Решение № 107 от 19.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 960/2011 г.

Решение № 107 от 19.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 960/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Професионална гимназия по електротехника и електроника "Капитан П. войвода" [населено място], представлявана от директора К., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 157 от 11.04.2011 г. по в. гр. д. № 121 по описа за 2011 г. на Окръжен съд Кърджали, с което е потвърдено решение № 8 от 25.01.2011 г. по гр. д. № 1893 по описа за 2010 г. на Районен съд Кърджали, като са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. С определение № 1347 от 16.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса - могат ли да се сочат нови доказателства във въззивното производство, ако касаят факти, които не са били спорни пред първата инстанция и за тях ответната страна своевременно е представила доказателства, но съдът ги е счел за недостатъчни да установят спорния факт, без предварително да даде указания за това на страната. По този въпрос е констатирано противоречие с постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 417 от 12.07.10 г. по гр. д. № 788/09 г. на IV г. о. на ВКС. Отделно е констатирано противоречие и с приетото в т. 2 от ТР № 4 от 12.12.2011 г. по т. д. № 4/11 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за значението на изискването за съгласуване на списък-образец № 1. В съдебно заседание касаторката се явява лично. Поддържа подадената жалба и желае тя да бъде уважена. Ответната страна не се явява и не се представлява. В представения отговор - оспорва основателността на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване - настоящият съдебен състав споделя приетото в цитираното решение № 417 от 12.07.10 г. по гр. д. № 788/09 г. на IV г. о. на ВКС, според което нови доказателства по смисъла на чл. 260, т. 6 от ГПК /които са допустими пред въззивния съд/ са и тези доказателства, които не са били събрани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Такива са доказателствата, които страната е поискала, но не са събрани от съда поради нарушения на съдопроизводствени правила, както и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 от ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от тях не следва да сочат доказателства. В този смисъл са и решения № 284 от по гр. д. № 378/09 г. и № 274/10 г. по гр. д. № 673/09 г. на IV г. о. и № 93 от 8.04.2011 г. по гр. д. № 1141/10 г. на III г. о. на ВКС/. В такава хипотеза въззивният съд следва да допусне доказателствата, които не са били събрани поради допуснати процесуални нарушения в първата инстанция, с оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК и да ги цени при постановяване на своя акт. В случая - въззивният съд е приел, че не е налице реално съкращаване в щата - първо, защото не е спазено изискването на чл. 63, ал. 1 от Наредба № 4 от 16.04.2003 г. за документите в системата на народната просвета, издадена от М. за съгласуване на списък-образец № 1 от началника на инспектора и второ, защото не са представени доказателства представените от ответната страна извадки от списък-образец № 1 за коя година се отнасят и дали е утвърден към датата на издаване на процесната заповед. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и приетото в ТР № 4/12.12.2011 г. по т. д. № 4/11 г. на ОСГК на ВКС - постановеният въззивен акт е неправилен. Съгласно цитираното Тълкувателно решение - директорът на учебното заведение е компетентен да определя самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди ново или променено щатно разписание. То влиза в сила веднага след утвърждаването му, като за настъпването на тази промяна не е необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование. В правомощията на директора е да разпредели преподавателската работа между педагогическия персонал съобразно установените норми за задължителна преподавателска работа, като съобрази натовареността на учебния процес съобразно съществуващия щат и на тази база да прецени необходимостта от педагогически кадри и да определи числеността на персонала, както и да утвърди тази численост в списък-образец № 1. В случая - ответната страна своевременно /с отговора на исковата молба/ е оспорила твърдението на ищцата за липса на реално съкращаване в щата, като е твърдяла, че поради намаляване броя на приетите ученици не е възможно покриване на съответните нормативи при запазване на числеността на преподавателите. За установяване на твърдението си, че през учебната 2010/2011 г. учениците са намалели на 270 /при 303 за предходната 2009/2010 г./, броят на паралелките е намалял на 12 /при 13 за предходната учебна година/, което е наложило съкращаване на учителите от 43 на 41 щатни бройки, е представила извлечения от два Списъка-образец № 1, съдържащи информация за броя на учениците, вида, срока на обучение в отделните паралелки, наименованията на специалностите, броя и длъжностите на педагогическия и непедагогическия персонал. За да установи твърдението си - е поискала назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде отговор на въпроси за числения състав на учителите и на учениците в П. за учебната 2010/2011 г. и за предходната 2009/2010 г. - след като извърши справка в утвърдените списъци образец № 1 в П. и в Р. Така направеното искане е било оставено без уважение - като съдът не е изложи мотиви за отказа си да го допусне. Независимо, че твърденията на ответника не са били оспорени - при постановяване на акта първоинстанционният съд не е ценил представените извлечения от двата Списъка-образец № 1, защото не били заверени от директора и не било ясно за коя година се отнасят. Пред въззивния съд - работодателят е направил възражение за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в допуснат от съда пропуск при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 от ГПК /съдът без мотиви не е уважил доказателствено искане за установяване на твърдяно от страната обстоятелство, а след това го е приел за неустановено с наличните доказателства, като е поставил в невъзможност страната да го докаже/. Към възражението са били приложени заверени извлечения от Списъци-образец № 1, заповед за утвърждаването им и удостоверение, че са съгласувани от началника на Р. и е направено искане те да бъдат приети. В. съд е оставил без уважение това доказателствено искане като несвоевременно и отново е приел за недоказано твърдяното обстоятелство, с който аргумент е уважил предявените искове. С това си поведение - въззивният съд е допуснал процесуално нарушение. При направено изрично възражение в този смисъл - въззивният съд е следвало да констатира допуснатия от първата инстанция пропуск при изпълнение на служебните задължения по чл. 146 от ГПК и да го отстрани, като на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, приеме представените пред него доказателства, които съобрази при постановяване на акта си. Грешките и пропуските на първата инстанция във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване, с разпределението на доказателствената тежест и със събирането на доказателствата - следва да бъдат отстранени от въззивния съд, който при изготвяне на своя доклад не е обвързан от доклада и становището на първата инстанция по допустимостта на доказателствата. С оглед изложеното постановеният въззивен акт следва да бъде отменен като неправилен, а делото върнато на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК на въззивния съд за приемане на представените доказателства и решаване на спора след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, поради което, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение