Решение № 11179 от 26.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7217/2017 г.

Решение № 11179 от 26.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7217/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 237-244 АПК. Образувано е по искане на М. А. С. от [населено място] за отмяна на решение № 14105 от 21.12.2016 г. по адм. д. № 12352/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 4406 от 24.06.2015 г. по адм. д. № 737/2013 г. на Административен съд София-град. След направеното уточнение на искането от адвокат А. Ч., назначен за служебен защитник на основание чл. 26, ал. 1 ЗПП, според уведомително писмо № 19633/2017 г. на председателя на Софийската адвокатска колегия, че искането за отмяна е с правно основание в чл. 239, т. 1 АПК. Към него е приложена декларация. В направеното уточнение на искането се твърди, че новото писмено доказателства е от съществено значение за делото. То не е било известно на страната и тя не е знаела за него, поради което не е било представено пред съда и не е било включено в доказателствения материал при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. По изложените съображения се моли, искането да се уважи. Ответната страна – министърът на културата, който е редовно призован, не взема становище. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за допустимо. То е направено от страна за която решението чиято отмяна се иска е неблагоприятно, в срока по чл. 240 АПК, а разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С решение № 4406 от 24.06.2015 г. по адм. д. № 737/2013 г. Административен съд София-град е отхвърлил предявените от М. А. С. срещу Министерството на културата два иска, съответно за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5 497 218 лв., подробно индивидуализирани според субективно съединените искове и за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. Исковете са били предявени с правно основание в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а вредите според ищцата са били причинени от бездействието на ответната страна да препрати жалбата й срещу заповедта на директора на [ЮЛ], с която е било прекратено трудовото й правоотношение. С решение № 14105 от 21.12.2016 г. по адм. д. № 12352/2015 г. Върховният административен съд, трето отделение, е оставил в сила решението на Административния съд София-град. В мотивите си тричленният състав на съда е приел, че макар по делото пред административния съд да е било установено подаването на жалба от страна на М. С. на 1.03.1993 г. до министъра на културата, нейното съдържание не е било установено. Като от това не е могло да се установи твърдяното от страната бездействие на административния орган, изразяващо се в неизпращането на жалбата до компетентният орган. След като документът е бил унищожен, не по вина на ищцата, съдържанието му е трябвало да се установи чрез свидетелски показания, а установяването е в тежест на ищцата. Това не е било сторено. На следващо място съдът е приел, че дори и да се приеме, че съдържанието на жалбата е било такова, каквото е твърдяно от ищцата в исковата й молба, претендираните от нея вреди не биха могли да се изведат като пряка и непосредствена последица от твърдяното бездействие, изразяващо се в неизпращането на жалбата й до съда. Вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Тричленният състав е посочил, че в случая тази връзка е опосредена от съдебен акт – влязло в сила съдебно решение по предявени от ищцата искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 КТ, които искове са отхвърлени. В настоящото производството за отмяна на влязлото в сила решение на Административния съд София-град, с което спорът е решен по същество, е представена декларация, от М. П. К., нотариално заверена на 28.09.2016 г. От съдържанието й се установява, че М. К., в качеството му на заместник-министър и главен секретар на Министерството на културата през 1995 г. декларира, че М. А. С. е посещавала кабинета му и при тези посещения се е "жалвала" от неправомерното й уволнение от [ЮЛ], считано от 1.01.1993 г. за трети пореден път. Тази декларация по своето съдържание представлява свидетелско показание за факт от действителността. Свидетелските показания не са нови писмени доказателства или обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Писмените декларации не са новооткрити доказателства. По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетел, който би могъл да бъде разпитан. Тази практика на съдилищата е задължителна с приемането на Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г. на Пленума на Върховния съд – т. 4. По изложените съображения представената декларация, приложена към искането за отмяна, не е ново писмено доказателство или обстоятелство, по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което да обуславя отмяна на съдебното решение, поради което искането ще следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав