Решение № 6448 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 591/2010 г.

Решение № 6448 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 591/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1911 от 13.11.2009 г., постановено по адм. д. № 2056/08 г. Варненският административен съд, първо отделение, трети състав, е прогласил нищожността на ревизионен акт № 2/37/а/29.04.2008 г., издаден от митнически орган при Митница-Варна и е осъдил РМД-Варна да заплати на "Винекс Преслав"-АД разноски по делото в размер на 7 184 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Пламен Тодоров Тодоров в качеството му директор на Регионална митническа дирекция Варна. В същата се правят оплаквания, че решението на Варненския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Винекс Преслав" - АД като неоснователна, респективно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответното по касационната жалба дружество "Винекс Преслав" - АД чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е прогласил нищожността на ревизионен акт № 2/37/А/29.04.2008 г., издаден от митнически орган при Митница-Варна. За да постанови този резултат административният съд е приел, че след отмяна на първоначално съставения ревизионен акт № 2/37/04.02.2008 г. с решение № Д-47-В-3/21.04.2008 г. и връщане на преписката на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия, е следвало да бъде образувано ново ревизионно производство, в което да се извършат указаните процесуални действия и новият ревизионен акт да се издаде от оправомощен за това орган, което не е изпълнено от административния орган. Изложени са и мотиви, че дори и да се приеме, че с отмяната на ревизионния акт се възстановява висящността на първоначалното производство, то това не решава проблема с времевите рамки на ревизията, определени с първоначалната и допълнителните заповеди за възлагане на ревизия, извън която действията на първоначално оправомощените органи са нищожни. Независимо от извода си за нищожност на ревизионния акт, административният съд е изложил много подробни мотиви защо приема същия и за неправилен като постановен при допуснато нарушение на материалния закон. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба, е за допуснато нарушение на процесуалния закон, като се твърди, че в нарушение на закона първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от некомпетентен орган. Развиват се и доводи за нарушение на материалния закон, които на практика се изразяват в преповтаряне на констатациите на ревизионния акт. Оплакванията са неоснователни. Фактическата обстановка по издаването на първоначалния ревизионен акт, неговата отмяна по пътя на административното обжалване и издаването на новия ревизионен акт са много подробно описани в мотивите на първоинстанционното решение - стр. 466 - 468, не се оспорва от страните, поради което не следва да бъде преповтаряна. Основният спор се свежда до това дали процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, като конкретно спорът е във връзка с това, дали след отмяната на първоначалния акт е следвало да бъдат издавани нови заповеди за възлагане на ревизия, за определяне на компетентен орган и прочие, за да е налице правно валиден акт. Изложените изводи в тази насока от страна на първоинстанционния съд са правилни, обосновани и в съответствие със закона. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗАДС за извършването на проверки и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага ДОПК, доколкото не е предвидено друго в този закон. Алинея втора на същия чл. 104 посочва, че за целите на ал. първа митническите учреждения, определени в ЗМ, имат компетенциите на териториални дирекция на НАХ, директорът на Агенция "Митници" има правомощията на изпълнителен директор на НАП, а началниците на митническите учреждения имат правомощията на териториален директор. Съгласно чл. 154, ал. 4 от ДОПК ревизионният акт се отмяна изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събери в хода на производството по обжалването или допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. Наведените в касационната жалба доводи, че в случая тази разпоредба е била спазена и в изпълнение на нея се е стигнало до издаването на нов ревизионен акт при спазване на указанията, дадени в отменителното решение, поради което е налице правно валиден административен акт и изводите на административния съд в обратния смисъл се явяват неправилни, са неоснователни. След отмяна на първоначалния ревизионен акт и връщане на преписката на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия, се се извършва нова ревизия - аргумент от чл. 154, ал. 5 от ДОПК. За да бъде същата правно валидна, по отношение на нея ревизия следва да са налице всички законови условия - издаване на нова заповед за ревизия - чл. 112, ал. 1 от ДОПК, връчване на същата на ревизираното лице (иначе то няма как да узнае за ревизията, съставяне на нов ревизионен доклад, нова заповед за определяне на компетентен орган - чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и едва тогава издаване на нов ревизионен акт. В случая тези законови изисквания не са спазени от митническата администрация, която след отмяна на първоначалния ревизионен акт просто е издала нов такъв, при това със същия номер като на отменения, приемайки, че по този начин е изпълнила отменително решение на директора на РМД. Допуснати нарушения на процедурните правила са твърде съществени и водят до нищожност на издадения ревизионен акт, до каквито изводи правилно е стигнал и административния съд. Доколкото определянето на задължения за акциз по ЗАДС предполага наличието на издаден правно валидно ревизионен акт, то е безпредметно да бъдат обсъждани доводите за правилност на същия по същество. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Варненският административен съд е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Агенция "Митници" в качеството й на правоприемник на РМД - гр. Варна следва да бъде осъдена да заплати на "Винекс Преслав" - АД разноски по делото за касационната инстанция в размер на 7 200 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,