Решение № 11308 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6672/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" (ОПРР), чрез пълномощник, против решение 597 от 07.05.2025 г. по адм.д. 179/2024 г. на Административния съд - Силистра, с което съдът е отменил решение на органа РД-02-14-710/ 20.05.2024 г. за определяне на финансова корекция. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че въведеното от възложителя изискване към участниците в процедурата да представят Стратегия за изпълнение създава необоснована административна тежест, тъй като стратегията включва разнородни по характер и многобройни мерки, които не съответстват на сложността, спецификата и обема на поръчката, а за нуждата от нея възложителят не се е мотивирал. Оспорва извода на съда, че въвеждането на това изискване не ограничава конкуренцията, същото е предоставено изцяло на преценката на органа и е надлежно обявено с документацията на поръчката. Според касатора неправилен е и изводът за отсъствие на второто, прието с акта нарушение, а именно избор на изпълнител, който не е доказал липсата на основания отстраняване в процедурата. Ръководителят на УО твърди, че в хода на производството не е оборено относимото обстоятелство, че към датата на подаване на офертата избраният за изпълнител участник е декларирал некоректна информация за това, че спрямо него няма издадени наказателни постановления за нарушения на Кодекса на труда по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Община Тутракан жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Община Тутракан, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил и подробно изложил релевантната за спора фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно и към която касационната инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК. Безспорно е, че в изпълнение на сключен между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ бенефициерът Община Тутракан е провела открита процедура "публично състезание" и е избрала единствения участник "Рото Инженеринг" ЕООД за изпълнител на поръчката с предмет "Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградата на ОБДХ - Тутракан". След извършена проверка на процедурата в изпълнение на задълженията му за контрол върху правилното разходване на предоставените европейски средства ръководителят на УО е издал оспореното пред АС - Силистра решение РД-02-14-710/ 20.05.2024 г. Според издателя на акта общината е допуснала следните нарушения: 1/ нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП - възложителят е поставил като изискване към участниците да представят Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката, която включва многобройни и разнообразни по вид и характер мерки, с множество подмерки, несъобразени с предмета и стойността на поръчката, без да изложи мотиви кое налага това изискване. Според органа то въвежда необоснована административна тежест за участниците, които са изложени пред риска при пропуск на някоя от многобройните разнородни точки на Стратегията да не бъдат допуснати до класиране, с което се ограничава конкуренцията. В подкрепа на този извод органът е отбелязал, че участникът, избран за изпълнител, е представил Стратегия в обем от 212 страници. Посочил е нарушението като нередност по т. 11, б"а" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата), за която е определил финансова корекция от 10% върху стойността на допустимите разходи по сключения договор с изпълнителя; 2/ нарушение на чл. 107 във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП - възложителят е сключил договор с участник в процедурата, който не е съответствал на критериите за допустимост, тъй като към момента на подаване на ЕЕДОП участникът, избран за изпълнител, е декларирал, че не са налице обстоятелства, свързани с нарушение на задълженията в областта на трудовото право. Към момента на сключване на договора за изпълнение е установил, че за него има издадено наказателно постановление за допуснато нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. Също така възложителят не е следвало да сключва договор за изпълнение с избраното дружество, тъй като то не е доказало предприети от него мерки за надеждност съгласно чл. 56 ЗОП във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП. Посочил е нарушението като нередност по т. 14 от Приложение 1 към Наредбата, за което е определил финансова корекция от 25% върху стойността на допустимите разходи по договора с изпълнителя. На основание чл. 7 от Наредбата е определил една финансова корекция от 25%. Административният съд - Силистра е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което го е отменил като незаконосъобразен. Решението е правилно като краен резултат. По първата, приета от органа, нередност: Правилно първоинстанционният съд е извел основния спорен въпрос във връзка с първата нередност, а именно необосновано обременителни ли са изискванията към Стратегията за качествено и срочно изпълнение на поръчката, съответни ли са на предмета и сложността й, както и дали това представлява критерий за подбор, техническа спецификация, основание за отстраняване или други условия в документацията, които да са променени след отварянето на офертите. Според административния орган в Указанията за участие в процедурата е включено изискване, представляващо административна тежест за потенциалните участници - представяне на Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката, с определено съдържание и обхват, които са непропорционални на вида, предмета, стойността, сложността и обема на поръчката, включва няколко раздела, с множество подраздели. Органът е просочил, че само описанието на изискуемото съдържание на Стратегията обхваща 8 страници от документацията, а в рамките на повечето от задължителните раздели участниците следва да посочат и мерки, в някои случаи с определен минимален брой такива, общо около 70 - 80 броя. Според Указанията за участие в процедурата избраният критерий за възлагане е най-ниска цена. Изрично в т.15.2 е предвидено, че указанията не са задължителни като съдържание, а са изготвени с цел улеснение на участниците. В част IV, т.2 "Техническо предложение" се изисква представяне на подробен линеен график за изпълнение на дейностите и Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката, за която изрично е посочено, че не подлежи на оценка. Съдържанието на Стратегията органът е приел като необоснована административна тежест за участниците, което се потвърждавало и от факта, че била подадена само една оферта, която е допусната и класирана в състезателната процедура. Правилен е изводът на съда, че изискванията на Стратегията не са извън предмета на поръчката. Още повече, че Стратегията не подлежи на оценка в процедурата. Ето защо изводът на ръководителя на УО, че възложителят със Стратегията е въвел необоснована административна тежест с изискването за множество мерки за изпълнение на поръчката, е неправилен. Стратегията включва шест самостоятелни мерки, всяка от които е съответна на определените рискове. Никъде няма поставено изискване за минимум обем на Стратегията, поради което изводът на административния орган за необходимост от неоправдано голям времеви и човешки ресурс на участника, което би го затруднило при изготвяне на офертата, е неправилен. Единственото твърдение на административния орган е за въведена необоснована административна тежест, която е посочил като нередност по т. 11, б"а" от Приложение 1 към Наредбата - минималните изисквания са свързани с предмета на поръчката, но са непропорционални. Правилно съдът е приел, че Указанията за подготовка на образците на документи, съдържащи изискване за представяне на Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката, не излизат извън допустимите нормативни такива; те са обявени в документацията на поръчката, поради което мотивът на органа за допуснато нарушение на правилата на конкуренцията, е несъответен на доказателствата по делото и закона. С оглед изложеното настоящият състав приема, че не е установено фактическото основание за определеното от органа нарушение на чл. 2 ал. 2, във връзка с чл. 2, ал.1, т.1 и т.2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т.11 б. а от Приложение 1 към Наредбата. По втората, приета от органа, нередност: Безспорно е, че издаденото на 15.12.2022 г. на дружеството наказателно постановление е за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ и е връчено на дружеството на 07.02.2023 г., т.е към датата на подаване на ЕЕДОП - 18.12.2022 г., този участник е декларирал коректно обстоятелството, че доколкото му е известно не е нарушавал задълженията си в областта на трудовото законодателство. Комисията към възложителя също не е установила различно от декларираното обстоятелство при извършената проверка. Ето защо твърдението, че възложителят е приложил неправилно критериите за подбор при избор на изпълнител в процедурата, е неправилно. Органът е определил нарушението по чл. 107 ЗОП, но не е посочил конкретно коя е нарушената хипотеза от изброените в посочената правна норма. От друга страна, ръководителят на УО е приел, че към момента на сключване на договора избраният изпълнител не е предприел достатъчни мерки за надеждност по чл. 54 ЗОП във връзка с установеното нарушение на трудовото законодателство, с което е нарушил чл. 112, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 ЗОП. Квалифицирал го е като нередност по т. 14 от Приложение 1 към Наредбата, с посочена в диспозитива на решението редакция на нормативния акт - ДВ, бр. 19 от 06.03.2020 г. Решението на ръководителя на УО е издадено на 20.05.2024 г., т.е. за квалификацията на посочените нередности е приложима Наредбата за посочване на нередности в редакцията й ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г. Съгласно приложимата редакция (а и неправилно посочената от органа такава) нередност по т. 14 от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности има, когато "критериите за подбор или техническите спецификации са променени след отваряне на офертите или са приложени неправилно". В тази хипотеза нормативно установен елемент е това да е допуснато "в хода на процедурата". В нея са визирани случаите, при които критериите за подбор или техническите спецификации са променени или са неправилно приложени в хода на процедурата, в резултат на което е определен за изпълнител кандидатът или участникът, който не отговаря на критериите за подбор и/или техническите спецификации, или е отстранен кандидат или участник, чиято оферта е трябвало да бъде допусната до разглеждане на техническото предложение, ако публикуваните критерии за подбор или техническите спецификации са били спазени. Приетото в акта от фактическа страна нарушение не обосновава заключение за промяна на офертата на участника в хода на процедурата, поради която промяна впоследствие поръчката да е възложена именно на променилия офертата си кандидат. Констатираните от УО обстоятелства, които според него представляват нарушение на нормите на ЗОП, не могат да бъдат подведени под сочената в акта хипотеза за нередност по т. 14 от Приложение 1 на Наредбата, тъй като не изпълват предвидените предпоставки. Определеният за изпълнител кандидат е отговарял на критериите за подбор, доколкото тези критерии не са променяни в хода на процедурата, нито са неправилно приложени по отношение на този кандидат преди да бъде избран за изпълнител. Офертата му е допусната до разглеждане и оценена съобразно одобрените и непроменяни в хода на процедурата правила. Поради това настоящият съдебен състав приема, че в административния акт е посочено правно основание, което не е годно да обоснове наличието на твърдяната от органа нередност. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Като не е сторил това, органът е постановил незаконосъобразен акт. В този смисъл е правилен първоинстанционният извод за материална незаконосъобразност на акта. Като е отменил оспореното решение на ръководителя на УО на ОПРР, Административният съд - Силистра е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на Община Тутракан следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 8750 лв. уговорено и платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция (л. 30 и л. 49). По направените пред първоинстанционния съд разноски АС - Силистра се е произнесъл в своето решение. Касаторът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с бланкетен мотив за липса на фактическа и правна сложност на делото. Възражението е неоснователно. Делото е със средна степен на фактическа и правна сложност, като се съобрази и обстоятелството, че предмет на съдебна проверка е акт с две установени нередности. Пълномощникът на страната е проявил активно участие в разглеждането и изясняването на касационния спор, като е подал подробен писмен отговор и писмена молба по делото. Предвид и защитимия материален интерес, както и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд