Решение № 1992 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12761/2016 г.

Решение № 1992 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12761/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. П. П. от гр. Т. срещу решение № 74 от 26.09.2016 г., постановено по адм. д. № 68/2015 г. по описа на АС-Т.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател М. П., не се явява, не се представлява, но депозира писмени бележки по същество с подробно развити в тях съображения за основателност на касационната жалба, съответно - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Община - Т., редовно призован, не изпраща представител, не депозира писмен отговор или писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С исковата си молба М. П. иска община Т. до бъде осъдена да й заплати платените от нея 468.96 лв, съставляващи такса за детска градина за предучилищна подготовка в периода септември 2012 г. - май 2014 г., каквато не се дължи съгласно разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от Закона за народната просвета /ЗНП/- отм. и чл. 30, ал. 2 от ППЗНП. Макар за част от исковия период да е действала разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община Т., предвиждаща начисляване на такава такса, същата разпоредба на първо място е била отменена с влязло в сила съдебно решение, а отделно от това не следвало да се прилага на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА като противоречаща на цитираните по горе текстове от ЗНП (отм.) и ППЗНП (отм.), които са от по-висок ранг. Ищцата квалифицира претендираната от нея сума като имуществена вреда, причинена й от незаконосъобразни действия на община - Т., която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразния акт- отменения текст от общинската наредба и незаконосъобразните действия на общинските органи. С допълнителна молба от 14.09.2016 М. П. във връзка с ТР № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС е уточнила, че претендира сумата за исковия период като обезщетение за вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на общинските органи по определянето и събирането на " такса за задължителната предучилищна подготовка по 1.40 лв на присъствен ден". С обжалваното решение АС- Т. е отхвърлил предявения от М. П. в качеството й на родител на П. П. П. иск срещу община - В. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 468,96 лв, причинени от отмяната като незаконосъобразен на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община Т. за периода от 19.12.2013 г. до 14.04.2014 г., ведно с мораторната лихва от датата на увреждането- 19.12.2013 г. до датата на завеждане на иска -03.04.2015 г. в размер на 67,36 лв и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане като неоснователен и е върнал исковата молба на Мария П. Петрова срещу община -Т. в останалата й част за периода от м. септември 2012 г. до 19.12.2013 г. и от 14.04.2014 г. до м. май 2014 г. като недопустима. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Т., след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че периодът на претендираните от страна на ищеца вреди следва да бъде разделен на три подпериода съобразно действалите нормативни актове за исковия период, а именно: от м. 09.2012 до 19.12.2013 г. / действала е отменената разпоредба на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община Т. /, от 1912.2013 г. до 14.04.2014 г. / не е действала норма за събиране на месечна такса от родителите на деца в предучилищна възраст за посещение в ЦДГ и ОДЗ на територията на община Т./ и от 14.04.2014 г. до м. 05.2014 г./ когато е действала новата норма на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от общинската наредба, предвиждаща в случаите на задължителното предучилищно обучение в общинските детски градини да се заплаща такса за хранене в размер на 1.40 лв на месец/. За първия период -м. септември 2012 до 19.12.2013 г. -АС-Т. е приел, че ищцата претендира вреди от отменен като незаконосъобразен нормативен административен акт- разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от общинската наредба. Позовавайки се на ТР№ 2/26.06.2016 г. на ВАС, съдът е заключил, че доколкото отмяната на НАА действа занапред и съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК неблагоприятните последици от него преди отмяната му се уреждат от издалия го орган, искът по ЗОДОВ е недопустим на основание чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ - налице е друг ред за обезщетяване на тези вреди, което изключва приложението на ЗОДОВ. За втория период - 19.12.2013 г. до 14.04.2014 г. - не е действала разпоредба в общинска наредба, предвиждаща събиране на такса за предучилищно обучение в общинските детски градини. АС- Т. е приел исковата претенция за този период за допустима, но неоснователна, тъй като в справката за платените на ЗДГ" Слънце"- Т. от ищцата суми не е отбелязано, че са платени за обучение - от една страна, а от друга - при посещението в детската градина, освен обучението, което получават, децата се хранят. Твърдението, че сумата е платена за предучилищно обучение остава недоказано. Според административния съд за третия период - от 14.04.2014 г. до 31.05.2014 г. - искът е недопустим, тъй като за този период действа чл. 25, ал. 2, т. 1, нова б. "в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община - Т., съгласно която при предучилищно обучение на деца в детски градини, родителите заплащат не такса за обучение, а такса за храна - по 1.40 лв за присъствен ден. Налице е действащ нормативен административен акт, който не е отменен по надлежния ред, което води до недопустимост на иска на основание чл. 204, ал. 1 от АПК. При извършване на вменената му в задължение по чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на обжалваното съдебно решение за валидност, допустимост и съответствие с материалноправните разпоредби, ВАС, трето отделение намира решението за недопустимо по следните съображения: Съдът се е произнесъл по нередовна искова молба - от една страна, а от друга - при неправомерно, извън пределите на диспозитивното начало квалифициране на иска, което от своя страна води до произнасяне с нарочен диспозитив по непредявени претенции. Видно от мотивите и диспозитива на съдебното решение, Административен съд- Т. се е произнесъл по няколко иска, разделени на три подпериода в рамките на исковия период, като, едновременно с това общият претендиран размер на обезщетението за целия исков период, ведно с лихвата, е отхвърлен като претендиран само за подпериода 19.12.2013 г. - 14.04.2014 г., което е недопустимо като несъответстващо на волята на ищеца. Отделно от гореизложеното, видно от уточнителната молба от 14.09.2016 г., М. П. претендира имуществените вреди от незаконосъобразните фактически действия на общинските органи по определянето и събирането на " такса за задължителната предучилищна подготовка: по 1.40 лв на ден за присъствие" за периода септември 2012 г. - май 2014 г., а съдът в диспозитива по същество е отхвърлил претенцията за 468,96 лв, ведно с лихвите, като претендирана от отмяната на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община Т., каквато не е волята на ищцата. В случай, че действително са предявени няколко иска, каквото не е становището на настоящия касационен състав, ищцата следва да уточни броят им, фактическите и правни основания за предявяването им, както и да разграничи същите по пера - т. е. да посочи какъв размер от общата сума от 468,96 лв претендира по всеки от исковете и подпериодите. В случай, че предявеният иск е само един, той не може да бъде едновременно недопустим и неоснователен, до каквито изводи е стигнал административният съд. Съдът следва да прецени и допустимостта на уточнения иск с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ - не е ли налице друг ред за защита с оглед основното твърдение в исковата молба за заплащане на общинска такса без правно основание. С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото върнато за ново разглеждане т друг състав на АС- Т. при изпълнение указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение