Решение № 9039 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11321/2012 г.

Решение № 9039 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11321/2012 г., III о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Конан Коффи Жан Нестор, гражданин на Кот дИвоар против решение № 3256 от 18.06.2012 г., постановено по адм. дело № 3211/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването му срещу решение № 173/6.03.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила необоснованост. Твърди се, че изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на административния орган е неправилен, тъй като последният не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, липсват данни за актуалната обществено - политическа обстановка в Кот дИвоар, направена е формална преценка на ситуацията в страната, която в действителност е неспокойна и нестабилна. Поддържа се, че ситуацията, съобразена с личната бежанска история на жалбоподателя налага извод за наличие на обстоятелства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Позовава се на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО и решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело № С - 465/2007 г. Излага доводи за несъобразяване на оспорения административен акт с разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друг съдебен акт, с който жалбата срещу решение № 173/6.03.2012 г. да се уважи.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и развива доводи за липса на касационни основания за отмяна на съдебния акт.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Конан Коффи Жан Нестор, гражданин на Кот д`Ивоар против решение № 173/6.03.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови този резултат, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на съществени нарушения на административната процедура и при спазване на материалния закон - заявените от чужденеца мотиви не попадат в предпоставките, посочени в чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Спрямо Конан Коффи Жан Нестор не е налице страх от преследване от страна на официалните власти в родината му поради неговата етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия. Самият жалбоподател в проведеното с него интервю заявява, че не членува в политическа партия или организация. Не са налице и основания за преследване поради членството на майка му в политическа партия, подкрепяща положилия клетва през 2011 г. президент на страната Аласан Уатара. Жалбоподателят не е принуден да напусне Кот д`Ивоар поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната на произход. По тези съображения съдът обоснова извод за законосъобразност на оспорения административен акт и неоснователност на жалбата.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон.

Правните изводи на съда са изградени след задълбочен анализ на доказателствата по делото и при правилно приложение на относимите материалноправни норми.

Аргументирано е заключението на съда за постановяване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма с посочване на фактическите и правни основания, след обсъждане на обстоятелствата от бежанската история, посочени от жалбоподателя в хода на административното производство и след преценка на ситуацията в страната на произход, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Не са налице твърдените в касационната жалба нарушения в процедурата при издаване на решението на административния орган. Последният извършва анализ на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, налице са данни за актуалната обществено - политическа обстановка в Кот д`Ивоар, въз основа на които е направена и преценката на ситуацията в страната.

Съдът подробно обсъжда материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. При правилно установените по делото факти и след съпоставянето им с изискванията на закона прави обоснован извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Не се спори, че жалбоподателят напуска Кот д`Ивоар легално, с паспорт и 90 - дневна виза за България на 10.02.2011 г. Жалбоподателят посочва, че е футболист, живее в гр. Абиджан през периода 2005-2006 г. и 2007 г. - 2011 г., където играе футбол във ФК "Саби". През м. септември 2010 г. е в България за три седмици по покана на ФК "Славия", след което се завръща в родината си. През февруари 2011 г. получава лична покана от негов приятел Евгени Найденов и пристига отново в Република България легално. При проведеното на 17.05.2011 г. интервю посочва като причина да напусне родината си членството на майка му в РДР - Демократически съюз на републиканците. Самият жалбоподател не твърди, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход той е подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална или политическа група. Заявеното в интервютата обстоятелство, което го принуждава да напусне родината си е, че във връзка с членството на майка му в посочената партия и подкрепата от нея за Аласан Уатара, на 26.01.2011 г. хора, облечени като полицаи нападат къщата им и убиват нея и сестра му, като поддържа, че в резултат на този инцидент търси защита. След анализ на данните по делото правилно съдът посочва, че тези обстоятелства не могат да бъдат подведени под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец.

Обоснована е констатацията на съдебния състав, че посочените обстоятелства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, не дават основание и за уважаване на молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Цитираната норма предвижда установяване на заплаха за живота, сигурността и свободата на молителя, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и поради опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение спрямо лицето, на което то би било подложено при завръщането си в страната по произход. В случая от данните по делото не се установява жалбоподателят да е принуден да напусне Кот дИвоар поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната на произход. Чужденецът напуска страната по собствено желание въз основа на покана от български гражданин, легално и с виза. Посочените впоследствие обстоятелства за напускането на Кот дИвоар също не обосновават наличие на други причини от хуманитарен характер, предвидени в хипотезата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Представената по делото справка за актуалната политическа и икономическа ситуация в страната на произход и спазването на човешките права не дава основание да се приеме, че в държавата има въоръжен конфликт. На 21.05.2011 г. Аласан Уатара, подкрепян и от майката на молителя, се заклева като президент на Кот д'Ивоар, като последвалите няколко месечни междуособици приключват. Налице е информация, че в най-големия град в страната Абиджан, от където произхожда и жалбоподателят, се подобрява сигурността, а високо равнище на напрежение се запазва в други части на Кот д'Ивоар. Твърдението на жалбоподателя за опасност за живота и здравето му поради конкретния, описан от него инцидент, усложнената политическа и социална обстановка и продължаващият вътрешен конфликт в страната, не се подкрепя от събраните в преписката доказателства. При тези данни правилно съдът приема, че въпреки нестабилността и съществуващата вероятност от подновяване на вътрешния конфликт в страната на произход, то ситуацията не може да се определи като въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на

Съвета от 29 април 2004 г., дадено в решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело № С - 465/2007.

В касационната жалба са изложени принципно правилни съображения относно тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "а", б. "б" и "в" от Директива 2004/83/ЕО в контекста на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, но данните по делото не обосновават приложимост на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, поради което и изводите на първоинстанционния съд в този смисъл са съответни на събраните доказателства. Като приема, че обжалваната заповед е законосъобразна, административният съд постановява съобразен с материалния закон съдебен акт.

Касационният жалбоподател не сочи конкретни доводи във връзка с твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът след анализ на представените по делото доказателства извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 на всички основания по чл. 146 от АПК, като обсъжда и наведените от страните възражения. Обжалваното решение е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което направеният в касационната жалба довод за допуснати съществени нарушения е неоснователен.

С оглед изложеното решението е постановено при спазване на материалния закон. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 ат АПК проверка настоящият състав приема, че съдебният акт е валиден, допустим и правилен, поради което следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,