Решение № 7372 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15331/2013 г.

Решение № 7372 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15331/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Анна Николаева Тошкова и Христина Николаева Рангелова от гр. Пловдив, ул. "Калина" № 75, ет. 7, ап. 21, срещу решение № 1975 от 11.09.2013 г., постановено по адм. дело № 879 от 2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на закона при постановяването на оспореното решение, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е необоснован изводът на съда относно липсата на установена незаконосъобразна административна дейност на Прокуратурата на Република България, която да е довела до причиняване на твърдените вреди. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора. Ответникът по делото - Прокуратурата на Република България, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявените искове от Анна Тошкова и Христина Рангелова срещу Прокуратурата на РБ за сумата 4826,00 лв. ведно с лихви, считано от завеждането на делото до окончателното й изплащане за всяка от ищците, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи, като последица от незаконосъобразни действия на ответника. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът е приел, че искът не е доказан, тъй като не е установена причинно-следствената връзка между твърдените претърпени имуществени вреди от незаконосъобразните действия на прокуратурата, изразяващи се в невръщането на автомобил, когато са го поискали за връщане с жалба вх. № 8246 от 11.12.2009 г., и задържането му като веществено доказателство до 30.03.2011 г., когато е възстановено владението върху автомобила. Развити са съображения, че указанието на прокурора за изземване на автомобила и за съхраняването му като веществено доказателство, както и постановеният от него отказ да върне автомобила не съставляват административна дейност. Съдът е приел, че твърдените от ищците вреди, за които се иска да бъдат обезщетени, не са в резултат на незаконосъобразна административна дейност на прокуратурата. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Подробно са обсъдени всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е прието, че не е налице основен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразна административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищците по делото не са се справили с доказателствената тежест, с която разполагат по закон, и не са установили първо, извършването на незаконосъобразни административни действия от длъжностно лице при прокуратурата, които обективно да са довели до причиняване на заявеното имуществено увреждане на ищците. При тази фактическа обстановка правно обоснован е изводът на съда за неоснователност и недоказаност на исковата претенция на касаторите за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи. Основното в конкретния случай е, че след като искът е бил предявен с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се е основавал на твърдения за извършени незаконосъобразни действия на прокуратурата във връзка с изпълнение на административна дейност, такава не е установена от доказателства и искът се явява неоснователен. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Установено е било по делото, че ищците са собственици при равни права върху лек автомобил марка "БМВ", модел "850 И", рег. № РА 2454 АН. С жалба до МВР ищците са заявили, че автомобилът е задържан от трето лице незаконно. Във връзка с жалбата е било образувано досъдебно производство и процесният автомобил е бил приобщен като веществено доказателство. Няма спор по делото, че е постановен отказ от страна на прокуратурата за връщане на автомобила на ищците и на третото от лице по подадени от тях жалби, като впоследствие постановлението е било отменено от районния съд и е постановено връщане на автомобила на ищците. Не се спори също така, че на 30.03.2011 г. автомобилът е върнат на ищците. Твърденията в исковата молба са свързани с претенция за вреди (пропуснати ползи), които са пряка и непосредствена последица от осъществена от прокуратурата противоправна административна дейност. Тези твърдения са дали основания на смесения състав на ВКС и ВАС да приемат, че се касае за предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и подсъдността е на административните съдилища. Основният спорен въпрос в процеса е осъществена ли е административна дейност от прокуратурата, незаконосъобразна ли е тя и последица от нея ли са твърдените вреди. Според правната теория административната дейност е синоним на изпълнителната. Ако изхождаме от делението на държавната власт на законодателна, съдебна и изпълнителна по чл. 8 от Конституцията, административната власт е властническа дейност, която не е нито законодателна, нито съдебна. Тя е подзаконова дейност и има за цел изпълнението, реализирането на закона. Съобразно определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Безспорно е, че Прокуратурата на РБ не е орган на изпълнителната власт. Няма спор обаче, че прокуратурата в предвидените от закон случаи (например Закона за съдебната власт) може да действа като административен орган, т. е. да упражнява административна дейност (например когато осъществява дейност по организация и администриране на съдебната власт), както правилно е преценил първоинстанционният съд. В конкретния случай обаче указанието на прокурора за изземване на процесния автомобил и за съхраняването му като веществено доказателство, както и постановеният от него отказ да се върне това веществено доказателство не съставляват упражняване на административна дейност при осъществяване на административни правомощия на прокурора, предоставени му със закон. Постановлението, с което е отказано връщане на веществените доказателства, не е издадено в административно производство, развило се е между правни субекти в отношения на власт и подчинение и не съдържа властническо волеизявление. Издаването на прокурорския акт е част от дейността на правозащитен, а не на административен орган, и самата дейност е дейност по правораздаването, а не административна дейност. По изложените съображения заключението на съда, че липсва абсолютно задължителната предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е резултат на правилно прилагане на материалния закон. Затова и обоснован е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на исковата претенция. При отсъствието на поддържаните касационни основания постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК