Решение № 8970 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5847/2012 г.

Решение № 8970 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5847/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Антон Славов Димитров от гр. Пловдив, срещу решение № 52/28.02.2012 г., постановено по адм. д. № 390/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково, като в нея се развиват оплаквания за нарушения на процесуалния и материален закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваната от него Заповед № ДК-02-ЮЦР-157/20.12.2010 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответникът, н-к РДНСК, Южен централен район, не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Антон Славов Димитров срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-157/20.12.2010 г. издадена от н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "вилна сграда", намиращ се в чашката на яз. "Ивайловград", местност "Стария мост", поземлен имот 000832, землище на с. Камилски дол, община гр. Ивайловград, отдел 381-ДГФ. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, в изискващата се от закона форма, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, че същият не е търпим, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят е извършил строежа без за него да са издавани строителни книжа - разрешение за строеж и одобряване на проекти, върху неурегулиран терен, за който не е одобряван ПУП - РЗП или частично застроително решение, представляващ държавен горски фонд. Правилно е прието, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, с оглед начина на изпълнението на сградата - с размери 4.40/8.80 м, височина 4.40 м, изградена с тухлена зидария върху бетонов фундамент и с двускатен покрив от дървена конструкция покрит с ламарина и начина й на ползуване - за вилни нужди. По делото е установено, че за строеж не е провеждана процедура за узаконяването му по реда на § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ. При постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, както се твърди в касационната жалба. Правилно строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както и че не е в режим на търпимост по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, след като е изграден в терен, за който няма одобрен ПУП, или пък частично застроително решение по реда на чл. 108 или 122 ППЗТСУ (отм.), за да се преценява отговаря ли на съответните правила и нормативи към момента на изграждането на строежа или по сега действуващите по ЗУТ. Освен това липсват доказателства на жалбоподателя да е отстъпвано право на строеж от собственика на земята, която попада в ДГФ. С оглед изложеното решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, както и не са допуснати процесуални нарушения при постановяването му, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК