Решение № 10109 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1141/2010 г.

Решение № 10109 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1141/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Топливо" АД, гр. София, ул. "Солунска" № 2, срещу решение № 83 от 20.11.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3762/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е отчел, че в случая е налице хипотезата на чл. 79 във вр. с чл. 82 от Закона за собствеността. Поради това е налице спор за материално право. Не отговаря на действителността приетото от съда, че исковата молба е вписана по реда на чл. 114 от Закона за собствеността, тъй като при изповядване на сделката между праводателя и дружеството е представено удостоверение, че върху имота няма тежести и висящо съдебно производство. Наред с това по спора за материално право нито "Топливо" АД, нито неговите праводатели са били страна, поради което спорът с жалбоподателите в първоинстанционното производство не е решен по исков ред. Съдът не е отчел, че имотът на ответниците не е индивидуализиран. Наред с това застъпването между имота на "Топливо" АД и на жалбоподателите в първоинстанционното производство е в резултат на приложена регулация. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответниците по касационната жалба - кметът на Столична община, район "Слатина", Виолетка Петрова Стефанова и Цветанка Петрова Илиева не вземат становище. Ответниците по касационната жалба - Севдалина Иванова Йошева, Петя Николаева Калчева и Росица Николаева Лизариду, считат същата за неоснователна. От доказателствата по делото е видно, че исковата молба е вписана в Службата по вписванията, поради което съдебното решение има сила на присъдено нещо по отношение на касатора. Молят съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът неправилно е приел, че при влязло в сила съдебно решение е необходимо да се провежда процедурата по чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Доводите на касатора за приложение на чл. 298, ал. 1 ГПК са основателни. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена въз основана влязло в сила съдебно решение. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е констатирала, че проектът за нанасяне на имота е в съответствие със съдебното решение. Съдът е приел, че съдебното решение, с което спорът за материално право между Столична община, като праводател на касатора, и физическите лица - ответниците по касационната жалба, има сила по отношение на касатора, тъй като исковата молба е вписана в службата по вписванията. С оглед на това административният орган, в нарушение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), е отказал да извърши нанасяне в кадастъра на процесния имот. Наред с това е констатирал, че оспорваният акт е подписан от заместник-кмета на общината по силата на заповед за заместване на кмета, но на акта не е поставена дата, за да може да се направи извод, че е подписан в рамките на предоставените правомощия. Въз основа на това съдът е приел, че оспорвания изричен отказ на кмета на район "Слатина" за попълване на имота на физическите лица, ответници по касационната жалба, е незаконосъобразен. Този извод на съда е частично правилен. По делото няма спор за факти. Не се спори, че с влязло в сила съдебно решение спрямо Столична община е признато за установено, че физическите лица, ответниците по касационната жалба, са собственици на имот от 400 кв. м., попадащ в кв. 9 по регулационния план на ж. к. "Слатина" и включен в урегулиран поземлен имот II - общински, при граници, определени съгласно скица, неразделна част от решението. Не се спори, че Столична община, а впоследствие и "Светлоцет" ЕООД са праводатели на касатора. Спорен поделото е въпросът има ли сила на присъдено нещо решението на съда по отношение на касатора. Видно от доказателствата по делото, исковата молба на Виолетка Петрова Стефанова, Николай Петров Йошев и Цветанка Петрова Илиева срещу Столична община е надлежно вписана. С оглед на това правилен е изводът на съда, че съдебното решение има сила на присъдено нещо по отношение на касатора. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението няма сила на присъдено нещо по отношение на него, тъй като при изповядване на сделката с прекия му праводател не е било налице вписване. Неоснователно е и твърдението му, че решението няма сила на присъдено нещо по отношение на него, тъй като не е бил страна в съдебното производство. Както правилно е посочил в мотивите си съдът, този факт е ирелевантен, тъй като при наличие на надлежно вписване, по силата на чл. 226 ГПК (съответно чл. 121 от отменения ГПК) решението има сила на присъдено нещо и по отношение на приобретателя на недвижимия имот. Неправилен е изводът на съда досежно авторството на оспорения изричен отказ. След като е установил правилно фактите досежно компетентността на лицето, подписало акта, съдът не е направил правилния извод. Безспорно по делото е, че актът е подписан от заместник-кмета на района. Това е удостоверено с положения на акта печат, сочещ заповедта за заместване. Видно от приложената по делото заповед за заместване заместник-кметът е бил надлежно упълномощен да замества кмета от 08.04.2009 г. до 10.04.2009 г. Актът обаче няма дата на издаване. Това не дава възможност на съда да установи законосъобразно ли е упражнена компетентността по заместване. Не може да се установи дали оспорвания акт е издаден именно в рамките на периода на заместване. Това прави оспорения акт издаден от лице без компетентност, което води до неговата нищожност. Съдът е следвало да обяви нищожността на акта, а не да го отменя като незаконосъобразен. Видно от изложеното твърдяните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът, като е установил правилно фактите по делото, не е направил правилния извод, че оспореният изричен отказ на кмета на район "Слатина" е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен. Настоящата инстанция следва да отмени обжалваното решение. Делото е изяснено от фактическа страна. Не се налага установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, нито в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдът следва да реши спора по същество като прогласи нищожността на изричния отказ на кмета на район "Слатина" за попълване на имот пл. № 2230, к. л. 482 в кадастралния план на местността "Складово-производствена зона Слатина-юг" по заявление вх. № 94М-286 от 09.12.2008 г. на наследниците на Николай Петров Йошев. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд