Решение № 12650 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14849/2014 г.

Решение № 12650 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14849/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Титан Секюрити България " ЕООД, гр. София, против решение № 5569/26.08.2014 г. по адм. дело № 3310/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) № 2101306772/13.11.2013 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София, в качеството си на заместващ органа по приходите, възложил ревизията, и от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с решение № 227/04.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, за установен по реда на чл. 66 и чл. 67, вр. чл. 96, ал. 1 ЗДДС, ДДС в размер на 2ЗЗ, ЗЗ лв. за данъчния период м. 05.2011 г., ведно със съответните лихви за забава, и ДДС в размер на 27 465,91 лв. за отделните данъчни периоди от 01.06.2011 г. до 30.11.2011 г. и от 01.03.2012 г. до 31.10.2012 г., ведно със съответните лихви за забава в размер на 4 144,43 лв. и в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на Д"ОДОП" - София разноски в размер на 1 360,98 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му, като се поддържат и доводите за нищожност на РА, поради некомпетентност на органа, издал РА, изложени и в първоначалната жалба до съда. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна относно изложените доводи за неправилност на решението в изводите за валидност на РА и отхвърляне твърдението за нищожност на същия, поради некомпетеност на органа, издал акта. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, издаден при повторна ревизия, след отмяна с Решение № 1200/11.07.2013 г. на ДД"ОДОП"-София на първоначално издаден РА № 2101300831/16.04.2013 г. и връщане на преписката за нова ревизия. Първоначалната ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1208286/19.11.2012 г., издадена от началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София, а РА предмет на оспорване, е издаден на 13.11.2013 г., като в този период от възлагане на ревизията до издаване на повторния РА, са приети законодателни промени, касаещи разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, публикувани в ДВ, бр. 82/12 г. в сила от 01.01.2013 г. и изричната разпоредба на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК. След връщане на преписката за нова ревизия, висящността на ревизионното производство се запазва и при възложена ревизия до 31.12.2012 г. при действието на предишната разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК, съобразно разпоредбата на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК, ДВ, бр. 82/12 г., висящото ревизионно производство е следвало да бъде приключено по стария ред, който изисква издателя на РА да бъде определен по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК до изменението на текста, в сила до 31.12.2012 г., а именно: от орган по приходите, определен с нарочна заповед от органа, възложил ревизията. В случая този процесуален ред не е спазен при издаване на процесния РА. Видно от данните по делото, повторно издаденият РА, предмет на съдебен контрол пред АССГ, е издаден при действието на чл. 119, ал. 2 ДОПК, след изменението в сила от 01.01.2013 г. - съвместно от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, което е в нарушение на действащата до 31.12.2012 г. разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК. При липса на нарочна заповед за определяне на компетентен орган да издаде РА, издадена от органа, възложил ревизията, процесният РА, като издаден съвместно от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София и от главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията на текста след изменението, ДВ, бр. 82/12 г., в сила от 01.01.2013 г., при висящо ревизионно производство, началото на което е поставено със ЗВР, издадена преди 01.01.2013 г., е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен акт, неподлежащ на контрол за законосъобразност и произнасяне по съществото на спора. Като е изложил мотиви за валидност на РА и е отхвърлил доводите на жалбоподателя за нищожност, поради некомпетентност на органа, без да извърши служебна проверка на съдържащите се по делото данни, установяващи описаните обстоятелства и с постановяване на решение по същество, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. По изложените съображения, въз основа на налични по делото приложения към административната преписка, установяващи факти, свързани с компетентността на органа, съответно - с валидността на РА, настоящият касационен съдебен състав следва да постанови решение, с което да обяви за нищожен процесния РА и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски, които са в размер на 75 лв., внесена държавна такса за производството пред двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение