Решение № 5193 от 23.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12745/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Р., гражданин на Алжир, против решение 4713 от 24.08.2020 год., постановено по административно дело. 5025/2020 год. по описа на Административния съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена неговата жалба против решение 1384 от 21.05.2020г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), за постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че съдът неправилно приел, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради противоречие в бежанската история. Счита, че съдът игнорирал факта, че причината за напускане на страната на произход е свързана с преследване от властите в Алжир. Настоява, че не е съобразена информацията във връзка със страната по произход, а в представените справки, които административният орган е изготвил,е използвал подход , противоречащ на методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС лично и чрез адвокат Д. Г. поддържа касационната си жалба. Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. М. оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне, и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на съда са обосновани. По отношение на касатора твърди, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, тъй като не се установяват действия по преследване в смисъла на нормата на чл. 8, ал. 4 и липсват данни по делото, обосноващи извод за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание по отношение на касационния жалбоподател. Счита,че заявените от касатора в последващата молба за закрила данни за отправени заплахи от братята на неговата съпруга и данните за обстановката в Алжир не обуславят извод за наличие на изискуемите по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд e установил,че административното производство е образувано по молба от 04.10.2019 г., подадена от Ю. Р., гражданин на Алжир, народност [народност], вероизповедание - [вероизповедание], семейно положение женен, с която е поискал предоставяне на международна закрила от Република България. Тази молба за предоставяне на международна закрила, по която е постановено процесното решение на председателя на ДАБ, е последваща по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗУБ. Молителят я мотивирал с твърдения за страх от преследване-причината да напусне страната си на произход било насилие към съпругата му от страна на нейните братя и заплахи за убийство към него. Първоначално не посочил тези обстоятелства, защото не ги считал за съществени. По отношение на нововъведената причина съдът приел, че е несъществена и лична . За да отхвърли жалбата съдът намерил за обоснован изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил , че оспорващият не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съобразил е, че изложеното от чужденеца като причина за напускане на Алжир не попада в приложното поле на ЗУБ.Съдът счел за правилен извода на административния орган, че не са налице нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на Ю. Р., поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ. Съобразил и ,че в мотивите на оспорвания административен акт административният орган е анализирал твърденията на търсещия закрила, като е открил съществени различия относно конкретните причини за напускане страната на произход и счел, че лицето е икономически мигрант. Съдът приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставената от ДАБ справка от 29.01.2020 год. за ситуацията в Алжир извел извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Алжир, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Оспорващият не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Правилно административният съд е приел, че доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то предмет на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила. Неоснователно е възражението на касатора, че не са налице противоречия в бежанската историяс с оглед на факта, че Ю. Р. е изложил твърдения, които противоречат с тези в интервюто на съпругата му и първоначално изтъкнатите от него. Първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от оспорващия нарушения на материалния закон, нито е налице необоснованост на изводите на съда. По следващите възражения следва да се посочи,че преценката за наличието на основанието по чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ е предоставена на съответния компетентен административен орган. Безспорно по делото е , че в процесната молба за международна закрила на Ю. Р. от 04.10.2019 год., втора по ред, чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, поради което решаващият съд правилно е заключил, че решението на административния орган за подадената молба за предоставяне на закрила е законосъобразно и правилно. Съдът правилно взел предвид,че по време на проведеното интервю на 27.11.2019г. по повод последващата му молба за закрила, чужденецът е заявил противоречиви данни относно: етническата си принадлежност, представил се под фалшива самоличност и различна държава на произход,а в проведените интервюта с него и съпругата му се установяват разминавания на предоставените факти и обстоятелства. В проведено интервю на посочената по-горе дата чужденецът посочил, че братята на неговата съпруга й нанасяли побои още преди той да поиска ръката й в края на 2015 год., и след като поискал да се ожени за нея ,побоите зачестили. В проведеното интервю с неговата съпруга на 27.11.2019 год. тя заявила, че братята й започнали да я бият след като разбрали за връзката и с Ю. Р.. Съдът съобразил и констатираните противоречия по отношение на причините, поради които братята й не одобрявали тяхната връзка, както и разминаване във времето на представяната бежанска история на проведеното през 2016 г. производство за предоставянето на бежански и хуманитарен статут по искане на касатора той е посочил, че е напуснал по икономически и социални причини поради наличието на социална и правна несправедливост, висока престъпност и корупция, както и че е разбрал от познати, че Република България е добро място за живеене,а заявените от касатора в последващата молба за закрила данни за отправени заплахи от братята на неговата съпруга и данните за обстановката в Алжир не обуславят извод за наличие на изискуемите по чл. 8 /и чл. 9/ от ЗУБ предпоставки. Заявените причини от Ю. Р. за напускане на страната му на произход, а именно заради проблемите с братята на неговата съпруга и фактът, че двамата имат деца, родени в Република България ,са ирелевантни за предоставяне на статут на международна закрила. По следващите доводи в настоящата жалба-Обосновано в обжалваното съдебно решение е преценено, че това ново обстоятелство от чужденеца административният орган е обсъдил в решението си и въз основа на информацията, която е събрал, стигнал до обоснован извод за недостоверност на бежанската история, разказана от чужденеца. Обосновано е прието, че лице, което се страхува от преследване в страната си на произход заради проблемите с братята на неговата съпруга, не може да се счита за бежанец и страхът му от преследване не попада в хипотезите, при наличието на които този статут се предоставя. Правилно административният съд е приел, че решението е постановено съобразно материалния закон и че по отношение на жалбоподателя липсват твърдения и данни за заплаха за живота и сигурността му в страната му по произход, относими към признаване на качеството му на бежанец и предоставянето на закрила като такъв по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът правилно е приел, че за кандидата не са налице и предпоставките по чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не са относими към предоставянето на хуманитарен статут. Правилно административният орган е приел, че посочените от жалбоподателя причини да напусне страната си по произход в действителност са недостоверни, тъй като същият цели по-добър живот, което го определя като икономически мигрант по смисъла на Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации. Спазени са и изискванията, заложени в разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ и относими към задължението за спазване на принципа за забрана за обратно връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, чл. 33 от Женевската конвенция от 1951 г., прогласен и в чл. 19, ал. 2 от Хартата за основните права на ЕС, при постановяването на обжалваното решение, тъй като въпросите, касаещи зачитането на основните човешки права, съставляват основното съдържание в справките на Дирекция Международна дейност към ДАБ. Правилно административният съд е приел, че липсва основание за предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, тъй като липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Към настоящия момент липсват основания да се приеме, че Алжир е в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решението от 30 януари 2014 година по дело C-285/12, A. D. от Съда на ЕС на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, в действащата редакция - същата разпоредба от Директива 2011/85 преработена. В тази връзка жалбоподателят не е съобщил да е политически ангажиран или негови права от такъв характер да са нарушени. Жалбоподателят не е имал проблеми с властите, не е заплашен от наказателно преследване за извършено правонарушение. И тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт - не са налице, тъй като обстановката в Алжир не може да се определи понастоящем като въоръжен конфликт съобразно посочените критерии в решението на СЕС. Представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно положението в Алжир, актуална към 08.02.2021г. не разкрива обстоятелства, които да мотивират извод, че при завръщането му в Алжир чужденецът ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт по смисъла на тълкуването, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС. Противно на твърдяното в настоящата жалба, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и не са формални, а са ясни и непротиворечиви. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение