Решение № 5929 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12658/2020 г.
ВАСVIII отделение18.05.2021 г.докладчик Станимира Друмева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4862 от 14.09.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 14232 по описа на съда за 2019 г. ОСЪЖДА "Пик - Ко" АД, ЕИК [ЕИК], да заплати на Агенция "Митници" съдебни разноски за касационното производство в размер на 200 (девета) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5929 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12658/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Пик - Ко" АД, ЕИК [ЕИК], подадена чрез пълномощника адвокат Ч., против решение № 4862 от 14.09.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 14232 по описа на съда за 2019 г. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е направил пълен и задълбочен анализ и оценка на представените в производството доказателства, нито е обсъдил същите в тяхната съвкупност. Излага съображения, че писмата и доклада на ОЛАФ не представляват годно доказателствено средство за установяване произхода на стоката, както необосновано е приел административния съд. Според касатора съдът неправилно е приел, че внесената лимонена киселина попада в обхвата на Регламент № 952/2013 г., поради което подлежи на облагане с антидъмпингово мито. Твърди, че внесената стока е с тайландски произход, за който факт свидетелстват приложените при вноса й документи, а убедителни доказателства за китайския произход на стоката не са представени от митническия орган. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да отмени административния акт, алтернативно, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на направените съдебни разноски в размер на платената държавна такса. Ответникът - директорът на териториална дирекция (ТД) "Южна морска" в Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Пик - Ко" АД против решение № 32-295908/14.10.2019 г., издадено от директора на ТД "Южна морска" в Агенция "Митници", потвърдено с решение № Р-880/32-332846/19.11.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с което на основание извършен последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013 г.), за стоката "лимонена киселина монохидрат в 2 640 торби х 25 кг. - общо 66 000 кг., поставена под режим допускане за свободно обращение с митническа декларация с MRN 16 BG001007 Н0043254/30.09.2016 г. е прието, че същата е с установен непреференциален произход от Китайската народна република, възниква вносно митническо задължение и по отношение на вносителя "Пик - Ко" АД са определени допълнителни задължения за антидъмпингово мито 42, 70 % от ОМТ в размер на 40 601, 26 лв. и ДДС в размер на 8 032, 66 лв., ведно с лихва за забава върху и над размера на незаплатените вносни мита и ДДС, считано от датата на възникване на митническото задължение - 30.09.2016 г., до датата на уведомяването на длъжника. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗМ и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., след проведено надлежно производство за извършена последваща проверка във връзка с вноса по митническа декларация с MRN 16 BG001007 Н0043254/30.09.2016 г., при липса на допуснати съществени процесуални нарушение и в съответствие с материалния закон. Според съда оспореното решение съдържа подробни мотиви от фактическа и правна страна във връзка с безспорно установения произход на внесената стока. След обсъждане на доказателствата, събрани в административното и съдебното производство е изведен решаващият правен извод, че произхода на стоката лимонена киселина монохидрат е от Китайската народна република, по отношение на която държава през спорния период действа Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/82 на Комисията от 21 януари 2015 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на лимонена киселина с произход от Китайската народна република, с предвидено антидъмпингово мито в размер на 42, 70 %, като не е опровергано отразеното в писмата и доклада на ОЛАФ. Законосъобразността на оспореното решение е обвързана и с приложимостта на относимата практиката на СЕС – решение по дело С-416/2015 от 30.06.2016 г., постановено по преюдициално запитване на Апелативен съд - Букурещ, Румъния, относно налагане на антидъмпингово мито върху определени стоки с произход Китай. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата проверка на акта по чл. 168, ал. 1 от АПК и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност. Неоснователни са доводите на касатора, че при постановяване на атакувания съдебен акт съдът не е извършил обсъждане на събраните доказателства и не е формирал въз основа на тях съответните фактически изводи. Първоинстанционният съд е направил собствен анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, след което е формирал извод, че декларираната от дружеството стока е с непреференциален китайски, а не с непреференциален тайландски произход. Видно от събраните по делото доказателства, във връзка с разследване по дело № 0/2017/0898 за избягване на антидъмпингови мита за китайска лимонена киселина, декларирана при вноса в Европейския съюз като такива с произход Тайланд, Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е получила информация от германската митническа администрация за провеждане на собствено разследване относно вноса в Германия на лимонена киселина с произход Тайланд. Тази информация е предоставена от ОЛАФ на страните-членки с писмо рег. № 0 СМ
9793/27.04.2018 г., което е заведено с рег. № 32-127236/3.05.2018 г. в Агенция "Митници". Въз основа на двустранно сътрудничество между тайландските и германските митнически органи е установено, че дружеството Екстрон Ко., Лтд., което е посочено като износител на процесната стока по митническа декларация с MRN 16 BG001007 Н0043254/30.09.2016 г., не е производител на лимонена киселина. Извършената проверка е показала, че непреференциалния тайландски произход на стоката не може да бъде потвърден и от 2016 г. дружеството е в списъка на надзор на тайландската търговска камара. От данните съдържащи се в получените от ОЛАФ описи за вноса и износа на Екстрон Ко., Лтд., за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2017 г. е видно, че с вносна декларация № А024-0590807892 от 21.08.2016 г., Екстрон Ко., Лтд. е внесло в Тайланд стока с държава на произход Китайска народна република, тарифен код 2918 14 00, описание - 66 мт лимонена киселина монохидрат, тегло 66 000 кг., 2 640 торби, без обявена търговска марка, на стойност при условие CIF 1 497 731, 80 ТНВ (тайландски бат) по фактура № ТТСА16 А0949 А и отметка "Y" за свободна зона, както и че с износна декларация № А024-1590810928 от 24.08.2016 г. Екстрон Ко., Лтд. е изнесло за Република България от Тайланд стока с тарифен код 2918 14 00, описание - 66 мт лимонена киселина монохидрат, тегло 66 000 кг., 2 640 торби, без обявена търговска марка, на стойност при условие FOB 1 479 328, 79 ТНВ, по фактура № ТТСА16 А0949 А, с отметка "Y" за свободна зона, в контейнери с номера SESU2133246, ECMU1326787, PONU2030226, която е по вносна декларация № А024-0590807892 от 21.08.2016 г. От предоставената информация се установява, че стоката изнесена от Екстрон Ко., Лтд. е идентична със стоката, внесена от дружеството по отношение на вид, количество, брой опаковки, маркировки и тарифно класиране. Документът, въз основа на който са извършени митническите операции по внасяне и изнасяне на стока е един и същ - фактура № ТТСА16 А0949 А и като основание за износа при митническото оформяне пред власти на Тайланд Екстрон Ко., Лтд., е обявило, че стоката е от внос по митническа декларация № А024-0590807892 от 21.08.2016 г. При тези фактически установявания, необорени в съдебното производство с допустими и относими доказателства, правилен е извода на първоинстанционния съд, че съвкупният анализ на представените в хода на административното и съдебно производство доказателства сочи, че стоката 66 мт лимонена киселина монохидрат, изнесена за Република България от Тайланд от Екстрон Ко., Лтд., е с държава на произход Китайската народна република. В подкрепа на извода, че стоката с непреференциален китайски, а не тайландски произход е и получения с рег. № 32-17175/17.01.2020 г. на Агенция "Митници" окончателен доклад по дело № 0/2017/0898/В1 на ОЛАФ след приключване на разследването, ведно с приложения, и препоръка за действие, което да последва разследването на ОЛАФ. В резултат на проведеното международно разследване по изготвения доклад на OЛАФ е установено, че стоката лимонена киселина и нейните естери при вноса в Европейския съюз произхождат от Китайската народна република, но неправилно са декларирани за митнически цели с произход Тайланд. Конкретно за оператора Екстрон Ко., Лтд., ОЛАФ потвърждава, че всички пратки, идващи от този доставчик са доказани, че произхождат от Китайската народна република, както са съобщени на държавите-членки с писмо № 0 СМ
9793 от 27.04.2018 г. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че писмото и доклада на ОЛАФ не представляват годно доказателствено средство за установяване произхода на стоката. Съгласно чл. 11, § 2 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11.09.2013 г. относно разследванията, провеждани от ОЛАФ, докладите на ОЛАФ представляват допустими доказателства в административни или съдебни производства на държавите-членки, където е възникнала необходимост от използването им, по начина и при условията, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация, а съгласно чл. 12, § 1, без да се засягат членове 10 и 11 от настоящия регламент и разпоредбите на Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96, Службата може да изпрати на компетентните органи на засегнатите държави-членки информация, получена в хода на външни разследвания, в достатъчен срок, за да могат да предприемат целесъобразни действия в съответствие с националното си законодателство. Следователно, писмата и доклада на ОЛАФ са предмет на оценка по същите правила като приложимите за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация, и имат същата доказателствена стойност като тях. Окончателен доклад по дело № 0/2017/0898/В1 на ОЛАФ е изготвен от длъжностни лица на Европейската служба за борба с измамите в резултат на разследване, възложено в правомощията й, и има силата на официален документ, който се ползва с удостоверителна сила по отношение на установените в него факти. В съответствие с чл. 11, § 2 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 883/2013 и чл. 179, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът е преценил доказателствената му сила, в качеството на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Неоснователно е твърдението на касатора, че тайландския произход на стоката се подкрепя от представения с митническата декларация сертификат за произход. Сертификат за произход № THTCCC0160158114/13.09.2016 г., предоставен от жалбоподателя, е издаден въз основа на декларация на износителя Екстрон Ко., Лтд. Информацията, съдържаща се в него се опровергава от изявлението на Екстрон Ко., Лтд. при подаване на износна декларация № А024-1590810928 от 24.08.2016 г., че стоката е внесена с декларация № А024-0590807892 от 21.08.2016 г. в Тайланд. Правилно първоинстанционният съд е приел, че на констатациите в доклада на OЛАФ не може да се противопостави сертификата за произход, като документ с материална доказателствена сила, поради това, че е бил обект на разследването на OЛАФ, в рамките на което е установено, че стоките не са произведени от износителя. От констатациите в доклада и писмата на ОЛАФ също така се установява, че процесната стока е внесена от Китайската народна република, идентифицирани са контейнерите, в които е била стоката, изпратени от Китайската народна република до свободна зона в Тайланд, в която не се допуска обработка на стоки, както и че тази стока не е напускала свободната зона на пристанище Лаем Чабанг в Тайланд, а само е претоварена и изпратена с друг кораб за България, т. е. запазва своя произход. Тези констатации не са оборени от оспорващото дружество, в чиято тежест е да докаже твърдяния положителен факт - че процесната стока, е с декларирания от него произход. Правилно е съобразена от митническите органи и съда решение на Съда на ЕС от 30 юни 2016 г. по дело С-416/15 (т. 37) и определение от 15 ноември 2016 г. по дело С-222/2016 (т. 34), в които Съдът на ЕС е приел, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна. Даденото тълкуване е приложимо и в процесния случай, предвид сходството с фактите в съответното главно производство, по което са приети посочените съдебни актове. При установените по делото факти следва извода, че произхода на стоката от Китайската народна република е установен и за нея следва да бъде събрано антидъмпингово мито в съответствие с правилата за заплащане на митнически задължения, предвидени в Митническия кодекс на Съюза. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за дължимост на окончателно антидъмпингово мито за вноса на лимонена киселина при ставка 42, 70 %, определена в чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/82 на Комисията за всички останали дружества производители предвид липсата на информация за производителя на стоката в Китай, както и ДДС за внасяне на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, ведно със съответните лихви. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК , във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.