Решение № 13911 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2009 г.

Решение № 13911 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалбата на Община Свиленград против Решение № 854/ 30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имот № 65677.001.256 и имот № 65677.001.259, в частта относно размера на определеното обезщетение. Иска увеличаване размера на обезщетението, тъй като е занижено. Ответната страна Министерският съвет на РБ не изразява становище. Заинтересованите лица МРРБ, МТ, МФ и НК "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните представители оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че РМС № 854/30.12.2008 г. е обн. ДВ бр. 4/16.01.2009 г. намира подадената на 30.01.2009 г. жалба за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С РМС № 854/30.12.2008 г., ДВ бр. 4/16.01.2009 г. са отчуждени от жалбоподателя 2,205 дка от имот № 65677.001.256, целият от 20,299 дка, представляващ земеделска земя дере (скица № 8562/ 17.07.2008 г.), публична общинска собственост, землището на гр. Свиленград и е определено обезщетение по 0.77 лв. на кв. м. или общо 1707 лв., както и 0, 405 дка от имот № 656773.001.259, целият от 6, 303 дка, селскостопански, полски път (скица № 8563/17.07.2008 г.), публична общинска собственост, също в землището на Община Свиленград, с определено обезщетение по 0, 54 лв. на кв. м. или общо 220 лв. . Възлагането на оценката е станало с договор от 21.07.2008 г. от НК "Железопътна инфраструктура". По делото са представени експертни оценки от 15.07.2008 г., от които е видно, че същите са изготвени въз основа на Наредба за реда за определяне на цени за земеделските земи, защото сключените 132 бр. сделки с имоти в землището на гр. Свиленград варирали в твърде широки граници и осреднената цена не би отразявала пазарната стойност. Приложен е и коефициент за корекция. По делото е допусната и изслушана съдебна експертиза с вещо лице Димитър Бошнаков, което дава заключение за размера на обезщетението въз основа на три реализирани и вписани сделки с имоти в района на оценяваните отчуждени имоти. Заключението не е оспорено от страните по делото и се възприема от съда. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. По § 1а от ДР на ЗДС по смисъла на този закон "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Следователно равностойното парично обезщетение се определя по пазарни цени от сделки с имоти със сходни характеристики, които са вписани по съответния ред, но са сключени в определен от закона период от време. От данните по делото се установява, че определените от административния орган обезщетения са изготвени въз основа на Наредба за реда за определяне на цени за земеделските земи, който метод е приложим само ако няма реализирани и вписани сделки с имоти със сходни характеристики, съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС. Тъй като има реализирани сделки, така определената оценка е незаконосъобразна. Съдебният експерт е изготвил заключението въз основа на сделки, извършени в срока по § 1а от ДР на ЗДС, поради което се възприема от съда. Освен това същото не е оспорено. Следователно правилният и съобразен със закона начин за определяне на обезщетението за процесния случай е този, който е уреден в чл. 32, ал. 2, вр. с § 1а от ДР на ЗДС, но същият не е спазен от административния орган. Поради това жалбата следва да се уважи, като обезщетението бъде увеличено за имот № 256 на 14 487 лв., а за имот № 259 на 2 661 лв. Следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на направените по делото разноски, които представляват сумата от 300 лв. за изготвянето на експертиза. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение