Решение № 50 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 485/2009 г.

Решение № 50 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 485/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. за с. к. гр. С. против въззивно решение на Габровския окръжен съд № 238 от 21.11.2008 г., по в. гр. д. № 278/2008 г., в частта, с която е оставено в сила постановеното по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) решение на Тревненския районен съд № 64 от 11.07.2008 г., по гр. д. № 20/2008 г. и е отхвърлено, като неоснователно искането на настоящия касатор за присъждане законна лихва върху сумата 9367.50 лв. - неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма по договор за приватизационна продажба на 67% от капитала на "М. " ЕООД, гр. Т. от 01.09.2000 г., присъдена в полза на последния с влязло в сила решение № 106 от 28.07.2006 г., по гр. д. № 96/2006 г. на с. с.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което и на осн. чл. 281, т. 3 ГПК се иска отмяната му и решаване на делото по същество от касационната инстанция. Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираното оплакване и провери обжалваното решение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 292, ал. 2 и сл. ГПК, намира: С определение № 640 от 07.10.2009 г., постановено по т. д. № 485/2009 г. на ВКС, ТК е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на ГОС на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - съществуващо в практиката на съдилищата противоречие по обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право- наличието на процесуална възможност законната лихва върху присъдено с влязло в сила решение вземане, да бъде предмет на самостоятелен иск. За да постанови обжалваното решение в частта му предмет на касационната жалба на А. за с. к., въззивният съд е възприел за основани на закона изводите на ТРС, че доколкото сумата от 9 367.50 лв., представляваща неустойка за частично неизпълнение конкретното задължение на ответника "М"АД, в качеството му на купувач по сключената с Министъра на земеделието и горите, като на орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП (отм.) приватизационната продажба от 01.09.2000 г. и присъдена с влязло в сила решение на ТРС по гр. д. № 96/2006 г., не е предмет на възникналия понастоящем между страните правен спор по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 271.27 лв., то отсъства и процесуална възможност за разглеждане основателността на искането за законна лихва върху вземането за неустойка, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Основателно е оплакването на касатора за необоснованост и допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон. Вярно е, че предметът на задължението за законна лихва, т. е. такава, която се дължи при настъпване на определените от закона юридически факти, установена е нормативно и е извън волята на договарящите, следва да е еднороден с този на главния дълг, поради нейния акцесорен характер и функционалната и обусловеност от последния, но това само по себе си не означава, че вземането за лихва няма и самостоятелност, позволяваща защитата му чрез отделен самостоятелен иск и аргумент в тази насока са както различният въведен от законодателя давностен срок за погасяването му, така и законовото правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Следователно обстоятелството, че с предявения при условията на чл. 103 ГПК (отм.) иск, основан на чл. 86, ал. 1 ЗЗД касаторът, като ищец е претендирал заплащане на обезщетение за забава върху присъдената му с влязло в сила решение на ТРС № 106 от 28.07.2006 г., по гр. д. № 96/2006 г. неустойка за неизпълнение на поетото от ответника "М"АД задължение за инвестиции по договор за приватизационна продажба от 01. 09.2000 г. от 9367.50 лв. за периода от датата на предявяване на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД -21.04.2006 г. до датата на разглежданата искова молба - 25.01.2008 г. не изключва правото му, като кредитор, да претендира и законната лихва върху вземането за неустойка, след горепосочената крайна дата до окончателното изплащане на главния дълг, щом не е налице произнасяне в тази насока с предходния влязъл в сила съдебен акт. Затова съобразно изложеното по- горе, настоящият съдебен състав споделя като правилно даденото в решение № 47 от 05.04.2007 г., по гр. д. № 113/2006 г. на ГОС и в решение № 124 от 14.05.2008 г., по гр. д. № 521/2007 г. на Бургаския окръжен съд, двете -окончателни, разрешение на поставения от касатора въпрос на процесуалното право, попадащ в обсега на чл. 280, ал. 1 ГПК, че при наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния и спрямо главния дълг, характер. Отделен в тази вр. остава въпросът, че приемайки така предявеният иск за присъждане на законна лихва, явно за недопустим, въззивният съд е следвало да го остави без разглеждане, а не да се произнесе по същество- отхвърляйки го като неоснователен. Водим от така изложените съображения и на осн. чл. 293 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС