Решение № 405 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2783/2017 г.

Решение № 405 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2783/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба, подадена от С. А. С. и М. С. Т., срещу решение № 285/13.01.2017 г., по адм. дело № 5117/2016 г. на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата им против мълчалив отказ на кмета на Столична община, обективиран в Заявление № СИС 1694-85/8.03.2016 г. В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното решение и е направено искане за неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора от настоящата инстанция като бъде отменен обжалвания отказ. Претендират разноски. Ответникът - Кметът на Столична община чрез Дирекция "Инвестиционно проектиране", чрез гл. юриск. Лазова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура пледира неоснователност на касационната жалба и недопустимост на първоинстанционното решение. Настоящият съдебен състав при Върховния административен съд, трето отделение, след преценка на допустимостта на жалбата и доказателствата по делото намира, че съдът е постановил съдебен акт при съществени процесуални нарушения. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че съобразно правилото на чл. 145, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1 АПК мълчалив отказ е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК на задължението на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. По нататък е изложил, че целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, в случай на бездействие. С него той едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Обсъдил е, че мълчалив отказ е налице ако компетентният административен орган е бил задължен да издаде съответния административен акт или е бил задължен да извърши поисканата административна услуга. За да се приеме, че е бил задължен, освен че искания административен акт трябва да е в неговата компетентност, но и трябва да са били налице условията за издаването му, какъвто според АС настоящият случай не бил. По - нататък административният съд е изложил приетата за установена фактическата обстановка по делото, приемайки от правна страна, че между страните не се спори, че с АДС от 1949 г., на основание ЗОЕГПНС е одържавен процесния имот. С. З. № РД-57-2044/5.07.1993 г. кмета на гр. С. е наредил отписването на процесния, предмет на АДС № 1046/19.09.1949 г. и да се предаде на наследниците на М. М. С. владението на недвижимия имот, представляващ 19/80 ид. ч. от къща на ул. "О. П." №... със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото. Предпоставка за издаването на тази заповед е съществуването на имота реално до размерите, в които е отчужден, което е предвидено с разпоредбата на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ, имотът е възстановен по силата на закона. При липса на това императивно условие за възстановяване на собствеността върху имотите по чл. 1 и 2, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон. Освен тези обстоятелства, със сила на пресъдено нещо /Решение от 19.01.2010 г. по адм. д. № 7126-2008 г./ е прието, че отнемането на 150 кв. м. от бивш имот пл. № 15, кв. 244 и придаването към УПИ I "З. Б." има характер на ново отчуждаване и е извършено след възстановяване на собствеността на оспорващите по реда на ЗВСОНИ. В тази връзка и съобразявайки се с мотивите на решението, е отбелязъл, че съгласно разпоредбите на ЗТСУ (отм.);, посочен в заявлението, одобреният ПУП, одобрен със Заповед № РД-09-50-524/3.10.1997 г. няма пряко отчуждително действие и отредените с имоти следва да се отчуждят със заповед на кмета на общината, каквато в случая приема, че липсва за да се приеме, че е образувано отчуждително-обезщетителното производство, произведено при условията ЗТСУ (отм.). В обобщение, съдът е заключил, че ако е налице отчуждаване по дворищнорегулационен план, обезщетението е дължимо от собственика на парцела, към който се придава съответната площ, а ако е иззет имот, без да е проведено отчуждително производство, редът за защита е друг. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Това процесуално нарушение от своя страна е довело до неизясненост на спора от фактическа страна, което води и до постановяване на съдебното решение и в противоречие с материалния закон. Съдът със свое определение от 13.07.2016 г. е конституирал като ответник по делото Кмета на район "С." - Столична община. След това в определение № 6302 от 9.11.2016 г. съдът е отменил това свое определение като е посочил, че надлежен ответник е Кметът на Столична община. В постановеното съдебно решение, обаче, като ответник е посочен не надлежно конституирания ответник, а Кмета на район "С." - Столична община. Именно по отношение на последни, неправилно, е постановено и съдебното решение. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не се е произнесъл със съдебния акт при правилно конституирани страни, а в противоречие със свое собствено определение по делото е разгледал спора при страна Кмета на район "С." - Столична община. Отделно от това съдът е нарушил правото на защита на страната като не е допуснал относимите доказателствени искания на ищците, да се представи исканата административна преписка на Столична община от 1985 г. Тези доказателства са събрани пред настоящата инстанция и следва да бъдат взети предвид при решаването на процесния спор. Предвид гореизложеното, обжалваният съдебен акт се явява постановен при неизяснена фактическа обстановка и при нарушено право на защита на страните, поради което следва да бъде отменено, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като бъдат съобразени мотивите, изложени по-горе, в настоящия съдебен акт. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,