Решение № 4842 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 108/2016 г.

Решение № 4842 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 108/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на регионална дирекция социално подпомагане (РДСП) – [населено място] против решение № 377/13.11.2015 г. по адм. дело № 230/2015 г. на Административен съд – [населено място]. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Д. Н. Н., от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки, с които моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано и претендира разноски под формата на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Намира за необосновани изводите на административния съд, че оспореният пред него акт не е мотивиран. Посочва, че материалите по административната преписка, към които препраща заповедта на директора на РДСП – П. ясно материализират направеното волеизявление. Посочено е и валидно правно основание по чл. 24, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 377/13.11.2015 г. по адм. дело № 230/2015 г. Административен съд – [населено място] е отменил заповед № ЗД-ЗД ПГ01 / 0007/26.02.2015 г. на директора на РДСП – [населено място], с която е разпоредено Д. Н. Н., от [населено място] да бъде заличена от Регистъра на утвърдени приемни семейства. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че процесната заповед е издадена в нарушение на изискванията за установената форма, поради непосочване в нея на фактически и правни основания. Това според административния съд препятства упражняването на контрол за законосъобразност. Непосочването на фактическото основание за издаване на акта – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е основание за неговата отмяна, тъй като това са юридически факти, от които органът черпи упражненото от него публично право и са необходим ограничителен белег на това право. Решението е необосновано и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Съдът не е изложил конкретни мотиви по основанията, касаещи материалната незаконосъобразност на атакуваната пред него заповед, отклонявайки разглеждането на спора по същество с формалното основание за допуснати нарушения по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Паралелно и в противоречие с тези свои констатации решаващият състав е посочил, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В заповед № ЗД-ЗД ПГ01 / 0007/26.02.2015 г. на директора на РДСП – [населено място] са изброени множество разпоредби, които имат отношение към процедурата по издаването й и нямат пряко значение към посочените в мотивите фактически основания. В нея обаче е налице позоваване на разпоредбите на чл. 31, ал. 3 от Закона за закрила на детето и на чл. 24, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, които уреждат правомощията на директора на РДСП по поддържане регистъра на утвърдените приемни семейства и след преценка на всички обстоятелства да издава заповеди за заличаване от него. В мотивите на оспорената заповед административният орган е посочил като фактически основания следните обстоятелства: неспазване съветите при многобройните консултации, търсени от Н. във връзка с отглеждането на децата Ц. Т. И. и В. Т. И., настанени в нейното семейство; наличие на сериозни трудности в прилагането на социалната услуга "приемна грижа"; използване на методи на възпитание, нарушаващи достойнството на децата, в т. ч. заплахи за връщането им в специализирана институция. Налице е позоваване и на дадените задължителни предписания, с които на Н. е било разпоредено да предприеме токова поведение, с което да осигури най-ефективна защита на правата и интересите на поверените й за отглеждане деца. При така изброените фактически основания изводите на административния съд, че липсва посочване на някоя от материалноправните предпоставки по чл. 10 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях е необосновано. Посочената разпоредба изброява критериите при оценяване на кандидатите за приемно семейство. Налице е примерно изброяване на обстоятелства обособени в три групи: 1. възможността на кандидатите за приемно семейство да осигурят материални условия за отглеждане и развитие на детето, включително лично пространство за детето в жилището си; 2. притежаването на лични качества на кандидатите за полагане на "приемна грижа" по отглеждането и възпитанието на дете в сътрудничество със социалния работник от дирекция "Социално подпомагане", работещ с детето, и/или с доставчика по чл. 4, ал. 1, както и с биологичното семейство, когато това е в интерес на детето; 3. (нова - ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 04.09.2012 г.) разбирането на същността и ролята на приемната грижа и мотивацията на кандидатите за предоставяне на услугата. Отчитайки изложените основания в заповед № ЗД-ЗД ПГ01 / 0007/26.02.2015 г. на директора на РДСП – [населено място] и документите от административната преписка към които тя препраща, административният съд е следвало да изследва наличието на материалноправните предпоставки за нейното издаване, проверявайки дали оспорения акт е издаден след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът обявява нищожност на акта, дори да липсва искане за това. По изложените съображения, оспореното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, липса на мотиви по съществото на спора и в частност за точното прилагане на материалноправните разпоредби и съответствието с целта на закона досежно оспорения индивидуален административен акт и при необоснованост досежно възприетите нарушения във формата. Тези пороци на съдебното решение налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – П.. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, претендираните разноски следва да бъдат присъдени при решаването на спора по същество от административния съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение