Решение № 5293 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15301/2012 г.

Решение № 5293 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15301/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Димар шус" ООД със седалище гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград, против решение № 1460 от 18.10.2012 г. по адм. дело № 523 по описа за 2012 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление от 03.08.2012 г. на контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив, Отдел Смолян, за обявяване съществуването на трудово правоотношение с Назлън Атем Алибаш, считано от 11.07.2012 г. Развитите съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, неправилно прилагане на административнопроизводствени правила и на чл. 405а от КТ като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив и Назлън Атем Алибаш от с. Барутин, общ. Доспат, обл. Смолян, не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Благоевград е постановление от 03.08.2012 г., издадено от контролен орган в Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ) - гр. Пловдив, Отдел гр. Смолян, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, за обявяване съществуването на трудово правоотношение между "Димар шус" ООД като работодател и Назлън Атем Алибаш от с. Барутин, община Доспат, обл. Смолян, като работник, считано от 11.07.2012 г. Дадено е предписание на работодателя на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ да предложи на лицето сключване на трудов договор. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Благоевград е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на фактическите предпоставки по чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). След като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът законосъобразно е приел, че при извършване на проверката лицето Назлън Атем Алибаш е изпълнявало работа с определени трудови функции в шивашки цех за производство на обувки в с. Барутин при определено от възложителя работно време. Неоснователен е касационният довод за нарушения при прилагането на чл. 6, ал. 1, т. 15 и чл. 20, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 83 от 22.04.2008 г., което според касатора е обусловило неправилния извод на първоинстанционния съд за издаване на постановлението от материално компетентен орган. На основание чл. 405, ал. 1 от КТ в случаите, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Функциите на контролен орган по чл. 404 и чл. 405а от КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в съответната Дирекцията "Инспекция по труда". Дирекциите "Инспекции по труда" са определени в Приложение № 2 към чл. 11, т. 4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Компетенциите на инспекторите като контролен орган по чл. 405а от КТ са регламентирани с чл. 20 от Устройствения правилник. Съгласно т. 13 от заповед № 0426 от 22.12.2010 г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" служителите в ДИТ - Пловдив имат правомощия на територията на обл. Смолян, вкл. община Доспат. Оспореният акт е издаден от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив, Отдел Смолян, в чийто териториален обхват попада провереният шивашки цех. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на обжалваното решение. На 11.07.2012 г и 03.08.2012 г. контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив, Отдел Смолян, са извършили проверки на шивашкия цех на "Димар шус" ООД в с. Барутин. До 13.06.2012 г. Назлън Атем Алибаш е работила в шивашкия цех като "машинен оператор в обувното производство" по силата на трудов договор между страните № 78 от 25.05.2009 г. При извършените проверки е установено, че лицето полага труд в цеха като машинен оператор с определено място на работа. При втората проверка е представен писмен граждански договор, сключен на 09.07.2012 г. между "Димар шус" ООД като възложител и Назлън Атем Алибаш като изпълнител, за разкрояване с машини на фирмата на 150 чифта са и в срок до 13.07.2012 г. с място на работа в шивашкия цех при възнаграждение 80 лв. На 01.08.2012 г. е сключен втори граждански договор със същото съдържание. Анализът на клаузите на договорите и установените обстоятелства в хода на проверката води до извод за наличие на фактическо трудово правоотношение, при което физическото лице е било назначено на работа за изпълнение на конкретни трудови функции, с определени от възложителя място на работа и осигурени от него материали за извършване на работата. Трудът е полаган под надзора и контрола на възложителя, което означава спазване на установения от него ред и работно време за извършване на дейността. Изпълнителят е предоставил работната си сила, което обосновава основанието по чл. 1, ал. 2 от КТ за уреждане на правоотношенията като трудови. При спазване на процесуалното правило на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс съдът законосъобразно не се е доверил на свидетелските показания на Георги Димитров Геров, който като баща на управителката на "Димар шус" ООД и организатор на дейността на цеха, е заинтересован в полза на дружеството. Като е приел, че оспореното постановление е издадено при спазване на чл. 405а, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, Административен съд - Благоевград е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,