Решение № 10738 от 25.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10279/2011 г.

Решение № 10738 от 25.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10279/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Сирма Кирилова, в качеството й на процесуален представител на началника на МП "Варна Запад" при митница Варна, срещу решение № 1807 от 14.07.2011 г. по адм. дело № 959 по описа за 2011 г. на административния съд - Варна. С него е прогласена нищожността на решение № 9300-129 от 16.02.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0036523/14052010 на началника на МП "Варна Запад". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответната страна по касационната жалба - "Девненски Захарен завод" ЕАД оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт Румен Господинов. Алтернативно се иска при уважаване на жалбата и произнасяне по съществото на спора, като се прави позоваване на друга съдебни производства, включително и пред Върховния административен съд, при които има постановени съдебни актове. Иска се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. От фактическа страна по делото се установява, че с ЕАД № 10BG002002Н0036523 от 14.05.2010 г. е осъществен внос на сурова тръстикова захар, нерафинирана, насипно - 3 300 тона, с получател "Девненски Захарен завод" ЕАД, с фактурирана стойност 1 009 503 евро. Към митническата декларация е представена фактура № 051-00045922 от 16.04.2010 г. по договор № SUS 3801 А на обща сума от 3 531 807.43 евро. На 20.05.2010 г. е издадено решение № 9300-371/20052010 към посоченото ЕАД от началника на МП "Варна Запад", с което са определени размери на държавни вземания за мито и ДДС, на основание чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 221 от МК/Регламент 2913/92, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава II от ППЗМ. В него е записано, че при регистриране на ЕАД калкулаторът БИМИС/ТАРИК не е начислил допълнително увеличение на базовото мито. Определени са като дължими за вземане под отчет митни сборове в размер на 659 878.17 лв., 185 021.27 лв. и ДДС в размер на 563 863 лв. На 18.08.2010 г. е издадено решение за отмяна на решението от 20.05.2010 г. под № 9300-371-1/20052010 към посоченото ЕАД от началника на МП "Варна Запад" и са определени държавни вземания за мито в размер на 659 878.17 лв. и за ДДС в размер на 526 858.88 лв. На 16.02.2011 г. е издадено решение № 9300-129 към същия ЕАД от началника на МП "Варна Запад", с което на основание чл. 29 от МК са коригирани данните в митническата декларация № 10BG002002Н0036523/14052010 на търговското дружество, като общата фактурирана стойност е променена на 1 018 902.03 лв., определено е задължение за мито в размер на 659 878.17 лв. и задължение за ДДС в размер на 530 535.47 лв., респ. задължение ДДС за доплащане е определен в размер на 3 676.59 лв. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу решението от 16.02.2011 г., като е приел, че решението е нищожно. Според него това е така, понеже с решението от 18.08.2010 г. към същото ЕАД вече са определени дължимите по него митни сборове, като то е издадено от същия митнически орган - началникът на митническия пункт, който е издател и на оспореното пред него решение от 16.02.2011 г. Според него решението, което се обжалва пред него, това от 16.02.2011 г., е следвало да бъде издадено от горестоящ орган. Той е направил извод, че дори и да се приеме, че са налице основанията по чл. 99 от АПК за възобновяване на производството и че са спазени сроковете по чл. 102 от АПК затова, то липсата на компетентност на органа издал акта, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава нищожност на същия. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Производството пред административния съд е образувано по повод жалба срещу решение № 9300-129 от 16.02.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0036523/14052010 на началника на МП "Варна Запад". С това решение, на основание чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 е определена нова митническа стойност и съответно допълнително задължение на акционерното дружество в размер на 3 676.59 лв. От съдържанието на първоинстанционната жалба, която определя границите на предмета на спора се установява, че жалбоподателят не е доволен от така определената нова митническа стойност и съответно допълнително задължение за ДДС. Основният спорен въпрос е дали заплатената сума в размер на 24 009.10 $ представляваща плащане по финансово споразумение между купувача и продавача на внесената стока, по дебитно известие - фактура № 051-00046005/22.04.2010 г. следва да се включи в митническата облагаема стойност, което рефлектира върху размера й, съответно и върху размера на начисленото задължение за ДДС, и в зависимост от това дали възниква допълнително задължение за ДДС. Според чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, чл. 84, ал. 1, чл. 84а от ЗМ, чл. 234 от ППЗМ, след вдигането на стоките митническите органи имат право служебно да извършат повторна проверка на декларацията или последващ контрол на декларирането. Обсъжданото решение е индивидуален административен акт и е издаден именно в това специално административно производство, уредено в Регламент (ЕИО) № 2913/92, в ЗМ и в ППЗМ. Същото не се явява нищожно на посочените две основания, както е приел съда, като издадено от некомпетентен орган и поради наличието на друг стабилен административен акт. Производството по издаване на решение № 9300-371/20052010 от 20.05.2010 г. на началника на МП "Варна Запад", както и по отмяната му с решение № 9300-371-1/20052010 от 18.08.2011 г., респ. дали първото решение е административен акт, същият дали е изпълнен, т. е. е породил правни последици, както и дали това решение правилно е отменено и по какъв ред, не рефлектират върху валидността на оспорения административен акт, понеже те са във връзка с вземане под отчет на публични държавни вземания по процесния внос. В процесния случай при издаване на решението от 16.02.2011 г., чиято законосъобразност е предмет на първоинстанционното производство не е налице фигурата на възобновяване на производство, за да се обсъжда и прилагането на чл. 99 от АПК. Това решение не се явява издадено и от некомпетентен орган с оглед съображенията за прилагане на последната разпоредба. Обжалваното решение следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг съдебен състав за произнасяне по съществото на спора относно законосъобразността на решение № 9300-129 от 16.02.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0036523/14052010 на началника на МП "Варна Запад". При този изход от делото съдебни разноски не се дължат, като такива ще се присъждат при разглеждане на спора по същество. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение