Решение № 2895 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14650/2010 г.

Решение № 2895 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14650/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чрез процесуалният представител юрк. Велчева и 2. "Транспрес" ООД със седалище гр. Велико Търново, чрез процесуалния представител адв. Валентина Йонова против решение № 10357 от 3.08.2010 г. по адм. дело № 14617 от 2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 1074 от 20.10.2009 г., постановено по преписка № КЗК-594 от 2009 г. на КЗК. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че решаващият съд не е обсъдил всички доказателства от значение за делото, както и част от изложените в хода на първоинстанционното производство доводи и възражения. Твърди се, че правните изводи на съда за липса на извършени от ЕТ "Венто - Тони Тодоров" нарушения по чл. 31, ал. 1 от ЗЗК са формирани при неправилна интерпретация на доказателствения материал и не съответстват на материалния закон, а досежно констатираните нарушения, извършени от П. П. въобще липсва мотивировка в решението. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с потвърждаване на оспорения административен акт, ведно със законните последици - присъждане на разноски. Ответниците - ЕТ "Венто - Тони Тодоров" и П. В. П. - чрез процесуалния си представител адв. Минева, оспорват и двете касационните жалби и молят да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Претендират разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби, поради необоснованост на решението и постановяване на същото в противоречие с решение № 8549 на ВАС, петчленен състав, по адм. д. № 6182/2009 г. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, намира същите за процесуално допустими, а по същество - основателни, по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение, по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспореното от Тони Винев Тодоров, действащ като ЕТ "Венто - Тони Тодоров", с. Локорско, и от П. В. П. решение № 1074 от 20.10.2009 г. по преписка № КЗК-594 от 2009 г. на КЗК, с което е установено извършено нарушение по чл. 31, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) - отм., от страна на ЕТ "Венто-Тони Тодоров" - с. Локорско, и е наложена имуществена санкция в размер на 11 460,00 лева. Със същото решение е наложена глоба на П. В. П. в размер на 500,00 лв. за извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 31, ал. 1 от ЗЗК (отм.). С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменил решение № 1074 от 20.10.2009 г. по преписка № КЗК-594 от 2009 г. на КЗК, с мотива, че от страна на ЕТ "Венто - Тони Тодоров" - с. Локорско, и П. В. П. не е налице нарушение по чл. 31, ал. 1 от ЗЗК, състоящо се в увреждане на доброто име и доверието към конкурента "Транспрес" ООД - гр. Велико Търново, чрез твърдение и разпространяване на неверни сведения. За да постанови този резултат, е приел, че след като не се установява мнението в рубриката да е изявление на едноличния търговец, не следвало да се ангажира неговата отговорност и да се обсъжда наличието на хипотезата на чл. 31 от ЗЗК - увреждане на доброто име и доверието към конкурента чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. Приел е, че с действията си П. В. не е осъществила съдействие за извършеното нарушение по ЗЗК, тъй като съдействие може да има най-малко при намерение от страна на едноличния търговец за постигане на този резултат, каквото в конкретния случай не било налице. Така постановеното решение е неправилно и постановено в разрез с изяснената по делото фактическа обстановка и в нарушение на нормата на чл. 224 от АПК, в който смисъл са основателни възраженията в касационните жалби. Легална дефиниция на понятието "нелоялна конкуренция" се извлича от чл. 30 от ЗЗК, с който е регламентирана общата забрана на нелоялната конкуренция. Съгласно текста на цитираната разпоредба "нелоялна конкуренция" е всяко стопанско поведение (действие или бездействие), което противоречи на добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите. Наред с това законодателят е предвидил и конкретни проявни форми на нелоялната конкуренция с разпоредбите на чл. 31 - 35 от ЗЗК. В конкретният случай КЗК е установила нарушение по чл. 31, ал. 1 от ЗЗК, въвеждащ забраната за увреждане на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. Задължителна предпоставка за прилагането на цитираната норма е наличието на конкуренция между страните по спора. Освен това, за да е изпълнен фактическият състав на разпоредбата, следва да се установи дали разпространяваните сведения са неверни и дали засягат доброто име и доверието към конкурентите. Едва след установяване на горните обстоятелства може да се говори за неправомерно поведение на конкурента, съставляващо нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗЗК. Процесното решение № 1074 от 20.10.2009 г. по преписка № КЗК-594 от 2009 г. на КЗК е постановено в ново производство, след като Върховният административен съд, петчленен състав е отменил предходното решение № 911 от 2008 г. по преписка № КЗК-387 от 2008 г. на КЗК. С решение № 8549 от 26.06.2009 г. по адм. дело № 6182 от 2009 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил решение № 2503 от 23.02.2009 г. по адм. дело № 14694 от 2008 г. на седмо отделение на същия съд и преписката е върната на КЗК за ново разглеждане съобразно указанията за тълкуване и прилагане на закона. С подробни мотиви в отменителното решение са дадени указания за наличие на нарушение и за налагане на санкция, тъй като, според касационния състав, е било налице използване на служебното положение на служителката на едноличния търговец за настъпване на неблагоприятен резултат за конкурента. Указанията на петчленния състав в цитираното отменително решение са задължителни по силата на законовия текст на чл. 224 от АПК "при по-нататъшното разглеждане на делото", т. е. за административния орган и последващите съдебни инстанции. Следователно констатациите, че едноличният търговец, който ползва в работата си служителка, отговаря за нейните действия, злепоставящи и уронващи доброто име и доверието към конкурента имат обвързваща сила. При постановяването на процесното решение в новото производство КЗК в изпълнение на тези указания е приела, че търговецът е извършил нарушение на ЗЗК чрез виновно бездействие от страна на работодателя, като не е предприел действия по уведомяване на служителите си за спазване на правилата на конкуренцията. Изводите в решението на КЗК се базират на представените по преписката доказателства и на задължителните указния на съда. Безспорно установеният факт е, че "Транспрес" ООД - Велико Търново, и ЕТ "Венто - Тони Тодоров" от с. Локорско са конкуренти на пазара на транспортни и спедиторски услуги и че в публикуваната в специализирания сайт на "Спедиторнет" ООД тема на П. В. П., регистрирана в сайта като служителка на едноличния търговец на 17.06.2008 г. в рубриката "Проблеми", са изложени твърдения и квалификации, омаловажаващи качествата на предлаганите от конкурента услуги, които са в състояние да уронят доброто му име и доверието към него ("Пазете се от "Транспрес", "Смъкват, колеги, цените и крадат работата - опичайте се", "Некоректни са и то не от вчера" и др.). Тези констатации, освен, че са съобразени със задължителните указания на съда се подкрепят и от подробно обсъдените от КЗК доказателства, поради което тричленният състав неправилно е приел, че твърденията и сведенията на служителката П. В. П. в рубриката "Проблеми" в специализирания сайт били лично мнение, а не изявление на ЕТ "Венто - Тони Тодоров", като този извод е базиран на липсата на изрично упълномощаване. Не е отчетено безспорното обстоятелство, че регистрацията на П. в сайта е направена от името на едноличния търговец в качеството на неин работодател, както и това, че действията са осъществени при или по повод изпълнението на работа по трудов договор, което ангажира отговорността на ЕТ по чл. 31 ЗЗК. Основателно е възражението на касаторите, че съдът в нарушение на материалния закон е приел, че ЕТ "Венто-Тони Тодоров" не е нарушил чл. 31, ал. 1 от ЗЗК. От данните по делото се установява, че с поведението си физическото лице, разпространило твърдения чрез публикуване на мнение в рубриката "Проблеми", е служител на едноличния търговец и тъкмо поради това си качество е имало възможност да се регистрира в специализирания сайт и да изразява своята позиция в него. Следователно публикациите от ЕТ "Венто - Тони Тодоров", чрез служителката П. П., представляват разпространяване на негативна информация със спорно съдържание, което противоречи на правилата за добросъвестна търговска практика и с достатъчна степен на вероятност притежава обективното свойство да доведе до настъпването на вреди за "Транспрес" ООД. Извършените нарушения от страна на ЕТ "Венто - Тони Тодоров" на забраните за нелоялна конкуренция по чл. 31, ал. 1 от ЗЗК са доказани по убедителен начин и подлежат на санкциониране. При определяне на размерите на санкциите КЗК е приложила Методиката за определяне на имуществените санкции и глоби по ЗЗК и е отчела конкретно установените обстоятелства, свързани с характера на нарушението, неговата продължителност, смекчаващо отговорността обстоятелство, отчетена е необходимостта от съизмеримост с икономическото състояние на ответника и др. Предвид изложеното обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение, следва да бъде отменено като неправилно и постановено в противоречие с изискванията на чл. 224 АПК, и вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ "Венто - Тони Тодоров" - с. Локорско, и П. В. П. против решение № 1074 от 20.10.2009 г. по преписка № КЗК-594 от 2009 г. на КЗК. С оглед изхода на делото и изрично заявената претенция за присъждане на разноски, на основание чл. 143 АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъдат осъдени ответниците ЕТ "Венто - Тони Тодоров" и П. В. П. да заплатят на КЗК разноски в размер на 450 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Същите дължат направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и на "Транспрес" ООД, в общ размер на 4440 лв, съставляващи адвокатски хонорари (3000 лв и 1440 лв.), договорени и надлежно внесени. Възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК не е заявено от процесуалния представител на ответниците. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 227, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,