Решение № 8846 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2303/2014 г.
ВАСIV отделение25.06.2014 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2466 от 13.11.2013 г., постановено по адм. дело № 2083/2012 г. на Административен съд Пловдив. ОСЪЖДА Кирил Петков Димитров да заплати на община Асеновград разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8846 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2303/2014 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Кирил Петков Димитров от гр. Асеновград, чрез процесуалния му представител адв. Недялко Коджабашев, против решение № 2466 от 13.11.2013 г., постановено по адм. дело № 2083/2012 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Кирил Петков Димитров и Димитър Трендафилов Димитров против заповед № А-798/01.06.2012 г. на кмета на община Асеновград. Наведени са доводи, че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при непълнота на доказателствения материал. Сочи се, че процесният имот, предмет на търга, незаконосъобразно е актуван като частна общинска собственост, тъй като е наследствена земеделска земя, възстановена на общия наследодател на жалбоподателите с решение на Поземлена комисия Асеновград. Това означава, че община Асеновград се е разпоредила с имот, без да се легитимира като негов собственик, което е довело до цялостно опорочаване на тръжната процедура. По тези съображения касаторът моли съдът да отмени обжалваното решение, като се произнесе по същество и отмени заповедта на кмета на община Асеновград като незаконосъобразна, издадена с много процесуални нарушения и непълнота на доказателствения материал. Ответникът - кметът на община Асеновград представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение. Ответниците - Верка Борисова Димитрова, Пенка Димитрова Гривова, Георги Кирилов Славов и Веселин Кирилов Славов, всичките представлявани от адв. Недялко Коджабашев, считат касационната жалба за основателна. Заинтересованата страна - Марин Кирилов Бакалов не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС Пловдив е образувано по жалба от Кирил Петков Димитров и Димитър Трендафилов Димитров, в качеството им на законни наследници на Трендафил Димитров Димов, против заповед № А-798/01.06.2012 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 35, ал. 6 от Закона за общинската собственост, чл. 111, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Асеновград и Протокол за провеждане на търг с явно наддаване от 29.05.2012 г., Марин Кирилов Бакалов е определен за спечелил търг с явно наддаване за продажба на незастроен поземлен имот - частна общинска собственост, с кадастрален идентификатор 99087.20.74 по кадастралната карта на кв. Горни воден, гр. Асеновград, трайно предназначение - земеделска територия, начин на трайно ползване - овощна градина. Оплакванията на жалбоподателите са били за цялостно опорочаване на проведена тръжна процедура за продажба на имота, тъй като същият не е частна общинска собственост, а им е възстановен като наследствена зема с решение на Поземлена комисия Асеновград. От данните по делото съдът е установил, че оспорената заповед, с която е определен купувач на поземления имот, е издадена след проведен търг с явно наддаване, като процедурата е започнала с решение № 216 на Общински съвет Асеновград, взето по Протокол № 11/11.04.2012 г. и издадена в изпълнение на същото решение заповед № А-557/26.07.2012 г. на кмета на община Асеновград, определяща датата на провеждане на търга, началната тръжна цена и условията на търга. Съдът е установил също така, че процесният имот е актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 3638/06.06.2011 г. По делото са представени и доказателства от жалбоподателите, обосноваващи претендираните от тях вещни права върху процесния имот, сред които решение № ГВ 184/14.06.1994 г. на ПК Асеновград, удостоверение за наследници № 639/29.03.2012 г. на Трендафил Димитров Димов, скица-проект № 31491/06.01.2012 г. за ПИ № 99087.20.74. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е съобразена с изискванията на закона и поражда валидно правно действие. Посочил е, че същата е издадена от компетентен орган - кмета на община Асеновград, предвид изричните му правомощия, установени в чл. 35, ал. 6 от ЗОС и чл. 8 от ЗОС, както и в чл. 111, ал. 1 от Наредбата на Общински съвет Асеновград, приета на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Посочената заповед е акт на законово оправомощен орган, който се е произнесъл изцяло в рамките на нормативно установените му правомощия, и е постановена в предвидената от закона форма. Съдът не е констатирал и нарушения на процесуалните правила в хода на развилото се административно производство. Приел е, че спорният по делото въпрос касае материалната законосъобразност на оспорения акт, който спор е породен от заявените от жалбоподателите вещноправни претенции по отношение на процесния недвижим имот. Съдът е счел тези оплаквания за неоснователни, тъй като предмет на тръжната процедура е бил имот, за който има съставен акт за частна общинска собственост, който се ползва с обвързваща формална доказателствена сила. След като е налице валиден акт за общинска собственост, а жалбоподателите заявяват самостоятелни права върху същия имот, съдът е достигнал до извода, че е налице гражданскоправен спор за материално право, който не може да бъде разрешен в рамките на административния процес, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Между страните няма спор по фактите. Спорният по делото въпрос касае материалната законосъобразност на оспорената заповед, а именно дали същата е издадена в съотвествие с приложимите норми на чл. 35, ал. 1-6 от ЗОС. Според чл. 35, ал. 1 от ЗОС продажба на имоти и вещи - частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Според жалбоподателите кметът на общината незаконосъобразно се е разпоредил с имот, за който те се легитимират като възстановени собственици с решение на Поземлена комисия, т. е. спорният въпрос касае статута на имота. Безспорно е установено, че за процесния имот е съставен АЧОС № 3638/06.06.2011 г. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е посочил, че документът се ползва с формална доказателствена сила. Формалната доказателствена сила на АОС е абсолютно обвързваща за административните органи и за съда и може да се обори единствено по общия исков ред - чл. 64, ал. 2 от ЗОС, едва след което имотът се отписва от актовите книги на имотите - общинска собственост. До този момент общината е формално легитимирана като собственик на имота и по отношение на него няма пречка да се проведе процедура по чл. 35 от ЗОС за продажбата му чрез публичен търг. Заявените от жалбоподателя вещноправни претенции спрямо същия имот, макар и подкрепени със съответните доказателства, не могат да бъдат обсъждани и разглеждани в административния процес, а следва да бъдат отнесени пред общия граждански съд. Наличието на два титула за собственост - Акт за частна общинска собственост и решение на Поземлена комисия, по отношение на един и същи имот с кадастрален идентификатор 99087.20.74, предполага спор за материално право, който следва да бъде решен по общия исков ред. Административният съд е развил идентични мотиви в тази насока, поради което решението му като правилно и законосъобразно следа да бъде оставено в сила. В касационната жалба, освен, че се оспорва собствеността върху имота, предмет на тръжната процедура, отново се поставя въпроса, че производството пред АС Пловдив е следвало да бъде спряно, на основание чл. 129, ал. 2 от АПК, до произнасяне на областния управител по жалбата на Кирил Димитров срещу заповедта на кмета на общината. По повод на това искане, административният съд правилно е констатирал, че в производството пред областния управител на област Пловдив е била оспорена единствено законосъобразността, но не и целесъобразността на заповед № А-798/01.06.2012 г., при което и на основание чл. 129, ал. 1 от АПК административната преписка, образувана пред областния управител, е присъединена за разглеждане в едно общо производство, подведомствено на АС Пловдив. Областният управител като по-горестоящ административен орган на кмета на общината съгласно чл. 93, ал. 4 от АПК е обвързан от предмета на жалбата, предявена по реда на чл. 81 и сл. от АПК. След като в същата е оспорена единствено законосъобразността на заповедта на кмета на община Асеновград, областният управител не следва служебно да проверява и нейната целесъобразност. Ето защо не са налице условията по чл. 129, ал. 2 от АПК за спиране на съдебното производство до произнасяне на по-горестоящия административен орган. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане от ответника, Кирил Петков Димитров следва да заплати в полза на община Асеновград разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в новата редакция на разпоредбите й, влязла в сила преди момента на приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване, а именно - към 10.06.2014 г. Разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от цитираната Наредба са от материалноправен характер, поради което измененията в тях, обн., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. имат действие занапред, т. е. следва да се прилагат към правоотношения, възникнали след влизането ми в сила, какъвто е и настоящият случай. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение