Решение № 15507 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2677/2019 г.

Решение № 15507 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2677/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на П. Богданов от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Панов, срещу решение № 354 от 17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 290/2018 г. на Административен съд – гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 748 от 28.06.2018 г. на Кмета на община Кърджали, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Сглобяем павилион с площ 42 кв. м. и масивна пристройка към него с площ от 66 кв. м. с обща застроена площ 108 кв. м. с идентификатор № 40909.123.222. 1 в ПИ идентификатор № 40909.123.222 по кадастралната карта на гр. Кърджали", намиращ се в УПИ V, кв. 50, по подробния устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) на кв. Веселчане с извършител жалбоподателя. В касационната жалба жалбоподателят твърдят неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че в оспорената заповед правилно е описан спорния строеж. Твърди, че не е доказано, че се касае за сглобяем павилион от 42 кв. м. и пристройка към него, тъй като ответникът не е представил доказателства за наличието на проект за павилион, а е бил длъжен да ги пази. Твърди, че от СТЕ се установява, че е налице един общ обект от 108 кв. м., т. е. заповедта не съответства на установения на място строеж. Твърди освен това неправилност на извода на съда, че спорния обект не е получил траен градоустройствен статут. Напротив твърди, че същият като обект по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ е получил траен градоустройствен статут с одобреното изменение на ПУП – ПРЗ със заповед № 614 от 04.07.2016 г. на Кмета на община Кърджали, с която сградата попада в УПИ V – за обществени дейности. В тази връзка твърди, че сградата не е в несъответствие на ПУП и не подлежи на премахване. Твърди и че съдът не се е произнесъл по възражението, че оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона, тъй като посочва, че съдът е следвало да отмени същата, а не с издаването й да се цели да се откаже жалбоподателя за поиска да закупи недвижимия имот, в който се намира сградата по чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Твърди и неправилност на извода на съда досежно това, че спорният строеж не е търпим по § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и съответно да бъде отменена и оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът Кметът на община Кърджали не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Кърджали е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон. Приел е, че по отношение на частта от спорния строеж, който е описан като сглобяем павилион от 42 кв. м. е налице издадено разрешение за строеж № 206 от 29.08.1989 г. Приел е, че от това РС не може да се установи каква е била площта на павилиона, както и поради факта, че ответника не пази проектите, въз основа на които е издадено РС. Приел е обаче, че не е допуснато нарушение с описанието на павилиона като такъв от 42 кв. м. като се е позовал на други писмени доказателства, а именно договора за продажба на имота от 2002 г., в който е посочена такава площ на павилиона и не е посочена като налична пристройката към него от 66 кв. м. Във връзка с приетите по делото писмени доказателства и като ги е обсъдил в цялост е приел, че по РС е бил изграден павилион с площ 42 кв. м., който впоследствие през 2002 г. е бил пристроен с масивна пристройка от 66 кв. м. Приел е, че в частта на павилиона същият представлява временен строеж, разрешен за изграждане по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ. Приел е обаче, че към настоящия момент в тази си част строежът макар и изграден въз основа на разрешение за строеж е незаконен, тъй като е приел за приложим § 50а ал. 1 от ЗТСУ (отм.); като по силата на тази разпоредба разрешението за строеж е загубило правното си действие към 2001 г. Приел е, че тази постройка не е получила траен градоустройствен статут, което би позволило запазването й, тъй като е посочил, че не са били изпълнени процедурите по § 17 от ДР на ЗУТ. Поради това е приел, че спорната постройка в частта, която е павилион е подлежаща на премахване като временен строеж, който не е получил траен градоустройствен статут и доколкото е такава, изградена с разрешение за строеж, то по отношение на нея не са приложими разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ. Приел е, че в частта на пристройката от 66 кв. м. заповедта също е законосъобразна, тъй като тази пристройка е също изградена като масивна такава без строителни книжа. Приел е, че в тази част спорният строеж като изграден извън периода, в който може да се изследва търпимост на строежите, а именно изграден 2002 г., то същият на е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Решението е правилно. При постановяване на оспореното решение АС – гр. Кърджали не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, твърдени в касационната жалба, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, дадени са указания за представяне на относими към спора доказателства, като е положени и служебно усилие от съда за събирането им. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Видно от същата е издадена на правно основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, която норма касае премахването на незаконни строежи, като така посоченото правно основание съответства и на фактическите основания за издаването й. Посочената разпоредба в мотивите на заповедта на чл. 57а от ЗУТ не се отразява на законосъобразността на заповедта, тъй като от диспозитива й и от правните и фактически основания за издаването й става еднозначно ясно кой строеж е нареден за премахване. Неоснователно е и възражението за неточно описание на спорния обект като сглобяем павилион от 42 кв. м. и пристройката към него от 66 кв. м., тъй като видно от СТЕ е, че по т. 2 от нея е посочено, че се касае за строеж, на който североизточната, северозападната и югоизточните стени са носещи зидове от тухли и стоманобетонни пояси и колони, а югозападната представлява метална конструкция. При това описание вещото лице дава заключение, че е налице една сграда от 108 кв. м., която е нанесена и по този начин в кадастралната карта на града. Правилно при тези установявания АС – гр. Кърджали е приел, че спорният строеж по заповедта е коректно описан. Това е така, тъй като съдът преценява СТЕ ведно с всички представени по делото доказателства, като съдът в тази връзка е приел СТЕ като я е обсъдил съобразно и другите приети писмени доказателства. Видно и от техническото описание на сградата една част от нея представлява метална конструкция, а другата е изградена от масивни носещи стени с тухли и стоманобетонни колони и пояси, т. е. и във връзка с представените договори за продажба съдът правилно е приел, че е налице сглобяем павилион от 42 кв. м. и пристройка към него, която е масивна с площ от 66 кв. м. Правилно съдът е посочил, че е неотносимо отразяването в кадастралната карта на този обект като едно цяло. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че частта от строежа, описана като сглобяем павилион от 42 кв. м. е изградена въз основа на издадено РС от 1989 г. като временен строеж по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.);. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че към момента процесния строеж е незаконен, тъй като представлява временен строеж, по отношение на който издадените строителни книжа са обезсилени по право, считано от 19.01.2001 г., по силата на законовата разпоредба на § 50а, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗТСУ (ДВ бр. 124/1998 г., отм.), вр. с § 6а от ПЗР на ППЗТСУ (ДВ, бр. 6/1998 г. отм.), т. е. строежът в тази му част е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Правилен е и извода на съда за това, че в останалата част, а именно направената пристройка от 66 кв. м. също е налице незаконен строеж на същото основание, тъй като пристройката е била изградена пък изцяло без строителни книжа. Правилни са и другите изводи на АС – гр. Кърджали за това, че спорният строеж в частта на павилиона не е получил траен градоустройствен статут, тъй като не са изпълнени процедурите по § 17, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ, което прави невъзможно запазването му като временен строеж, тъй като по делото не са представени доказателства за провеждането на такива процедури в сроковете, посочени в тази разпоредба. Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на касатора, че с одобреното изменение на ПУП за имота и с разделянето на УПИ I, кв. 50 със заповед № 614 от 04.07.2016 г. и с образуването на два нови УПИ IV – за магазин и битов комбинат и УПИ V – за обществена дейност, като спорния строеж по тази заповед попада в УПИ V, като изменението е инициирано от бившия собственик на строежа, е придаден траен градоустройствен статут на същия. Това е така на първо място, тъй като това изменение е инициирано след изтичане на сроковете по § 17 от ДР на ЗУТ, както и не са налице доказателства да е спазена процедурата по тази разпоредба. На второ място обаче това възражение е неоснователно на още по-голямо основание, тъй като със заповед № 614 от 04.07.2016 г. за изменение на ПУП е допуснато изменение само и единствено на плана за регулация и за разделянето на УПИ I на два отделни УПИ. С тази заповед не е налице изменение на плана за застрояване, в който да е предвидено запазването на спорния строеж по действащия ПУП. Поради това и не може да се приеме доколкото няма данни спорният строеж да е предвиден за запазване по действия застроителен план, че същият е получил траен градоустройствен статут и е подлежащ на запазване. Обосновани и законосъобразни са и другите изводи на съда, че строежа подлежи на премахване, поради това, че не е "търпим", в хипотезите на § 16, ал. 1 и 2 от ПР от ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ по изложените в решението на АС – гр. Кърджали мотиви. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,