Решение № 6918 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3226/2011 г.

Решение № 6918 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3226/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Димов Георгиев, от гр. Пловдив, против решение № 15460 от 15.12.2010 г., постановено по адм. д. № 8578/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Тодор Димов Георгиев против заповед № К-5455/13.05.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Тодор Георгиев е извършил описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е констатирал, че самият жалбоподател, както в писмените си обяснения, така и в жалбата до съда не оспорва, че е нарушил заповед рег. № I-125 от 18.10.2005 г. на министъра на вътрешните работи и заповед рег. № З-3017 от 24.10.2005 г., определящи реда за предоставяне на информация на средствата за масово осведомяване, и потвърждава датите и медиите, на които е дал интервюта. В самата жалба до съда Георгиев заявява, че в действителност е нарушил служебните си задължения, като не е спазил разпоредбите на цитираните заповеди. По несъмнен и безспорен начин е установено и другото, извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, а именно късно регистриране на заявителски материал - получената от жалбоподателя информация за извършено престъпление от общ характер е от м. август 2009 г., а сигнала до министъра на вътрешните работи е с рег. № 18859 от 04.11.2010 г. Законосъобразно съдът е приел, че извършените нарушения правилно са квалифицирани от административнонаказващия орган като дисциплинарни такива по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Установено, е че са нарушени изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 5 и ал. 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 от Инструкция рег. № Iз-1171 от 2.08.2006 г. за организацията на работа на структурните звена на МВР по заявителския материал за престъпления от общ характер, издадена от министъра на вътрешните работи, съобразно които, когато служител на МВР установи случай, при който се констатират признаци на извършено престъпление от общ характер, съставя незабавно докладна записка до началника на съответното структурно звено. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е счел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че получената от него информация не е била служебна и не е представлявала заявителски материал по смисъла на цитираната инструкция, тъй като в чл. 6 от инструкцията изчерпателно са посочени случаите, когато постъпилите съобщения не се регистрират като заявителски материал, като в ал. 2 е посочен редът за тяхното регистриране и обработка, което в случая не е изпълнено от жалбоподателя. Ето защо като е приел, че Тодор Георгиев е извършил, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения съдът е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора, че административният орган не е събрал доказателства, установяващи извършените от него дисциплинарни наказания не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, но не и към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол. Жалбоподателят нито в административното, нито в съдебното производство е оспорвал, че е извършил дисциплинарните нарушения, съответно не е оспорил и събраните по преписката доказателства, поради което за административния орган не е било налице задължения да ангажира допълнителни доказателства, установяващи извършените от Георгиев нарушения, тъй като доказателствената тежест се разпределя в зависимост от твърденията на страните. При постановяване на обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че по отношение на Тодор Георгиев са били осъществени материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание. Обсъдени са и всички направени от жалбоподателя възражения, в т. ч. и тези повторени отново в касационната жалба и правилно са счетени за неоснователни. Фактът, че изготвената справка от 15.12.2009 г., установяваща извършените нарушения е послужила за издаване на предходна заповед, която е отменена по административен ред, поради липса на компетентност на издателя й, не обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като заповед № з 12669/21.12.2009 г. не е отменена поради нарушение на материалноправните норми, т. е. не поради липса на извършени дисциплинарни нарушения. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,