Решение № 1714 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15883/2013 г.

Решение № 1714 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15883/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Пламен Косев Николов от гр. Варна срещу решение № 13321 от 15.10.2013 г. по адм. дело № 5814/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Касационният жалбоподател Пламен Косев Николов е бил назначен за първи път в Министерството на вътрешните работи (МВР) със заповед рег. № 2012 от 4.09.1995 г. на министъра на вътрешните работи на длъжност в под. 56520 - Момчилград на Гранични войски при МВР. От 19.08.1997 г. е преназначен на длъжност началник на автомобилната служба към същото под. 56520, а от 1.10.1998 г. е преместен на работа в гр. Варна - първоначално на длъжността старши инспектор в група МТОСО на РГС Варна, след това на други длъжности в ГПУ Варна (заменило РГС Варна). От 12.05.2010 г. изпълнява длъжността началник на група "Логистика" при ГПУ Варна, което е към РДГП Бургас.

1. Не притежава собствено жилище в гр. Варна.

Според чл. 225 от Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г., с последващи изменения и допълнения, отменен с § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи - обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г. и понастоящем) за държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, министерството изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Тези условия и ред Министерският съвет е определил с правилата на чл. 178 - чл. 181 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (приет с ПМС № 212 от 24.09.1998 г., обн., ДВ, бр. 113 от 30.09.1998 г., с последващи изменения и допълнения и отменен с § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи, приет с ПМС № 126 от 2.06.2006 г., обн., ДВ бр. 47 от 9.06.2006 г., в сила и понастоящем), а според първото от тези правила - чл. 178, ал. 1 - право на получаване на месечни компенсационни суми съгласно чл. 225 ЗМВР имат държавните служители, които:

а) са преместени поради служебна необходимост в друго населено място,

б) не притежават собствено жилище в населеното място, където са преместени и

в) са картотекирани по установения с Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост ред като ползващи жилище при условията на свободно договаряне.

1. На 30.09.2002 г. жилищна комисия при Регионален граничен сектор - Бургас е взела следното решение:

"II. 4. Да бъде изготвен списък на служителите от РГС - Бургас за получаване на компесационни суми по чл. 225 от ЗМВР за м. септември 2002 г., като във връзка с разкриването на ГПУ - Варна и преминаването му към РГС - Бургас да бъдат прибавени следните служители: ... капитан Пламен Косев Николов ..." (протокол от заседанието на жилищната комисия, проведено на 30.09.2002 г. - л. 85 от делото на ВАС-V отд.).

1. Според дадените от Пламен Косев Николов писмени обяснения (рег. № 677 от 8.01.2013 г. - на л. 42 от делото на ВАС-V отд.) от 2003 или 2004 г. той се е преместил да живее на квартира при свободно договаряне в апартамент на адрес гр. Варна, бул. Сливница № 114, ап. 22, собственост на Николай Денков Проданов от същия град.

Пак според тези обяснения на Пламен Косев Николов, около средата на 2010 г. той и семейството му се преместили да живеят в две стаи, които са част от апартамент № 12, собственост на Радомир Димитров от гр. Варна, на адрес ул. "Тодор Димов" № 13 в гр. Варна. Твърди, че за тази промяна е уведомил по телефона секретаря на жилищната комисия Тодор Стоянов.

През м. януари Тодор Стоянов поискал Пламен Николов да представи договора за наем, сключен между него и собственика на апартамента Радомир Димитров. По това време Радомир Димитров не бил в България, а на гости при родителите на съпругата си в Русия. Притиснат от времето и при очерталата се вероятност да бъдат спрени изплащаните му компесационни средства, Пламен Косев Николов признава, че е представил договор за наем за 2011 г., но за предишната квартира на бул. "Сливница" № 114, ап. 22, сключен между него и предишния наемодател Николай Денков Проданов. След завръщането на Радомир Димитров в България, в началото на м. февруари 2011 г., веднага изготвили договор за наем, който Пламен Николов твърди, че е изпратил на секретаря на жилищната комисия Тодор Стоянов в РДГП Бургас, а на следващата 2012 г., когато представил лично новия си договор за наем за 2012 г. с Радомир Димитров, ст. инсп. Тодор Стоянов в присъствието на ст. инсп. Ангел Темелков му върнал договора за 2011 г. (за наем между него и Радомир Димитров), тъй като този договор не бил обявяван никъде.

1. В дисциплинарната преписка се намират:

а) договор за наем с дата 5.01.2010 г., в който е посочено, че се сключва за срок от една година от подписването му, между Николай Денков Проданов, като наемодател и Пламен Косев Николов, като наемател на двустаен апартамент в гр. Варна, бул. "Сливница" № 114, вх. 1, ап. 22, срещу наемна цена в размер на 160 лв. месечно (л. 77 от делото на ВАС-V отд.);

б) договор за наем от 2.01.2011 г., в който е посочено, че се сключва за срок от една година (чл. 3 от договора), между Николай Денков Проданов, като наемодател и Пламен Косев Николов, като наемател на двустаен апартамент в гр. Варна, бул. "Сливница" № 114, вх. 1, ап. 22, срещу наемна цена в размер на 160 лв. месечно (л. 78 от делото на ВАС-V отд.);

в) договор за наем от 5.01.2012 г., в който е посочено, че се сключва за срок от една година от подписването му (чл. 13, ал. 1), между Радомир Димитров Димитров, като наемодател и Пламен Косев Николов, като наемател на двустаен апартамент в гр. Варна, ул. "Т. Димов" № 13, ап. 12, срещу наемна цена в размер на 160 лв. месечно (л. 80 от делото на ВАС-V отд.);

г) частен документ, наименован "Сведение", с който Радомир Димитров Димитров потвърждава, че Пламен Косев Николов и семейството му са били наематели на две стаи от собствения му апартамент № 12 на ул. "Т. Димов" в гр. Варна за периода от лятото на 2010 г. до декември 2012 г. (на л. 76 от делото на ВАС-V отд.);

д) частен документ, наименован "Сведение", с който Николай Денков Проданов заявява, че Пламен Косев Николов е живял в апартамента му на бул. "Сливница" № 114, ет. 6, ап. 22, до края на м. май 2010 г., а договорите за наем между него и Пламен Николов за 2010 г. и за 2011 г. не са подписани от него (л. 35 от делото на ВАС-V отд.);

ж) експертна справка № 2, рег. № 5565 от 26.02.2013 г. (на л. 37 от делото) и експертна справка № 1, рег. № 669 от 8.01.2013 г. (на л. 82 от делото на ВАС-V отд.), според които подписите срещу думата "НАЕМОДАТЕЛ" в договори за наем от датите 5.01.2010 и 2.01.2011 г. не са идентични с подписите, представени като обект за сравнение с подписа на Николай Денков Проданов, положен в българските лични документи на лицето, обяснение, снето на 16.11.2012 г. и подпис на същото лице в договор за наем от 1.12.2011 г. между него и Румен Михалев;

е) докладна записка рег. № 7531 от 1.03.2013 г., с която ст. инсп. Тодор Стоянов заявява: "Не съм уведомяван от ст. инспектор Пламен Николов, че през м. 05.2010 г. е напуснал/освободил жилището, в което живее. Също и за сключен нов договор за наем. В края на м. 12.2010 г. съм му напомнил, че във връзка с навременното изпращане на документите за Жилищната комисия следва да изпрати до 30.01.2011 г. нов договор за наем. Това се извършва регулярно всяка година ... Договор на Пламен Николов с лицето Радомир Димитров получих и съм внесъл на заседание на комисията в края на м. януари 2012 г." (л. 48 от делото на ВАС-V отд.).

1. При тези данни комисията, определена със заповед № К-1261 от 14.02.2013 г. на министъра на вътрешните работи като дисциплинарно разследващ орган, е изразила становище, че за периода от м. юни 2010 г. до края на календарната 2011 г. старши инспектор Пламен Николов не е живял на адрес гр. Варна, бул. "Сливница" № 114, ет. 6, ап. 22, но представя пред жилищната комисия договори за наем с лицето Николай Проданов без фактически съществуващо между тях наемно правоотношение и в резултат на тези действия старши инспектор Николов е получавал без правно основание компесационни суми в размер на 151.00 лева месечно (Становище рег. № 8779 от 8.03.2013 г. на л. 14 - 22 от делото на ВАС-V отд.).

1. Със заповед № К-3415 от 2.04.2013 г. министърът на вътрешните работи е възприел изцяло становището на дисциплинарно разследващия орган, определил е извършеното от касационния жалбоподател като виновно нарушение на правилата по т. 4, 7 и 8 на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, станало обществено достояние и е приел, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. Затова със същата заповед министърът на вътрешните работи е наложил на ст. инсп. Пламен Косев Николов дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

II. С посоченото по-горе решение тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Пламен Косев Николов против заповед № К-3415/2.04.2013 г. на министъра на вътрешните работи. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че:

1. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа всички реквизити по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на установените административнопроизводствени правила.

1. Проведено е дисциплинарно производство и заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Доводите на жалбоподателя, че не е спазен срока за провеждане на дисциплинарното производство и наказанието е наложено след изтичане на двумесечния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, са приети за неоснователни. Според тричленния състав дисциплинарното нарушение е установено на 2.04.2013 г., когато министърът на вътрешните работи е запознат със становището, видно от поставената върху него резолюция и оспорената от жалбоподателя заповед е издадена също на 2.04.2013 г., с което е изпълнено изискването на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР във вр. чл. 223 от ППЗМВР.

1. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. По делото е установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил описаните в оспорената заповед тежки нарушения на служебната дисциплина. Установено е, че с действията си е допуснал нарушение на т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и тези му действия са станали обществено достояние, с което е уронил престижа на службата, а с това е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР.

III. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и са основани на следните аргументи:

1. В нарушение на чл. 224, чл. 229, ал. 3 и чл. 230, ал. 2 ЗМВР съдът, както и административнонаказващият орган, не разкриват обективната истина по случая. Въпреки че било установено по безспорен начин, че през целия период, описан в заповедта, касационният жалбоподател е имал редовно сключени наемни договори и без да е установена настъпила вреда от деянието в противоречие с чл. 229, ал. 2 ЗМВР се приема, че има извършено дисциплинарно нарушение.

1. Неправилен е изводът, че касационният жалбоподател е наказан за тежко нарушение на служебната дисциплина, а не за извършено престъпление, при положение, че фактическите обстоятелства, посочени в заповедта, сочат за престъпление по чл. 309 от Наказателния кодекс (НК).

1. Неправилно съдът е приел, че е спазен срокът за налагане на дисциплинарното наказание, защото при приетото от съда, че дисциплинарното наказание не е наложено за извършено престъпление, а за тежко нарушение на служебната дисциплина, срокът по чл. 225, ал. 1 ЗМВР следва да се изчислява от датата на приложената справка № 2191 от 18.01.2013 г., която също е останала необсъдена в мотивите към съдебното решение.

IV. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения:

1. Фактите по делото са точно установени и по тях страните не спорят. Спорът между тях е по правната квалификация на извършеното от касационния жалбоподател. Сам той обяснява (виж по-горе т. I. 4. от тези мотиви) и по делото е установено, че от м. юни 2010 г. до 31.12.2011 г. е живял със семейството си на свободен наем в апартамента на Радослав Димитров, но поради отсъствието на наемодателя от България не е могъл да представи пред жилищната комисия договор за наем на този апартамент и поради това за този период е представил договор за наем на апартамента, който е наемал до края на м. май 2010 г., собственост на Николай Денков Проданов.

1. Това свое действие касационният жалбоподател не определя като нарушение на Етичния кодекс, а счита, че то съответства на обективната истина, че той и семейството му през посочения период са живели под наем при условията на свободно договаряне и затова са налице условията на чл. 210 от сега действащия ЗМВР (идентичен на чл. 225 ЗМВР отм.) да получава компесационни суми, каквито са му били изплатени.

1. Министърът на вътрешните работи обаче е счел, че извършеното от касационния жалбоподател, независимо от квалификацията му като престъпление по чл. 309, ал. 1 НК (документно престъпление, формулирано от законодателя така: който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ) е по своята същност и нарушение на правилата по т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според които държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме (т. 4), да пази доброто име на институцията, която представлява (т. 7) и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си (т. 8).

Настоящият петчленен състав споделя становището на министъра на вътрешните работи, че независимо от обстоятелството, дали извършеното от касационния жалбоподател е престъпление по чл. 309 НК, то е и нарушение на правилата по т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а според чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР неспазването на правилата на Етичния кодекс е дисциплинарно нарушение, за което законосъобразно от касационния жалбоподател е потърсена дисциплинарна отговорност, независимо от това, дали за същото деяние той ще отговаря и наказателно (чл. 224, ал. 3 ЗМВР).

1. От данните по делото е видно, че за целите на данъчното облагане е възприета практиката МВР да подава информация в съответните ТД на НАП за наемните договори, сключени от служители на МВР при условията на свободно договаряне. В процесния случай при обработването на информацията за договорите на касационния жалбоподател ТД на НАП - гр. Варна е установила неистинността на договорите за 2010 и 2011 г. и е подала сигнал за това обстоятелство. При проверката по този сигнал са поискани сведения от лицата, посочени като наемодатели и Николай Денков Проданов е отрекъл да е подписвал такива договори с жалбоподателя. Неговата сестра също е дала сведения в този смисъл. Или изводът на дисциплинарно наказващия орган, че несъвместимото с етичните правила деяние на касационния жалбоподател е уронило престижа на службата, е обоснован. А според чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата.

Освен това, обстоятелството, че договорите с неверно съдържание са били изпратени в ТД на НАП, сочи, че те все пак са били "обявени някъде" (сравни по-горе т. I. 4).

1. Според чл. 225, ал. 2 ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението, а съвместният прочит на правилата по чл. 223, ал. 1 и 2 ППЗМВР води до извода, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Справка рег. № 2191 от 18.01.2013 г., на която се позовава касационният жалбоподател (сравни по-горе т. III. 3), е адресирана до директора на РДГП - гр. Бургас, а той не е компетентният дисциплинарно наказващ орган. По делото няма данни министърът на вътрешните работи да е получил материалите по дисциплинарното производство преди датата 2.04.2013 г., а и от самите дати на регистрационните номера на тези материали е видно, че те са били изпратени от РДГП - гр. Бургас най-рано на 8.03.2013 г. Заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена много по-рано от изтичането на два месеца от тази дата.

По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,