Решение № 11572 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14068/2015 г.

Решение № 11572 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14068/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 328 от 16.10.2015 г. по административно дело № 97/2015 г. Административен съд - В. е: 1) отменил ЕР (Експертно решение) № 0910 от 18.12.2014 г. на НЕЛК (Националната експертна лекарска комисия), с което е отменено ЕР на ТЕЛК (Териториална експертна лекарска комисия) и постановено ново, с което НЕЛК не се произнася по причинна връзка, на основание чл. 66, ал. 2 от НМЕ/2010 г.; 2) осъдил НЕЛК да заплати на М. И. И., Ц. П. И. и Г. П. И., всички от с. З., община М., сумата от 780 лв. разноски по делото; 3) изпратил делото като преписка на НЕЛК да се произнесе с мотивирано решение по причинната връзка между смъртта на П. Г. И., настъпила от "Хеморагичен мозъчен инсулт в ствола с пробив в ликворопроводящите пътища" и съчетаното действие на факторите на работната среда, включително и травмата от падане в деня на злополуката, при съобразяване с мотивите на съдебното решение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Националната експертна лекарска комисия, действаща чрез пълномощника юрисконсулт Карамитрев. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението на съда, оставяне в сила на Експертно решение № 0910 от 18.12.2014 г. на I-ви специализиран състав по Неврологични болести при НЕЛК и отмяна на присъдените в тежест на административния орган разноски по делото в размер на 780 лв. Ответниците по касация М. И. И., Ц. П. И. и Г. П. И., тримата от с. З., община М., действащи чрез повереника си адвокат Генова, в писмено становище оспорват касационната жалба и релевират доводи за правилност на съдебното решение, което предлагат да бъде потвърдено. Касационният ответник - директорът на ТП (Териториалното поделение) на НОИ (Националния осигурителен институт) - С.-град, не изразява становище. Друг от касационните ответници - "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, Поделение за пътнически превози - С., в писмен отговор от упълномощения юрисконсулт Драгомирова моли да се отмени решението на Административен съд - В. и да бъде оставено в сила Експертно решение № 0910 от 18.12.2014 г. на I-ви специализиран състав по Неврологични болести при НЕЛК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери съдебното решение по реда на чл. 218 от АПК, настоящият тричленен състав намира касационната жалба за основателна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче е неправилен и страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд е назначил комбинирана медицинска експертиза и е събрал гласни и писмени доказателства, въз основата на които правилно е установил фактическа обстановка. П. Г. И. (наследодател на първоначалните жалбоподатели М. И. И., Ц. П. И. и Г. П. И.) е работил на длъжност "локомотивен машинист" към БДЖ - "Пътнически превози" ЕООД гр. С.. В деня на злополуката 10.02.2014 г. Илиев като машинист и И. С. като помощник машинист са се явили на работа около 12.20 ч. и след проведен инструктаж са изпълнили курс С. - Д. и обратно с пътнически влак, след което около 16.20 ч. са поели влак "Ч. Е." С.-Б.. П. време изпълнението на курса С.-Б., преди гара Г., около 20.30 ч. са установили, че има повреда по ходовата част на локомотива, което е наложило да спрат влака на гара Г., за да отстранят повредата. Към момента на спиране на влака на гара Г. вече е било тъмно, като след спирането на влака Сакулов е слязъл първи по стълбата на локомотива, а след него е тръгнал да слиза машиниста Илиев, като последният при слизането е паднал от стълбата на перона и е останал неподвижен и неадекватен. Закаран е с линейка в МБАЛ "Д-р Х. С." ЕООД гр. К. в състояние на кома и след около 10 часа е починал. В епикриза, издадена от Неврологичното отделение на цитираната болница, диагнозата на починалия е отразена като "Вътрешномозъчен кръвоизлив в мозъчния ствол", която диагноза е поставена въз основа на анамнезата, статуса, параклиниката, образната диагностика и наблюдението по време на престоя в отделението. В медицинското свидетелство (съобщение за смърт) е посочена диагноза "хеморагичен мозъчен инсулт", а като предшестваща причина "хипертонична болест". На починалия обаче не е извършена аутопсия. С декларация вх. № 295 от 03.04.2014 г. М. И. в качеството си на наследник на П. И., е инициирала производство по установяване на трудова злополука пред ТП на НОИ - С.-град. В. връзка с това с писмо от 22.05.2014 г. от ТП на НОИ - С.-град е изискано становище на ТЕЛК относно причинната връзка, като са представени описаните в писмото писмени доказателства. Проведено е разследване на трудовата злополука, резултатите от което са оформени в Протокол № 32 от 13.05.2014 г. С оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от КСО, горецитираният протокол за резултатите от извършеното разследване, ведно с приложенията към него, е изпратен в ТЕЛК за произнасяне относно причинна връзка - трудова злополука. В тази връзка е постановено Експертно решение № 0854 от 10.06.2014 г. на ТЕЛК при Университетска болница - МБАЛ "Св. И. Р." ЕАД гр. С., с което не се приема причинна връзка - трудова злополука, за злополуката станала на 10.02.2014 г. с П. Г. И.. С процесното ЕР на НЕЛК № 0910/172 от 18.12.2014 г., специализираният състав на НЕЛК по нервни болести е отменил ЕР на ТЕЛК и издал ново, като не се произнесъл по причинната връзка съгласно чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ/2010 г. поради липса на протокол за аутопсия, а въз основа на приложената в Медико-експертното досие епикриза от НО на МБАЛ Казанлък органът на медицинска експертиза е приел, че лицето е починало от заболяване с диагноза "Хеморагичен мозъчен инсулт в ствола с пробив в ликворопроводящите пътища", заболяване, което не се обсъжда за трудова злополука, съгласно чл. 76, ал. 3, т. 2 от НМЕ/2010 г. С Разпореждане № 16735 от 16.02.2015 г. по описа на ТП на НОИ - С.-град на основание чл. 60, ал. 1, във връзка с чл. 55, ал. 1 от КСО и процесното ЕР на НЕЛК № 0910/172 от 18.12.2014 г. не е приета за трудова злополуката, станала с починалия П. И.. Разпореждането е обжалвано и в производство по чл. 117 от КСО, с определение от 04.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С.-град на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряно производството до постановяване на влязъл в сила административен или съдебен акт относно наличието на "причинна връзка", като елемент от фактически състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. За да уважи сезиралата го жалба от наследниците на П. Г. И. срещу процесното експертно решение на Националната експертна лекарска комисия съдът е приел, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (чл. 146, т. 3 от АПК), изразяващи се в необсъждане на всички релевантни за случая факти и обстоятелства (най-вече на травматичния фактор и наличната медицинска документация), довели до нарушаване и на материалния закон (чл. 146, т. 4 от АПК). Първоинстанционният съд е обосновал теза, че разпоредбите на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 и на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, на които се е позовал органът на медицинската експертиза в процесното ЕР на НЕЛК, не обуславят сами по себе си непроизнасяне по причинната връзка в случая, като в тази връзка е посочил, че не е отчетено от НЕЛК съчетаното действие на факторите на работната среда (настъпилата авария по време на движение на влака, значителното нервно-физическо натоварване на машинистите, което съгласно СТМ е от най-голяма трета степен, преумора - злополуката е станала след повече от 8 часа от започване на работната смяна, както и наличието на травматичния фактор в резултат на падане от стълбата на локомотива върху перона на гара Г.), които са могли да доведат до смъртта на П. И.. Решаващият съдебен състав е приел, че въпреки липсата на аутопсия специализираният състав на НЕЛК е следвало да се произнесе по причинната връзка между увреждането на починалия и условията на извършваната работа, защото от една страна, в административната преписка са налице доказателства в тази насока, а от друга, разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза противоречи на разпоредба от по-висок нормативен ранг - чл. 55 от КСО, защото недопустимо стеснява приложното й поле. Крайният правен извод на Административен съд - В. за незаконосъобразност на обжалваното пред него експертно решение на НЕЛК не се споделя от настоящата инстанция. По делото е установено, че на починалия не е извършвана аутопсия. Съгласно императивната разпоредба на чл. 66, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза при липса на протокол от аутопсия ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение. Съществуването на протокол за аутопсия е предпоставка, обуславяща компетентността на органите на медицинската експертиза да изследват причинната връзка между условията на труд и настъпилата внезапна смърт в резултат на увреждане. Произнасяйки се по причинната връзка при отсъствието на това условие, ТЕЛК е нарушила изричната забрана на чл. 66, ал. 2 от НМЕ, но специализираният състав на НЕЛК е констатирал порока на акта на ТЕЛК, поради което контролното му решение съответства на относимата нормативна уредба. При произнасянето си съставът на НЕЛК е упражнил правомощието си по чл. 51, т. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи да отмени решението на ТЕЛК и да постанови ново решение, съобразено с ограничението по чл. 66, ал. 2 от НМЕ. В това ново решение са изследвани всички релевантни данни от наличната медицинска и друга документация, като са използвани всички предоставени от законодателя способи за изясняване на случая. За пълнота на изложението в тази връзка следва изрично да се отбележи и, че освен на чл. 66 от НМЕ специализираният състав на НЕЛК се е позовал на чл. 76, ал. 3, т. 2 от НМЕ, а не на обсъжданата в мотивите на първоинстанционния съд разпоредба на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, чието евентуално противоречие с чл. 55 от КСО по смисъла на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове е напълно ирелевантно за изхода на спора по делото с оглед предмета му. Изложеното по-горе налага извод, че като е отменил оспореното пред него ЕР на НЕЛК първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - материална незаконосъобразност, следва да бъде отменен, а първоначалната жалба до Врачанския административен съд да се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,