен, решението на Варненския окръжен съд е влязло в сила като необжалвано.

За да ангажира отговорността на поръчителя М., съставът на ВнАС е приел, че уведомяването на длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем е настъпило към датата на връчване на препис от искова молба по това дело, поради което не е изтекъл 6-месечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Мотивирал се е с това, че преди издаването на заповедта за изпълнение, уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост не е било връчвано на длъжника. Не му е бил връчван и препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, поради прекратяване на производството в началната му фаза. Присъдил е сумата по главницата, ведно със законната лихва. Потвърдил е отхвърлителното решение на ДОС в частта за договорната лихва.

По поставения правен въпрос.

Съдът е сезиран с осъдителен иск за цялото вземане. Позоваването на настъпилата предсрочна изискуемост е с оглед началото на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД спрямо К. М., като структурата на вземането (падежирани/непадежирани вноски) би имал значение за размера, доколкото крайният срок по погасителния план е 08.03.2018 г., ако би била възприето разбирането на ВнАС.

Както вече бе посочено, осъдителният иск срещу длъжника и поръчителя е предявен на 01.04.2016 г. и от значение е дали двете кумулативни предпоставки – настъпването на обективните факти, обуславящи предсрочната изискуемост на кредита и уведомяването на длъжника за нея, предхождат с повече от 6 месеца посочената дата.

Както многократно е имал случай да посочи ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването `и - Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на І т. о. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І т. о. Волеизявлението може да е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба. Съдебната практика е последователна досежно липсата на строги изисквания към документа в който обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ се съдържа т. е. дали уведомлението до длъжника изхожда пряко от банката-кредитор или то е възпроизведено от трето лице. Настоящият съдебен състав приема, че в случай, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но уведомлението на банката не е достигнало до длъжника, няма пречка уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е възпроизведено. Този документ може да бъде преписът от исковата молба, но възможността не се изчерпва с него. Поради това и отговорът на правния въпрос е, че уведомяването на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до него или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, стига волеизявлението на кредитора (банката) да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице.

Преценката дали документът на който се позовава страната съдържа недвусмислено и конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е въпрос по същество, който може да бъде различен в рамките на всеки отделен спор.

Ще следва да се отбележи и това, че ако в предхождащ заявлението в заповедното производство момент обявяване по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е било извършено и едва в рамките на заповедното производство то е достигнало до длъжника, без значение би било, че исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК е прекратено и заповедта за изпълнение и изпълнителния лист – обезсилени. Фактът на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, достигането на волеизявлението до длъжника и моментът в който е станало това, биха запазили правното си значение за срока по чл. 147, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, защото последиците от обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист касаят отпадане на действията по събирането на вземането, но не заличават с обратна сила действията по обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на длъжника за това обстоятелство. В конкретния случай, банката-кредитор не е отправила прехождащо заявлението по чл. 411, ал. 1 ГПК изявление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, изхождайки от разбирането, че то е настъпило автоматично съгласно чл. 19. 2 от Общите условия, поради неплащане на погасителните вноски. Изявлението, че счита кредитът за предсрочно изискуем, банката е инкорпорирала в п. 14 "Допълнителни изявления и допълнителна информация" на самото заявление по чл. 411, ал. 1 ГПК (л. 75). Т. е. няма спор, че волеизявлението е направено. Датата на депозиране на заявлението в РС-Девня е 26.09.2011 г. и това е релевантната дата на волеизявлението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Спорен е моментът на достигането му до длъжника, което от своя страна е от значение за възможността кредиторът да предяви цялото си вземане срещу него и оттам – началото на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, касаещ поръчителя по кредита – Решение № 83/26.05.2017 г. по т. д. № 50394/2016 г. на ІV г. о. на ВКС. Способът по който изявлението може да достигне до длъжника (доколкото препис от заявлението по чл. 411, ал. 1 ГПК не се връчва) може да бъде различен и съобразно отговора на правния въпрос посочен по-горе, той може да бъде опосредствен чрез друг документ и/или чрез друг правен субект, който да го възпроизведе. Дали волеизявлението на първоначалния кредитор "Банка ДСК"ЕАД, чрез последващия кредитор-цесионер "ОТП Факторинг България"ЕАД е достигнало до длъжника в резултат на връчването на преписа от исковата молба по настоящето дело или то е достигнало в предходен момент и кога е станало това е въпрос по същество.

По същество.

Както неколкократно бе посочено, безспорно по делото е, че "Банка ДСК"ЕАД не е предприемала предхождащи заявлението по чл. 411, ал. 1 ГПК действия по обявяването на кредита за предсрочно изискуем, считайки, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично. Волеизявлението на "Банка ДСК"ЕАД, че счита кредита за предсрочно изискуем е материализирано в самото заявление по чл. 411, ал. 1 ГПК и носи дата 26.09.2011 г. Релевантен за спора между кредитора "ОТП Факторинг България"ЕАД и поръчителя К. М. е въпроса дали през периода 26.09.2011 – 01.10.2015 г. (6 месеца преди предявяването на иска) вземането срещу длъжника е станало изискуемо и ликвидно и в какъв размер – за целия предсрочно изискуем кредит или само за падежираните вноски, доколкото срокът по кредита е 18.03.2018 г. т. е. след датата на исковата молба по осъдителния иск.

Настоящият съдебен състав не споделя разбирането на Варненския апелативен съд, че уведомяването на длъжника Д. Д. и поръчителя К. М. за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е станало с връчването на преписа от исковата молба по настоящето дело. Както вече бе посочено, волеизявлението на банката-кредитор носи дата 26.01.2011 г. След тази дата, на 12.06.2012 г. е сключен договорът за цесия, като видно от съдържанието му, "Банка ДСК"ЕАД е прехвърлила цялото вземане, считайки го за предсрочно изискуемо. От представеното по делото пълномощно (л. 50) е видно, че цедентът "Банка ДСК"ЕАД изрично е упълномощил цесионера "ОТП Факторинг България"ЕАД да уведоми от негово име длъжника и поръчителя за цесията, както и да подпише съобщенията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Цесионерът е сторил това, като няма спор, че съобщението е връчено на длъжника на 05.07.2012 г., а на поръчителя на 03.07.2012 г. Съобщенията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД (л. 51 и л. 53) са детайлни, посочено е придобиването на вземането в неговата цялост като освен общата дължима сума от 35799. 78 лв., в четири отделни пункта са посочени съставните части на вземането - цялата главница, възнаградителната лихва, законовата лихва и разноските. Т. е. съдържанието на съобщенията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД възпроизвежда волеизявлението на банката-цедент за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. От това следва, че най-ранната дата на достигане до длъжника на волята на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е датата на връчване на съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Поканата за доброволно изпълнение на която се е позовал ДОС е връчена значително по-късно - на 13.01.2015 г. (въз основа на изпълнителния лист издаден в заповедното производство, който по-късно е бил обезсилен). Но дори да се приеме за релевантна тази по-късна дата, която не е оспорена от длъжника, доколкото същият не е обжалвал първоинстанционния акт с който е ангажирана отговорността му, то и в този случай към 01.04.2016 г. (датата на предявяването на иска), срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД на който се позовава К. М. е бил изтекъл.

Без значение е обстоятелството, че искът срещу Д. Д. за присъждане на договорна лихва е бил отхвърлен, тъй като ОТП Факторинг България"ЕАД не е обжалвал решението на ВнАС в тази част и то е влязло в сила.

Това налага касиране на въззивния акт в частта с която искът на "ОТП Факторинг България"ЕАД срещу К. М. е бил уважен и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК ВКС се произнесе по съществото на спора, като отхвърли предявеният иск. От касатора няма искане за присъждане на разноски и списък по чл. 80 ГПК не е представен.

Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о.

Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 236 от 17.11.2017 г. по т. д. № 400/2017 г. на Варненския апелативен съд в частта с която е отменено Решение № 953 от 27.12.2016 г. по т. д. № 489/16 г. на Варненския окръжен съд и е уважен предявеният от "ОТП Факторинг България"ЕАД срещу К. М. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430 ТЗ иск за сумата 28301. 32 лв., ведно със законната лихва и разноски, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ОТП Факторинг България"ЕАД с ЕИК-202317122 срещу К. М. с ЕГН-[ЕГН] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430 ТЗ за присъждане на сумата 28301. 32 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2016 г., както и искането на "ОТП Факторинг България"ЕАД за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.