Решение № 9446 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14709/2011 г.

Решение № 9446 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14709/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/. Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение № 1510/5.10.2011 г., постановено по адм. дело № 881/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено решение № 487/10.03.2011 г. на Началника на същата митница, установяващо нова митническа стойност за внос на стоки от Турция, осъществен от "Садат" ООД, гр. Пловдив по ЕАД № 10BG003000Н0112861 от 26.07.2010 г. и определящо публично държавно вземане в размер на 585.28 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва върху него. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че оспореният административен акт е мотивиран и отговаря на останалите изискванията за форма, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон. Излага подробни съображения във връзка с релевираните касационни пороци и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, в депозирано писмено становище оспорва същата като неоснователна, като в пледоарията си по съществото на спора моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на осъществените в настоящото производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е решение № 487/10.03.2011 г. на началника на Митница - Пловдив, с което е установена нова митническа стойност за внос на стоки от Турция от "Садат" ООД, гр. Пловдив по ЕАД от 26.07.2010 г. и е определено публично държавно вземане в размер на 585.28 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва върху него. За да отмени същото, първоинстанционният съд е приел за установено следното: На 26.07.2010 г. "Садат" ООД е осъществило внос от Турция на стоки по ЕАД № 10BG003000Н0112861, поставени под режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление". За стоките е представена издадена от турския доставчик инвойс фактура № 126423 от 19.07.2010 г. на стойност 1519.20 евро, на базата на която е декларирана митническата стойност, определена в лв. Поради възникнали съмнения в митническите органи за занижаване на декларираната митническа стойност, от вносителя на стоките са изискани допълнителни доказателства за определянето й, като същият е представил договор за дистрибуция с турския търговец и фактура за осъществената от него последващата продажба на внесените стоки. Въз основа на тези доказателства, Началникът на Митница Пловдив е приел, че цената на сходни стоки, внесени от Турция е по-висока от декларираната от вносителя митническа стойност, в резултат на което е издал оспореното решение № 487 от 10.03.2011 г., с което на основание с чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент 2913/92 г. е определил нова митническа стойност на стоките по процесния ЕАД. При тези фактически установявания, съдът е приел, че оспореното решение е немотивирано, издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, тъй като не е налице основание за определяне на митническата стойност за внесените от Турция стоки по метода на чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 на Съвета относно създаването на Митническия кодекс на Общността. Настоящият касационен състав, след осъществената проверка на обжалваното решение намира, че то е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. на Съвета от 12.10.1002 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2.04.2007 г., митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с нормите на чл. 32 и чл. 33, при условията, визирани в хипотезите на б. "а" до б " г". По аргумент от чл. 30, § 1 от Регламента, само когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 29, последователно приложение следва да намерят методите по б. "а" до "г", докато се стигне до първата от тях, по която въпросната стойност може да се определи. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б. "б", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Легалната дефиниция за понятието "идентични стоки" се съдържа в нормата на б. "в" от чл. 142, § 1 от Регламент № 2454/1993 г. /ЕО/ на Комисията за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/1992 г. на Съвета, според която това са тези стоки, които са произведени в същата страна и са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация. Само в случай, че митническата стойност не може да се определи въз основа на договорната стойност на идентични стоки съгласно чл. 30, § 2, б. "а" от Регламент № 2913/1992 г., то приложение следва да намери разпоредбата на б. "б", визираща като база договорната стойност на сходни стоки. Според чл. 142, § 1, б. "г" от Регламент № 2454/1993 г., "подобни" /сходни/ са тези стоки, които са произведени в същата страна и независимо, че не са напълно еднакви, имат подобни характеристики и сходни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение. Приложимата процедура при определяне на МОС по реда на чл. 30 от Регламент № 2913/1992 г. е уредена в Регламент № 2454/1993 г. Съгласно чл. 178, § 3 от същия, в случаите, когато митническата стойност не може да бъде определена съгласно чл. 29 от МК, вносителят следва да предостави допълнителна информация във формата и по начина, изисквана от митническите власти. В случай, че и след изискването на допълнителна информация съмненията на митническите органи продължават, то същите са длъжни преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице в писмен вид, ако то желае, както и да му предоставят възможност за отговор - аргумент от чл. 181а, § 2 от Регламент 2454/1993 г. на Комисията /идентичен с чл. 102, ал. 2 от ППЗМ/. В случая от дружеството е изискана информация на основание чл. 178, § 4 от Регламент 2454/1993 г. на Комисията, но впоследствие не е спазена процедурата по чл. 181а, § 2. Митническите органи не са уведомили вносителя за мотивите, на които се основават съмненията им и не са му предоставили реална възможност да отговори. Това процесуално нарушение следва да се квалифицира като съществено, тъй като пряко е повлияло на волята на административния орган и е имало за своя правна последица неправилното приложение на материалния закон. В резултат на опорочената процедура и в противоречие с чл. 35 от АПК във вр. с чл. 220 от ЗМ, за митническия орган са останали неизяснени всички факти и обстоятелства от значения за случая. Той е формирал извода си за занижаване на декларираната митническа стойност и по-висока цена на внесените стоки без да събере релевантните доказателства, обосноваващи изключването на чл. 29 и прилагането на методите по чл. 30, § 2 от Регламент № 2913/92 г. на Съвета съобразно предвидената в нормата последователност. Тяхната относимост не може да се обоснове единствено с посочените съмнения, без да се конкретизира кои са тези сходни стоки, какви са техните характеристики и как е установена тяхната по-висока цена. При липсата на изложени в тази връзка съображения в решението на Началника на Митница Пловдив, то правилни са формираните от първоинстанционния съд изводи, че оспореното решение е издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените и е немотивирано. Соченото от касатора несъответствие между фактурите, представени при износа и вноса не се установява от събраните по делото доказателства, а релевираното една с касационната жалба твърдение в посочения смисъл не може да замести непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт. Правилен е изводът на съда, че не са били налице предпоставките да се изключи приложението на чл. 29 от Регламент № 2913/1992 г. при определяне на митническата стойност на внесените стоки, поради което при издаване на оспореното решение Началникът на Митница Столична неправилно е приложил материалния закон. При така установената с подлежаща на плащане договорна стойност на внесените стоки и при липсата на каквито и да е доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, методите за определяне на МОС по реда на чл. 30 от Регламент № 2913/1992 г. са неприложими. Така констатираните пороци на оспорения административен акт мотивират настоящия състав да приеме, че същият е незаконосъобразен. Като е достигнал до идентичен краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил обосновано и съобразено с материалния закон решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради липсата на представени доказателства за направени от ответника пред касационната инстанция разноски, на същия не се присъждат такива. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,