Решение № 4744 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 695/2021 г.

Решение № 4744 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 695/2021 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 вр. чл. 83, ал. 4 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Ависпал" ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. С., [улица], подадена чрез пълномощника му адв. З., против решение № 5172/07.10.2020 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5372/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 22250992000064940/13.01.2020 г., издаден от главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - С., потвърден с решение № 529/03.04.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С. при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и са налице отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не се е произнесъл по всички доводи, наведени в жалбата му, не е изяснил фактическата обстановка и е постановил съдебния си акт в противоречие със събраните по делото доказателства при неправилно приложение на чл. 176, т. 3 ЗДДС. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени актът за дерегистрация по ЗДДС. О. по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. М. и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 22250992000064940/13.01.2020 г., издаден от главен инспектор по приходите в Териториална дирекция - С., потвърден с решение № 529/03.04.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С. при ЦУ на НАП. Със същия е разпоредено прекратяване на регистрацията на "Ависпал" ООД по ЗДДС на основание чл. 176, т. 3 вр. чл. 89, ал. 1 ЗДДС, поради това, че дружеството не е внесло дължимия данък по този закон по подадените от него справки-декларации за 7 поредни данъчни периода от от м. май 2019 г. до м. ноември 2019 г. /вкл. /. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването на акта по съдебен ред е допустимо, че актът е издаден от компетентен орган и в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения за неговата материална законосъобразност, според които е налице фактическият състав на чл. 176, т. 3 ЗДДС – системно неизпълнение на задължението за плащане на дължимите суми за ДДС. Н. на публични задължения към датата на акта в размер на 119 674. 58 лв. не се оспорва от жалбоподателя. От негова страна не са представяне доказателства за погасяването им в пълен размер, а само за частични плащания. Така постановеното решение е правилно. Правилно АССГ е приел, че оспорването е допустимо, а оспореният Акт за дерегистрация е валиден, издаден от компетентен орган след проведено производство по издаването му, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му и не страда от порок, изразяващ се в липса на мотиви, възпрепятстващ проверката за неговата законосъобразност, противно на твърденията в касационната жалба. Подробни мотиви са изложени от решаващия орган в решението му, с което е потвърден актът. В него е отговорено на всички доводи и възражения на жалбоподателя. Дори и да липсваха мотиви в първоначалния административен акт, то когато по-горестоящият административен орган е потвърдил акта като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред, целите, във връзка с които законово е въведено изискването за мотивираност, са постигнати, и първоначалният акт не е незаконосъобразен на това основание /ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС/. В чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС е разпоредено, че регистрацията по този закон се прекратява по инициатива на органа по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176 ЗДДС. Според чл. 176, т. 3 ЗДДС компетентен орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон. В случая органът по приходите е установил неизпълнение от страна на "Ависпал" ООД на задължението му по чл. 89, ал. 1 ЗДДС да внесе декларирания от него данък за внасяне в държавния бюджет в срока за подаване на справката-декларация за съответния данъчен период. Както е приел и първостепенният съд, от страна на жалбоподателя не се оспорва, че към датата на издаване на акта за 7 последователни данъчни периода от 2019 г. /от м. май до м. ноември/ не е внесъл декларирания от него ДДС в общ размер на 113 297. 98 лв. Това обстоятелство се установява от приложената към акта справка за задълженията към 13.01.2020 г. /главница 113 297. 98 лв. и лихва 5 560. 39 лв. /. Налице е системно неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 176, т. 3 ЗДДС, доколкото според наложеното в съдебната практика разбиране, а и възприето в редица закони, системност е налице при три или повече нарушения, извършени от едно и също лице. Според определението, съдържащо се в § 1, т. 42 от ДР на ЗДДС, на което се е позовал решаващият орган, "системни нарушения" са нарушенията, извършени в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано повторно за същото по вид нарушение. Безспорно това определение се отнася до административните нарушения, регламентирани в глава двадесет и шеста от закона, озаглавена "Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби". Дерегистрацията по инициатива на органа по приходите не е административно наказание, което се налага във връзка с административно нарушение по реда на ЗАНН, но тази законова дефиниция потвърждава изводът на органа по приходите за това, че е налице системно неизпълнение на задължението по чл. 89, ал. 3 ЗДДС – в случая повече от три пъти. Както твърди касаторът в касационната си жалба, в случаите по чл. 176 ЗДДС вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС органът по приходите действа в условия на оперативна самостоятелност /за разлика от хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 ЗДДС вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "а" ЗДДС, при които действа в условията на обвързана компетентност/. Съгласно чл. 169 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Още в т. 12 на Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г. на Пленума на ВС е прието, че актовете, които административният орган е овластен да издава по свободна преценка, не са изключени от проверката за законосъобразност, а самото упражняване на правото на свободна преценка е подчинено на изискванията, посочени в чл. 5, ал. 2 ЗАП /ДВ бр. 53/70 г. /, според който административният акт следва да бъде издаден в границите на компетентността на органа и съобразно с целта, за която му е предоставена. В мотивите на ТР № 4/22.04.2004 г. по т. д. ТР-4/2002 г. на ОС на ВАС е посочено, че въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя, освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Следователно, освен проверката на посочените в конкретната материалноправна норма граници на свободно усмотрение, проверката за законосъобразност изисква и проверка относно спазването на принципите на административния процес и особено принципите на законност и пропорционалност /съразмерност/. Преценката за това дали е спазен принципът на съразмерност се налага в конкретния случай и с оглед на това, че законодателят в чл. 176, т. 3 ЗДДС не е конкретизирал задълженията по този закон, които не се изпълняват системно. Както твърди касаторът, в мотивите на това тълкувателно решение е прието, че "въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта". В случая не е нарушен принципът, регламентиран в чл. 6 АПК. При наличие на деклариран с подадените СД резултат за всеки един от процесните 7 данъчни периода ДДС за внасяне / общо 113 297. 98 лв. /, ако не бъде прекратена регистрацията на дружеството, съществува риск от деклариране и невнасяне на задължения за ДДС в бюджета и съответно данъчни загуби, а нормата на чл. 176 ЗДДС се намира в глава "двадесет и пета" от закона, озаглавена "Правомощия на органи по приходите и предотвратяване на данъчни измами". Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява и да приспада ДДС след датата на връчване на акта за дерегистрация /чл. 83, ал. 3 ДОПК/. С оглед изложеното, неоснователен е доводът на касатора, че актът е издаден в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като засяга права и законни интереси на неговия адресат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. Актът за дерегистрация не цели събирането на вече възникналите към датата на издаването му задължения, а препятства възникването на нови задължения за ДДС. П. това въпросът за възможността да бъдат събрани вече възникналите задължения и надхвърля ли стойността на активите на дружеството размера на тези задължения не е изследван нито в административното, нито в съдебното производство. Отново, както твърди касаторът, този въпрос е относим към друго материалноправно основание за прекратяване на регистрацията по ЗДДС, а именно това на чл. 176, т. 4 ЗДДС. Фактът, че дерегистрацията на по ЗДДС на дружеството не е прекратена на основание чл. 176, т. 4 ЗДДС, не води до извод за незаконосъобразност на прекратяването й на посоченото в оспорения акт правно основание – чл. 176, т. 3 ЗДДС, което е самостоятелно и различно от регламентираното в чл. 176, т. 4 от същия закон. Що се отнася до излагането на мотиви в акта за това защо органът по приходите е избрал да дерегистрира по ЗДДС "Ависпал" ООД, както вече беше посочено, такива са изложени в решението на решаващия орган в смисъла на посоченото по-горе, а именно предотвратяване на данъчни загуби и санкциониране на неизправен данъчен субект. В решението на решаващия орган са обсъдени възраженията на дружеството. Оспореният съдебен акт е издаден при точно установена фактическа обстановка и решението на съда съответства на фактите, установени чрез събраните по делото доказателства, противно на твърденията в касационната жалба. Представената в съдебното производство справка за извършени плащания и погасени задължения към 21.09.2020 г. доказва погасяване изцяло на задължението за ДДС за данъчния период м. май 2019 г. /главница в размер на 2 868. ЗЗ лв. към 11.03.2020 г. / и част от задължението за данъчния период м. юни 2019 г. в размер на 5 304. 47 лв. от общо 103 880. 71 лв. Частичното погасяване на малка по размер част от задълженията в приблизително едногодишен период от възникването им потвърждава невъзможността на дружеството да ги погасява в срок и в пълния размер, в който са декларирани, което не обосновава извод за незаконосъобразност на оспорения акт за дерегистрация, а напротив потвърждава неговата законосъобразност, тъй като предотвратява възможността за възникването на нови такива задължения за ДДС към бюджета, каквато е преследваната с издаването му цел. Дори и след тези частични погасявания на задълженията, извършени от данъчнозадълженото лице след издаването на акта е налице системно неизпълнение на задължението по чл. 89, ал. 1 ЗДДС, съответно е налице основанието по чл. 176, т. 3 ЗДДС за дерегистрацията му по този закон. С оглед изложените съображения настоящата касационна инстанция преценява първоинстанционното решение като правилно постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5172/07.10.2020 г. на Административен съд - С. - град, постановено по адм. д. № 5372/2020 г. ОСЪЖДА "Ависпал" ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. С., [улица] да заплати на Национална дирекция за приходите – С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/. Решението не подлежи на обжалване.