Решение № 4633 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7335/2018 г.

Решение № 4633 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7335/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Иванова, с постоянен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. Ставрев, срещу решение № 174/16.04.2018 г. постановено по адм. д. № 101 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/5615 от 15.12.2017 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФ "Земеделие"/. Според изложеното в касационната жалба решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се поддържа, че АУПВД е нищожен, тъй като не се касае за публично държавно вземане. Съдът не е изложил мотиви защото приема, че се касае за хипотезата на чл. 27, ал. 5, изречение първо от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, а не за изречение второ, както е поддържано в подадената пред него жалба. Фактът, че задължението произтича от договор изобщо не е обсъден, а поради това обстоятелство задължението не може да бъде квалифицирано като публично. Преди издаването на АУПВД, не е издаден друг административен акт, който да е основополагащ. Цитираното в решението уведомително писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт. Същото има уведомителен характер и с него не се създават права и задължения за страните. Като порок на решението се сочи и факта, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно наведените пред него твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУПДВ. Не е отчетено и допуснатото от административния орган нарушение на материалния закон. Твърде безкритично съдът се е доверил на показанията на свидетелката Н. Шукриева, относно начина по който е уведомен административния орган. Не е отчетен и фактът, че помощта е използвана по предназначение и е свързана с дейността на земеделския производител. От представените по делото доказателства е видно, че администрацията първоначално е дала съгласие за прехвърляне на пчелина, а в последствие санкционира лицето за поведението му. Това поведение е административен произвол, който не е отчетен от съда. Неправилно съдът се позовава и на чл. 55 от Регламент /ЕС/ № 1308/13, т. к. в него сочените в решението права и задължения не съществуват. Възразява се и срещу изводите на АС-Велико Търново, че при издаването на АУПДВ е спазена целта на закона. В Закона за подпомагане на земеделските производители няма цел – спазване на нормативната уредба, както е приел съда. На последно място следва да се отбележи, че в акта не е посочена, конкретизирана и обоснована финансовата вреда за ЕС, която е настъпила от действията на К. Иванова, поради което съдът не може да прави опити да запълва този пропуск. Финансовото подпомагане на земеделския производител не може по никакъв начин да се приеме за неоправдан разход, тъй като предоставените средства са оползотворени според изискванията на Националната програма за пчеларство и в съответствие с изискванията на договор № 4271/28.04.2014 г. Въз основа на горните аргументи пред настоящата инстанция се заявява искане АУПВД да бъде прогласен за нищожен или ако съдът прецени, че не са налице основния за това да го отмени като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила постановеното съдебно решение като правилно. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител поддържа становище, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Решението на Административен съд- Велико Търново е правилно и обосновано, като е постановено при спазване на съдопроизвоствените правила. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основния по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество я преценява като неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АС-Велико Търново е бил АУПДВ № 01-6500/5615 от 15.12.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на К. Иванова е определено задължение в размер на 4003. 30 лв. Същото произтича от констатирано нарушение на договор № 4271/28.04.2014 г., сключен между К. Иванова и ДФ "Земеделие", както предприети действия в противоречие с разпоредбите на чл. 40, т. 2 и т. 3 от Наредба № 9/19.11.2013 г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство за периода 2014-2016 г. /за краткост Наредба № 9/19.11.2013 г. /. По силата на договора на земеделския производител е отпусната безвъзмездна финансова помощ по Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014 г. до 2016 г. Помощта е изплатена на 9.09.2014 г. По силата на процесния АУПДВ се иска възстановяване на получената сума на основание чл. 43 от Наредба № 9/19.11.2013 г. На лицето в качеството му на земеделски производител е извършена административна проверка в периода от 5.05.2017 г. до 19.05.2017 г. от длъжностни лица на ДФЗ и е констатирано неизпълнение на разпоредбите по т. 4. 19; т. 4. 20; т. 4. 21 и т. 4. 22 от договор № 4271/28.04.2014 г. Нарушено е задължението за прехвърляне на дейността и активите във връзка, с които е осъществено подпомагането., Това е станало по силата на договор за дарение от 29.08.2016 г., като стопанисването на кошерите е прехвърлено на Р. Дончев Иванов. Прехвърлянето е осъществено преди изтичане на три години от извършване на плащането. С писмо изх. 001-6500/3557 от 7.06.2017 г. К. Иванова е уведомена за констатираните нередовности от извършената проверка. В обясненията, които е дала във връзка с това е посочила, че е започнала работа по трудов договор на пълен работен ден и не може да осъществява задълженията си във връзка с изпълнение на поетите ангажименти. С уведомително писмо изх. № 01-6500/4153 от 6.07.2017 г. от земеделския производител е поискано да докаже изпълнение на задълженията по Наредба № 9/19.11.2013 г. и договор № 4271/28.04.2014 г. В изпълнение на това писмо касатора е представил обяснения и доказателства, които според твърденията й установяват изпълнение на договора. Отново като причина за прехвърляне на дейността е посочено е посочено обстоятелството, че Кр. Иванова е започнала работа по трудов договор и не е могла да сама да осъществява поетите ангажименти. Административния орган е приел, че не е налице изпъленние на задълженията по договор № 4271/28.04.2014 г., както и не са настъпили форсмажорни обстоятелства, пореди което с писмо изх. № 01-6500/5615 от 22.08.2017 г. е уведомил лицето, че е започва производство по издаване на АУПДВ. Във връзка с това пред административния отговор е представено възражение с вх. № 01-6500/5615 от 25.10.2017 г. заедно с декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане по мярка 214; мярка 10-АК и мярка 11 – БЗ от ПРСР 2014 – 2020 г. Тези документи са преценени от административния орган като неотносими. В хода на съдебното производство е приложена административната преписка послужила за издаване на акта, като са събрани и гласни доказателства за установяване на фактите дали и кога е уведомен административния орган за прехвърлянето на дейността. При така установената фактическа обстановка по делото, от правна страна съдът е приел следното: Административният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП във връзка с чл. 20а от ЗПЗП. Като неоснователно е преценено възражението, че в конкретния случай не е налице публично държавно вземане, тъй като задължението произтича от договорни отношения. Според решаващият състав АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му, които кореспондират помежду си. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна. К. Иванова е била уведомен с писмо изх. № 01-6500/3557 от 07.06.2017 г. относно констатирано неизпълнение на задълженията по договор № 4271/28.04.2014 г. и какви санкции се налагат за това. В последствие от нея с нарочни писма, с още два пъти са изисквани доказателства за изпъленние на поетите ангажименти. С уведомително писмо изх. № 01-6500/5615 от 22.08.2017 г. се поставя началото на процедурата по издаване на АУПВД. По преценка на съда, издаденият акт не е постановен в нарушение на материално правните разпоредби. Констатирано е нарушение по чл. 40, т. 2 и т. 3 от Наредба № 9/19.11.2013 г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство за периода от 2014 -2016 г., тъй като с договор за дарение от 29.08.2016 г. е прехвърлила на Р. Димитров цялото стопанство, част от което е представлявал и пчелина и не е уведомила за това ДФЗ. Съдът е коментирал и представеното заявление за прехвърляне, но е приел, че одобряването на прехвърляне на стопанството в цялост не отменя неизпълнението на разпоредбите на т. 4. 19; т. 4. 20; т. 4. 21 и т. 4. 22 от договор № 4271 от 28.04.2014 г. Освен в договора, задълженията на ползвателя на безвъзмездна помощ да не продава, преотстъпва активите си закупени по нея, както и да ги ползват по предназначение са закрепени и в чл. 55 от Регламент № 1308/2013 г. Първоинстанционното решение е правилно. Не се спори между страните, че жалбоподателката е получила безвъзмездна финансова помощ по Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 г. Не се спори и по размера на изплатената сума. Спорният между страните въпрос е дали К. Иванова е подала заявление до ДФ "Земеделие" за прехвърляне на дейността по тази програма на Р. Димитров, както и дали с това е нарушила сключения договор № 4271/28.04.2014 г. С разпоредбата на чл. 40, т. 2 от Наредба № 9 от 19.11.2013 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по Националната програма да не продава, дарява или преотстъпва ползването на активите, които са обект на подпомагане, под каквато и да е форма, с изключение на случаите, когато това се изисква по закон за срок от три години. Срокът тече от датата на която е изплатена безвъзмездната помощ. За неизпълнение на тези задължения от страна на бенефициента, които са нормативно установени чл. 43 от Наредбата предвижда, че получената помощ подлежи на възстановяване. Прехвърлянето на дейността на Р. Димитров, констатирано от административния орган е дало основание да се приеме, че е налице нарушение на т. 4. 19; т. 4. 20; т. 4. 21 и т. 4. 22 от договора. Фактът на прехвърлянето нарушава не само договореното между страните, но и забраната установена в чл. 40, т. 2 от Наредба № 9/2013 г. Именно неизпълнението на нормативно определено задължение е послужило и като основание за административния орган да започне производство по издаване на АУПДВ. Неизпълнението на нормативно предвидено задължение е основание да се приеме, че се касае за публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Поисканото възстановяване на безвъзмездно получените суми е въз основа на чл. 44 от Наредба № 9/19.11.2013 г. и представлява парична санкции, предвидени в националното законодателство, по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са основани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Съдът е дал отговор на поставените за разглеждане въпроси и направените възражения. Обсъдени са изложените доводи в жалбата пред първоинстанционният съд и в касационната такава относно уведомяването на ДФ "Земеделие" за прехвърлянето на кошерите и пчелните семейства на Р. Димитров. Правилно не е кредитирано като относимо към спорния въпрос писмо изх. № 01-6500/8391 от 30.09.2016 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за одобрение на прехвърляне на заявление за подпомагане. Видно от съдържанието на писмото е одобрено прехвърляне на дейностите по заявление за подпомагане с УИН 04.24.0616/70264. Спорът по настоящото дело не касае това заявление за подпомагане, тъй като К. Иванова е подала друго заявление с 04.13.0114/57816, за получаване на безвъзмездна финансова помощ по Националната програма за пчеларство за тригодишния период 2014-2016 г. Това заявление, както и помощите получени по Националната програма не са включени в одобрението. В писмо изх. № 01-6500/8391 от 30.09.2016 г. са включени следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ; Схема за преразпределително плащане; Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания; Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар; Агроекологични плащания; Агроекология и климат и Биологично земеделие. Неоснователно се твърди от касатора, че е било необходимо издаването на изричен административен акт въз основа на който в последствие да бъде издаден АУПВД. Наредба № 9/19.11.2013 г., която определя правилата за подпомагане по Националната програма за пчеларство не съдържа изискване за издаване на нарочен административен акт и в последствие започване на процедура по издаване на АУПВД. В чл. 44, ал. 1 е предвидено, че лицето следва да бъде уведомено за констатираните нарушения. Такова уведомяване е направено с писмо изх. № 01-6500/3557/7.06.2016 г. и писмо изх. № 01-6500/4153/6.07.2017 г. Не е установено наличие на форсмажорни обстоятелства, които да обосновават отпадане на отговорността на земеделския производител. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателна агенция предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане. Правилен и обоснован е изводът на Административен съд – гр. Велико Търново за материална законосъобразност на АУПДВ. Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП Разплащателна агенция предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, представляват публично държавно вземане. В този смисъл е неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че претендираните от ДФ "Земеделие" средства са отпуснати въз основа на договор, поради което следва да се събират от НАП, тъй като нямат характер на публични държавни вземания. Не се споделя твърдението поддържано в касационната жалба, че не е обосновано настъпване на вреди за бюджета на ЕС в АУПВД. Настъпването на вреди не е осноавние за задължението да бъде възстановена безвъзмездната помощ от бенефициента. Както бе посочено по-горе в чл. 43, ал. 1 от Наредба № 9/19.11.2013 г. изрично е предвидено кога подлежи на възстановяване получената сума-когато ползвателят на помощта не изпълни свое нормативно установено или договорно задължение. В конкретния случай безвъзмездната помощ предоставена на К. Иванова подлежи на възстановяване, тъй като е констатирано нарушение на нормативно установено задължение - това по чл. 40, т. 2 и т. 3 от Наредбата, което е инкорпорирано като задължение по т. 4. 19; т. 4. 20; т. 4. 21 и т. 4. 22 и в подписания с ДФЗ индивидуален договор за подпомагане. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата против спорния АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следа да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,