Решение № 429 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 767/2008 г.

Решение № 429 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 767/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ. бр. 59/2007 г.) във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). "М" Е. гр. Ш. обжалва и иска да се отмени Решение от 27.12.2007 г. по гр. д. № 476/2007 г. на Шуменския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение от 4.07.2006 г. по гр. д. № 3404/2004 г. на Шуменския районен съд. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, отменително основание по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпил писмено възражение от ответника по касация Е. Р. Р. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) съдържа изложение на основанията за касиране на обжалваното решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първата инстанция, в частта, с която е прието, че Е. Р. Р., като длъжник по договор за кредит от 24.02.2000 г. не дължи на "М" Е. (кредитор-цесионер) сумата 2 141.80 лв. и лихви от 2 46.90 лв., тъй като цесионерът "М" Е. гр. Ш. не може да получил по-голямо вземане това, което има цедента К. В. К. - т.е. от размера на дълга на длъжника (Е. Р. Р.) към момента на цесията и искът по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ЗЗД в тази част е отхвърлен. Решението на въззивния съд в обжалваната част, е валидно, процесуално допустимо, но неправилно. На 24.02.2000 г. Е. Р. Р., като пълномощник на Р. Р. Р. и З. И. Р. е сключил в нотариална форма договор за заем за сумата 6600 лв. със К. В. К., обезпечавайки изпълнението на договора с договорна ипотека върху недвижим имот-апартамент на упълномощителите, оформен по НА № 163/2000, с падеж на изпълнение на задължението за връщане на сумата - 4 месеца - т.е. считано от 24.04.2000 г. На дата 24.04.2000 г. Е. Р. Р. е упълномощил - пълномощно № 1713, кредитора си К. В. К. да продаде ипотекирания имот когато намери за добре, на каквато сума намери за добре, включително и да договаря сам със себе си. На 17.10.2000 г. К. К. е продал ипотекирания имот на Д. Н. НА № 99/2000 г. за сумата 2 141.80 лв., изплатена на продавача К. К. напълно и в брой. С влязло в сила Решение от 8.10.2004 г., по гр. д. № 2798/2003 г. на Шуменския районен съд е прогласена нищожността на упълномощителната сделка по пълномощно № 1713/ 24.04.2000 г., така и на договорът за покупко- продажба по № 99/2000 г. На 23.06.2003 г. К. К. цедира на "М" Е. гр. Ш. вземането си срещу Е. Р. Р. по договора за заем, като на основание НА № 163/2000 г. и договорът за цесия, търговското дружество се снабдява с изпълнителен лист от 13.03.2003 г. на извънсъдебно изпълнително основание - чл. 237 б. "е" ГПК (отм.) за сумата 4 600 лв. главница и лихви от 2372 лв. но при оспорването по реда на чл. 250 ГПК (отм.), изпълнението е спряно като е дадена възможност в срок да се заведе иск по чл. 254 ГПК (отм.), чието пропускане е довело до установяване и реализиране на вземането по общия ред. Спорният по делото въпрос е дали с получената по нищожния договор за покупко-продажба по НА № 99/2000 г. продажба цена - сумата 2 141.80 лв. е погасен частично дълга на Е. Р. Р., към кой момент и част от цедираното вземането на М "Т" Е. ли е тази сума. Въззивният съд е приел, че "договорът за продажба по НА № 99/2000 г. от 17.10.2000 г. е сключен преди да бъде сключен договора за цесия- 23.06.2003 г., поради което и цесионерът "М" Е. гр. Ш. не може да придобие повече права от цедента - К. К. В съдебната теория и практика няма спор, че нищожният договор не поражда желаните от страните по него правни последици изобщо (по начало), поради което и изпълнените престации на страните по такъв договор подлежат на връщане - чл. 34 ЗЗД. Платената сума като пазарна цена от купувача Д. Н. по сделката - сумата 2 141.80 лева, е НЕДЪЛЖИМО ПЛАТЕНО и подлежи на връщане нему от страна на лицето което я е получило, НО КАТО НЕДЪЛЖИМО ПЛАТЕНА СУМА. Това размества на материални блага не може да доведе до погасяване дълга на Е. Р. Р., тъй като сумата следва да се върне. Доколкото някой има вземане към продавача на отпаднало основание, то това е третото лице Д. Н., което не с страна по договора за кредит и съответно по цесията. Цедентът К. К., получил плащането, не може да погаси, прихващайки с нея дълга на Е. Р. Р., тъй като тя е получена от него по нищожния договор и подлежи на връщане поради реализираното неоснователно обогатяване. След като продаденият с нищожен договор недвижим имот се връща в патримониума на собствениците, то е недопустимо, дадената сума, която също подлежи на връщане, да се приеме като погашение на задължение. Ето защо към датата на цедиране на вземането на К. К. - 23.06.2003 г. на дружеството "М" Е., следва че с получената от нищожната продажба сума от 2 141.80 лв. не е погасен дълга на длъжника Е. Р. Р. (не той дължи връщане на недължимо получената сумата) и тази сума е част от цедираното вземане. Констатираният порок налага отмяна на обжалваното решение и с оглед на констатирания порок, по прилагане на материалния закон, постановяване на ново по съществото на спора. От изложеното по-горе следва, че К. К. при извършване на цесията от 23.06.2003 г. е прехвърлил КАТО част от цедираното вземането и сумата от 2 148.80 лв. При липсата на данни за плащане и погасяване от страна на длъжника на Е. Р. Р. следва, че са налице предпоставките на закона за уважаване и иска на "М" Е. гр. Ш. за сумата 2 141.80 лв., както и припадащата се част от лихвите за забава от 1 246.90 лв. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение