Решение № 1509 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11764/2018 г.

Решение № 1509 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11764/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. Лижев от [населено място] против решение № 3784 от 05.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1397/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ж-27/18.01.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в неговата т. 1. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалноправните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени т. 1 от решението на КЕВР с произтичащите от това законни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Т. Лижев, не се явява и не се представлява. От същия след даване ход на делото по същество е депозирано писмено становище /именувано "уточнение"/, с което Лижев се противопоставя на заключението на представителя на Върховна административна прокуратура. Ответникът, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Иванова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното да бъде оставено в сила по съображения, подробно изложени в писмено становище. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение. Заинтересованата страна, "Веолия Енерджи Варна" ЕАД, редовно призована, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 3784/05.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1397/2018 г. по описа на АССГ, жалбата на Т. Лижев от [населено място] срещу т. 1 от решение № Ж-27/18.01.2018 г. на КЕВР, с което е прекратено производството по преписката, образувана по жалба на Лижев вх. № Е-04-03-2/28.09.2017 г. срещу "Веолия Енерджи Варна" ЕАД в частта й относно техническите характеристики на абонатната станция и качеството на услугата топлоснабдяване в сграда- ЕС с адрес: [населено място], [адрес], е отхвърлена и Т. Лижев е осъден да заплати на "Веолия Енерджи Варна" ЕАД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. За да постанови посочения резултат, АССГ е отчел на първо място, че процесното решение на КЕВР е постановено по предвидения в чл. 22, ал. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 144 и следващите от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката ред- изготвен е доклад и е проведено закрито заседание на КЕВР, на което е прието същото решение.. АССГ е заключил, че решението на КЕВР, освен прието съобразно уредената в ЗЕ и подзаконовите НАА по прилагането му процедура, е постановено и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. В случая оплакванията на жалбоподателя са във връзка с работата на абонатната станция в сградата-ЕС, вх. 1- необходимостта от честото й допълване, което се отразява на качеството на топлоподаването към собствения на жалбоподателя апартамент. Абонатната станция не разполагала със задължителната система за автоматично допълване и била без разширителен съд. Извършена е поисканата от жалбоподателя проверка за работата на абонатната станция, за което е съставен двустранен протокол, подписан от представители на топлопреносното дружество "Веолия Енерджи Варна" ЕАД и отговорника за АС – член на ЕС с отразени в него измервания на температурата и анализ на работата на АС. Установено е, че АС е във видимо добро техническо състояние и работи нормално според утвърдените технически характеристики на този вид съоръжение. Топлопреносното дружество само признава, че действително конкретната АС не разполага с автоматично допълващо устройство, но според АССГ нормативно изискване за наличието на такова не се съдържа нито в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., нито в който и да било друг подзаконов нормативен акт, определящ задължителните технически характеристики на АС. По твърдения на заинтересованата страна и приложени снимки АС разполага с разширителен съд, противно на твърденията на жалбоподателя. Предвид разпоредбите на чл. 140, ал. 3 и ал. 4 от ЗЕ и чл. 156, ал. 2, т. 3 от ЗЕ АССГ е приел, че топлопреносното дружество отговаря за поддържане на съоръженията и за пренос на топлинната енергия до границата на собственост – т. е. до АС включително. Самият отговорник за АС в протокола за проверка е вписал, че нуждата от често допълване на инсталацията за отопление се дължи на неотворени радиаторни винтили по време на запълване на инсталацията с вода преди отоплителния сезон, а тази част от инсталацията за отопление е или обща етажна собственост, или индивидуална собственост на клиентите, върху които КЕВР не може да упражни контрол по аргумент от чл. 75, ал. 2, т. 1 от ЗЕ. В тази връзка всички, изложени от Лижев оплаквания за шумове и други проблеми на сградната инсталация, която е обща етажна собственост, следва да бъдат поставени от него и решени от Общото събрание на ЕС. Съдът е развил съображения, че оплакванията на жалбоподателя за проблеми в работата на АС са останали недоказани, доколкото, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест, Лижев не е ангажирал съдебно-техническа експертиза за установяване на обстоятелствата, на които базира благоприятните за него твърдения. Съдът е приел за недоказани и развитите от Лижев в молбата му от 05.04.2018 г. оплаквания за липса на изискуеми сертификати за АС, като е мотивирал този си извод с обстоятелството, че по силата на чл. 52, ал. 4 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването изискването за сертификат е алтернативно с възможността уредът да бъде вписан в регистър или да има нанесена маркировка, а отделно от това се отнася не до самата АС, а до общия водомер за студена вода пред подгревателя за БГВ в АС. В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от същата наредба за процесната АС са представени всички изискуеми по закон технически документи, вкл. удостоверение за качество и хидравлична проба, които според съда в пълна степен удостоверяват оспорените от жалбоподателя технически характеристики на АС. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които водят и до постановяването му в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Основателни са оплакванията на касатора за това, че в мотивите на обжалвания съдебен акт АССГ по същество е подменил предмета на спора - съдът е приел, че АС е изправна и функционира съгласно представената по делото техническа документация за този вид съоръжение, а оплакването на жалбоподателя се изразява в друго – не в това, че АС не функционира съгласно предвидените за този вид съоръжение технически изисквания и паспорти, а в това, че към датата на предявяване на жалбата му до КЕВР, по повод която е образувано административното производство по издаване на Решение № Ж-27/18.01.2018 г. на КЕВР, както и към настоящия момент, монтираната в сградата –ЕС процесна абонатна станция /АС/ модел "Брутерм" не отговаря на действащия на територията на РБългария и задължителен Стандарт ISO 228-1, съгласно който всяка подобна абонатна станция следва да разполага с механизъм за автоматично допълване с вода и разширителен съд. Съдът е постановил решението си в нарушение на прогласените в чл. 7 и чл. 9 от АПК основни принципи в административния процес – принципът за истинност и принципът за служебното начало. В противоречие с тези принципи съдът не е упражнил правомощията си по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, конкретизирани в чл. 171, ал. 4 от АПК и не е напътил страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Нещо повече – предвид характера на самото производство и на основание чл. 171, ал. 2, изр. второ от АПК съдът е следвало да назначи експертиза за установяване на горните обстоятелства и служебно. В резултат на това нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна, като за особено съществени фактически твърдения на страните не са събрани относимите доказателства. Без да изпълни задължението си по чл. 9 във вр. с чл. 171, ал. 4 и ал. 2, изр. второ от АПК, административният съд е обявил делото за решаване и е постановил решението си в противоречие с основния принцип за истинност в административния процес, прогласен с разпоредбата на чл. 7 от АПК Едва след назначаване на съдебно-техническа експертиза/ включително и служебно/ относно действително твърдените от жалбоподателя и относими към спора факта, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалваното пред него решение на КЕВР. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение