Решение № 2445 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2011 г.

ВАСII отделение20.02.2012 г.докладчик т Надежда Джелепова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1188 от 15 март 2011 г., постановено по адм. д. № 5400/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2445 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2011 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), чрез юрк. Беатриса Шалдупова, срещу решение № 1188 от 15 март 2011 г., постановено по адм. д. № 5400/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № РД-14-41/08 юли 2010 г. на заместник-началника на ДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Витоша ски" АД със седалище София, чрез ад Петър Петров, е представил писмено възражение, в което излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Витоша ски" АД срещу заповед № РД-14-41/08 юли 2010 г. на заместник-началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахват незаконен строеж, представляващ "Път между писти "Витошко лале" и "Синята писта", изпълнен в природен парк "Витоша". Съдът е приел, че обектът, чието премахване е наредено, няма характеристиките на строеж. Поради това е отменил оспорената пред него заповед на зам. началника на ДНСК - София. Решението е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че описания в обжалваната заповед път представлява разбиване на 19 бр. каменни блокове и насипване на пръст и части от разрушените скали. Не е установено извършването на други строително-монтажни работи. При тези данни административният съд е направил законосъобразния извод, че в случая не е налице строеж, поради което оспорената пред него заповед е издадена в противоречие с относимите материалноправни норми. Този извод е обоснован със заключението на съдебно-техническата експертиза, в което подробно описано състоянието на т. нар. от административния орган строеж, както и какви са конкретните извършени дейности. Легалната дефиниция за строеж се съдържа в текста на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, сред които липсва разбиване на скали и написване на пръст и части от разрушени скали, което води до заключението, че извършеното от "Витоша ски" АД не представлява строеж и следователно не може да бъде разпоредено премахването му от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че е кредитирал заключението на вещото лице, включително и в частите му, в които дава отговор на правни въпроси. Действително, при определянето на задачите на вещото лице административният съд е допуснал неточности, като е формулирал въпроси, за отговора на които се изискват правни знания. Това нарушение обаче не е съществено, тъй като вещото лице е описало подробно състоянието на обекта, чието премахване е наредено с оспорената заповед, въз основа на които съдът е формулирал извод за липсата на строеж. Останалите възражения по съществото си представляват оспорване на приетата съдебно-техническа експертиза, което не е допустимо в това производство. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1