Решение № 4371 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8563/2014 г.

Решение № 4371 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8563/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Варна Запад" - гр. Варна чрез процесуалния си представител юриск. Сирма Кирилова срещу решение № 1070/9.05.2014 г., постановено по адм. дело № 205/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменено решение № 9300-1081/1.11.2013 г. към ЕАД № 12BG002002Н0070454/22.08.2012 г. на началника на същия митнически пункт, което е коригирана митническата стойност и са изчислени допълнителни държавни вземания на "Левъл Зет" ЕООД за ДДС в размер на 34 013,89 лв. и за мито в размер на 5 751,14 лв. макар в касационната жалба да не са посочени конкретните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението й може да се направи извод, че се касае за неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопризводствените правила. Касаторът е изложил съображения, че в оспорения пред съда митнически акт и в производството преди постановяването му е извършена проверка, включително и последваща проверка по линия на международното сътрудничество от компетентен държавен орган - Щатска имиграционна и митническа служба чрез Служба на аташе от посолството на САЩ, Атина - Гърция и е удостоверено по надлежния ред, съгласно нормативно определените изисквания, визирани в разпоредбите на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации (Обн. ДВ, бр. 45/24.05.2004 г.). Според касатора представените от "Левъл Зет" ЕООД счетоводни справки не доказват по безспорен начин, че това е единствено плащане. В касационната жалба е налице позоваване на чл. 181а, § 1 от Регламент № 2454/93, според който митническите органи не следва да определят митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на договорната стойност, когато не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане стойност, дефинирана в чл. 29. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне жалбата на "Левъл Зет" ЕООД срещу митническото решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Левъл Зет" ЕООД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Драгота Раков я оспорва по подробно изложени съображения в представените писмени бележки и с искане за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Левъл Зет" ЕООД срещу решение № 9300-1081/1.11.2013 г. към ЕАД № 12BG002002Н0070454/22.08.2012 г. на началника на същия митнически пункт, което е коригирана митническата стойност и са изчислени допълнителни държавни вземания за ДДС в размер на 34 013,89 лв. и за мито в размер на 5 751,14 лв. за внесените от САЩ сурови бадеми без черупки. Декларираната при вноса митническа стойност от "Левъл Зет" ЕООД е в размер на 40 536,51 лв. (25 356,24 щатски долара), като пред митническите органи са представени фактура № 7175668/28.07.2012 г., коносамент № HLCULBG120607318 и пакинг лист от 10.07.2012 г. Първоинстанционният съд се е позовал на чл. 181, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (Регламента), който поставя изискване за документална обоснованост на декларираната стойност, като задължава лицата, посочени в чл. 178, § 2 от същия Регламент да представят на митническите власти копие от фактурата, на чиято база е декларираната стойност на внасяната стока. Според съда митническите органи са били в правото си да извършат последваща проверка по реда на чл. 78, § 2 от Регламента с цел установяване истинността на данните от декларацията. В тази връзка съдът е посочил, че Регламентът не предвижда правило за определяне на митническа стойност на база стойността, декларирана при износа. Затова според съда в тежест на митническите органи е било да установи, че митническата стойност на стоките, предмет на процесния внос е различна от декларираната и конкретно, че е тази по документите, представени пред износната митница в САЩ - 128 140 щатски долара. Нееднократно Върховният административен съд в свои решения по подобни казуси (например по делата на "Садат" ООД) е приемал, че наличието на две фактури с различни стойности, посочени в тях автоматично не означава, че фактурата на износителя е с действително договорената стойност, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническата администрация е било да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената стойност. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че не е установено от митническия орган действителната стойност на стоката, тъй като в писмото на митническите власти в САЩ, което безспорно представлява официален документ, никъде не се посочва, че фактурата, представена от вносителя при митническото деклариране на стоката в България е неистинска. Митническите органи е следвало да извършат всестранна проверка на всички документи, за да направят и обоснован и законосъобразен извод за действително договорената стойност. Неизвършването на тази проверка и неустановяване на действително договорената стойност на внесените стоки, законосъобразни са изводите на съда, че не може само въз основа на две фактури с различно съдържание да се приеме, че фактурата на износителя със завишената стойност е истинската. Предвид възприетото от митническите органи се поставя въпроса: Ако износителят по линия на международното сътрудничество представи фактура с по-ниска стойност, ще се приеме ли, че това е действителната стойност, а не по-високата, която е декларирал вносителят? В този смисъл правилно решаващият съд е приел, че никъде в Регламента не се посочва, че за действителна следва да се използва митническата стойност по документите на износителя. Фактурите и при износителя и при вносителя представляват частни свидетелстващи документи, както правилно е приел и първоинстанционният съд, в тежест на митническите органи е да установят коя е действителната митническа стойност на внесените стоки. Затова, както е прието в решението на съда, че не са налице основания да не бъде определена митническата стойност на внесената стока по процесната ЕАД по реда на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. Като действително договорена или платена стойност на стоките може да се приемат данните от износната декларация само при условие, че по линия на международното сътрудничество митническите органи, осъществяващи последваща проверка са извършили по-задълбочена проверка за да установят действителната митническа стойност. При неизпълнение на разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 171 АПК, правилно съдът е приел, че няма основание посочената от вносителя стойност да не се приема като действителна такава. Липсата на каквито и да е други доказателства от официалното писмо на американските митнически власти, освен износната декларация и износната фактура, правилно е обусловило първоинстанционния съд да постанови обжалвания пред настоящата съдебна инстанция правен резултат. Предвид гореизложеното обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно, включително и в частта за разноските следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. Драгота Раков, на "Левъл Зет" ЕООД следва да се присъдят направените разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 4 135 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,