Решение № 13583 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3902/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. И. Ж., действащ и като ЕТ Брос Р. Ж., приподписана от адв. Георгиев, срещу Решение 763 от 02.02.2024 г., постановено по адм. дело 10137/2023 г. по описа на Административeн съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221521003976-091-001/13.04.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ София на Национална агенция за приходите /НАП/, в частта, изменена с Решение 1160/26.07.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София при Централно управление /ЦУ/ на НАП, като му е определено задължение за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 4 003,14 лева., ведно със законните лихви - 1 199,93 лева, и лицето е осъдено за разноски. С касационната жалба се поддържа неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са представени оборотни ведомости на дружествата Северина 2000 ЕООД и Брос Р ЕООД и разходни касови ордери, като видно от тези документи сумите в размер на 9 500 лева и 2 687,46 лева не представляват разход за него като физическо лице. Тези суми според касатора са му били възстановени от горепосочените дружества. При наличието на аналогични обстоятелства за 2018 г. решаващият административен орган е приел, че сумите не са разход на лицето, тъй като са му възстановени, докато е стигнал до различен извод за 2017 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, като се иска отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е частично основателна. Делото е във фаза на второ касационно производство. С Решение 9688 от 16.10.2023 г., постановено по адм. дело 2423/2023 г. по описа на ВАС, Първо отделение, е отменено Решение 7831 от 19.12.2022 г., постановено по адм. дело 8619/2022 г. по описа на Административeн съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е РА Р-22221521003976-091-001/13.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД София на НАП, в частта, изменена с Решение 1160/26.07.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП като на Р. Ж. е определено задължение за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 4 003,14 лева, ведно със законните лихви - 1 199,93 лева. Първостепенният съд е описал и обсъдил установената фактическа обстановка във връзка с проведената ревизия. Приел е, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че са налице предпоставките за извършване на ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Според съда представените заверени фотокопия на оборотни ведомости и РКО за изплатени на Р. Ж. суми не установяват и не доказват възможността му да е притежавал на валидно основание през 2018 г. сумата от 40 026,89 лв., която да внесе по сметката си в Юробанк АД. В тази връзка е счел, че тези документи са били съобразени в хода на административното производство и са довели до намаляване на данъчната основа. С тези аргументи съдът е възприел РА като законосъобразен. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд София-град като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е частично неправилно. По обосноваността на съдебния акт и неговата материална законосъобразност, които следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция констатира следното. Спорните въпроси по делото са относно това какви разполагаеми средства следва да бъдат признати към началото на ревизирания данъчен период 01.01.2018 г., който е неразривно свързан с въпроса - обосновано ли е отразяването като разход за 2017 г. на преводите в размер на 9 500 лева към Северина 2000 ЕООД и в размер на 2 687,46 лева към Брос Р ЕООД. Във връзка с доводите в касационната жалба следва да се посочи, че Ж., както в хода на ревизионното производство, така и хода на съдебното такова, е представил РКО за изплатени му суми в посочения размер от дружествата Северина 2000 ЕООД и Брос Р ЕООД, както и оборотни ведомости на дружествата. Неправилно с оглед на доказателствата по делото в т.ч. административната преписка, съдът е приел, че те са обсъдени от Директора на Дирекция ОДОП - София и са довели до определяне на по-ниска данъчна основа. Всъщност в Решението на ответника по касация са обсъдени единствено и само аналогичните възражения за паричния поток за 2018 г. на ревизираното лице, но не и възражения за началното салдо към 01.01.2018 г., черпени от идентичните възражения и за 2017 г. Така от ответника по касация са обсъдени само възраженията на Ж. относно възстановените му средства от Северина 2000 ЕООД и Брос Р ЕООД през 2018 г., като те съответно са довели до изключване от разходната част на паричния поток за 2018 г. на сторените разходи в същите размер и РА е изменен. Обосновано в тази връзка е възражението в касационната жалба, че при наличието на аналогични обстоятелства и доказателства за 2017 г., е достигнато до различни изводи от фактическа страна, относно разполагаемите средства към 31.12.2017 г. Настоящият касационен състав намира, че предвид представените доказателства (аналогични на тези, депозирани и за 2018 г., противно на твърдението на органите по приходите) за възстановени от посочените две дружества на ревизирания субект средства, точно в порядъка, в който се твърди да е сторен разход от същия, от разходната част за 2017 г. следва да бъдат изключени сумите в размер на 9 500 лева и 2 687,46 лева. Изложеното обосновава неправилност на извода на първата съдебна инстанция, съответен и на този на органите по приходите, за начално салдо на разполагаемите средства към 01.01.2018 г., което следва да бъде увеличено със сумата от 12 187,46 лева. Изложеното обосновава изводът е че за разликата от 2 784,39 лева до пълния допълнително установен (след изменението му в хода на административния контрол) размер на задължението за 2018 г., РА се явява незаконосъобразен. Съответно частично неправилно е решението в частта, с която е изведен извод за материалната законосъобразност на РА в частта му на установеното за 2018 г. задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за разликата от 2 784,39 лева до пълния размер на допълнително установеното задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно със съответните на тази разлика лихви за забава. В тази му част съдебният акт подлежи на отмяна, при наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, с разрешаване на спора по същество, а именно съответната отмяна на РА в тази му част, като незаконосъобразен. Съгласно чл. 218, ал.1 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. При извършената задължителна проверка по чл. 218, ал.2 от АПК настоящият касационен състав установи, че в останалата част решението е правилно постановено, като при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, следва да бъде оставено в сила в тази му част. По въпроса за разноските. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която Ж. е осъден да заплати на НАП разноски в размер на 126 лева съобразно уважената част от жалбата му. Касационният жалбоподател не претендира разноски за настоящото производство. Като ответник по касация на НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) се следват разноски в размер на 662,37 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение