Решение № 11933 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3556/2016 г.

Решение № 11933 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3556/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от "Трегер" ООД със седалище в град С. против решение № 464 от 26.01.2016 г. по адм. дело № 8841/2015 г. на Административен съд - С. град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № Ж-70 от 16.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране и са присъдени разноски. Правят се възражения за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Комисия за енергийно и водно регулиране изразява чрез процесуалния си представител становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна "Софийска вода" АД със седалище в град С. не взема отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че липсата на една страница от мотивната част на акта на КЕВР не влияе върху валидността му, тъй като нейното съдържание се установява от доклада по преписката и от проекта на решение. Сочи, че установеното завишение на стойностите на химически вещества в отпадните води е довело до завишаване на цената за услугата съобразно клаузите на сключения през 2012 г. договор. Счита за неоснователно възражението на жалбоподателя за недобросъвестно търговско поведение, изразяващо се в неправилно формиране на цената във фактурата за месец ноември на 2014 г. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Образувано е по жалба, подадена от "Трегер" ООД против решение № Ж-70 от 16.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. С него са приета за неоснователни основната и двете допълващи я жалби на дружеството за незаконосъобразни действия на "Софийска вода" АД, като В и К оператор и образуваната преписка е прекратена. Възраженията по жалбата са в две насоки: първата е, че взетите проби от отпадните води са изследвани в лаборатория на "Софийска вода", поради което неоснователно е установено завишение на химически неблагоприятни показатели. Възражението се обосновава с твърдение, че за всички години на експлоатация на собствения на жалбоподателя хотел не е променен, нито начинът, нито степента на експлоатация. Втората група възражения са за недобросъвестно търговско поведение при формиране на цената във фактурата за месец ноември на 2014 г. В хода на съдебното производство е направено и трето възражение за нищожност на оспорения административен акт, поради липса на една от страниците, съдържаща част от мотивите на издаденото решение. От приложената административна преписка съдът е установил всички релевантни за спора факти и спазването на административно-производствените правила, предоставящи равно право на двете страни по спора - клиент и лицензиант на участие при събирането на доказателства и формиране на правни изводи от комисията. Установил е наличие на договорни взаимоотношения между страните по преписката. Анализирал е спазването на правилата по раздел III от договора от 12.09.2012 г. досежно измерванията на изразходвани, отведени и пречистени води чрез средствата за измерване, пробовземане и анализ. Проследил е изпълнението на процедурата по чл. 17 от договора за установяване степента на замърсеност по нормативно предвидени показатели чрез вземане на проби от отпадъчните води. Преценил е съдържанието на протоколите за вземане на проби № 1203197 от 6.08.2014 г. и № 1204076 от 12.11.2014 г., материалната им доказателствена сила и резултатите от лабораторните изследвания. Съответно е проверил дали и доколко издадените при съобразяване на резултатите от изследванията фактури съответстват на правилата на чл. 20, ал. 1 от раздел IV от договора "Санкции и неустойки". Въз основа на така установените факти съдът е направил и правните си изводи. На първо място е отчел, като неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт. За целта е съобразил, че той е издаден от компетентен орган при спазване на изискуемата форма, кворум и мнозинство. Липсата на стр. 4 от мотивите на решението се запълва от други документи по преписката, каквито са докладът и проектът на решение по чл. 145, ал. 1 от Наредба № 3. Освен това цялостното поведение на жалбоподателя и съдържанието на жалбите му до съда установяват факта, че потребителят е бил запознат с всички фактически установявания на регулаторния орган. На второ място съдът е приел, че решението напълно съответства на договореностите между двете търговски дружества, както за начина на вземане на проби от отпадъчните води, така и за начина на формиране на уговорените санкции при заплащане. Съобразил е, че протоколите за пробовземането са подписани от представител на жалбоподателя без каквито и да било възражения и забележки. При липса на изпълнена от ползвателя процедура по чл. 17, ал. 2 за вземане на паралелна проба, неоснователно се оспорват лабораторните резултати няколко месеца по-късно. При обсъждане на съдържанието на издадените в периода от 6.08.2014 г. до 12.11.2014 г. фактури е установил, че те са изцяло съобразени с резултатите и начина на плащане по чл. 20, ал. 1 от договора. От фактическия и правния анализ, съдът е установил по безспорен начин липса на допуснати нарушения от лицензианта и неоснователност на подадената жалба от ползвателя на В и К мрежата, имащи за последица прекратяване на преписката от регулаторния орган. Първоинстанционната жалба е преценена за неоснователна и отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи за противоречие с материалния закон, напълно се преповтарят доводите на жалбоподателя пред административния съд. Първият е за нищожност на акта на КЕВР, поради липсата на една страница от мотивната му част. Разгледан по съществото си, той е неоснователен. За да бъде административният акт нищожен при такава допусната грешка, е необходимо волеизявлението на издателя да е толкова противоречиво, объркано и неясно, че да не може дори по пътя на тълкуването да се изведе смисъла и съдържанието на формираната воля. Настоящият случай безспорно не е такъв. Оспореното решение на комисията съдържа ясно разграничени и формулирани фактически и правни основания на издаването му, както и разпоредителна част за прекратяване на преписката, поради липса на установено неправомерно поведение от страна на лицензианта при упражняване на правата му по предоставената лицензия. На свой ред обстоятелствената /мотивна/ част на решението е обособена в три части: първата е същността на твърденията в жалбите на ползвателя; втората съдържа анализ на становищата на страните, съдържащите се в административната преписка многобройни писмени доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти. Третата част са правните изводи относно липсата на допуснати нарушения от лицензианта. Липсващата четвърта страница от общо седем страници съдържа описание на резултатите от лабораторните изследвания на двете проби от август и ноември на 2014 г.; констатация, че при взетите такива впоследствие не са установени отклонения от нормативните параметри; констатация за начисляваните санкции в издадените фактури и констатация за съдържанието на протоколите за вземане на проби от 6.08.2014 г. и 12.11.2014 г., че са подписани от представител на ползвателя и е отразено, че пробите са запечатани. Тези обстоятелства са били известни на управителя на жалбоподателя и са описвани в редица негови молби до лицензианта. Във втората част на липсващата четвърта страница се съдържа само цитат на чл. 17, ал. 1 от сключения между страните договор, който също е добре известен на жалбоподателя, като страна по него. Ето защо съдържанието на липсващата страница по никакъв начин не е довела до неяснота относно фактите, приети от регулаторния орган за безспорно установени и съответно не прави акта неясен или трудноразбираем и то до степен на нищожност. Вторият касационен довод е, че неправилно комисията е прекратила преписката вместо да изложи съображения в решението по съществото на спора. Доводът е неоснователен. В решението на комисията са анализирани всички събрани писмени доказателства. Обсъдени са становищата на страните и особено е акцентирано на възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения от ВиК оператора. Подробно и мотивирано са обосновани изводи за неоснователност. Ето защо комисията е постановила акта си в хипотезата на чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3. В нея е записано, че когато при проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства се установи неоснователност на жалбата, регулаторният орган прекратява преписката. Следващият касационен довод е за неправилност на решението на комисията. В тази връзка са въведени две конкретни възражения: с първото се оспорват резултатите от изследването на пробите, извършено с писмо от дружеството до лицензианта от 7.01.2015 г. Второто е, че през целия период дружеството е експлоатирало по един и същи начин собствения си хотел, което поражда у него "основателни съмнения за достоверността на резултатите". В съдебното заседание в касационното производство, управителят на жалбоподателя изцяло акцентира на тези възражения, развивайки тезата за недопустимост изследванията на пробите да се извършват в лаборатории, които принадлежат на лицензианта. Такива възражения са направени, както пред комисията при иницииране на производството по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3, така и пред първоинстанционния съд. Съответно те са били предмет на обстойно обсъждане с оглед писмените доказателства по преписката и прилагането на чл. 17 от договора с всички уредени в него договорни задължения, права и възможности за страните, в това число и за потребителя. Направените от регулаторния орган и от административния съд фактически установявания и формираните въз основа на тях правни изводи са фактически и законово обосновани и не следва да се излагат за трети път в настоящото решение. Вземането на проби от оператора е заложено, като правна възможност в чл. 17, ал. 1 от договора. Извършено е именно по уредения там начин - в присъствие на представител на потребителя. На 6.08.2014 г. това е бил главният инженер на "Трегер" ООД. Той е подписал протокола, съдържащ наред с всички необходими данни и обстоятелството че пробата е запечатана. При второто оспорено пробовземане на 12.11.2014 г. е присъствал техник, който се е подписал без възражения, включително и срещу забележката, че пробата е запечатана. Съгласно договореностите между страните именно в този момент потребителят е имал възможност да поиска вземане на паралелна проба, която сам да предостави за анализ в лаборатория. Имал е и втора възможност по чл. 17, ал. 1 от договора - да поиска вземане на трета - арбитражна проба, запечатана и подписана от представители на контрагентите и съхранявана от оператора съгласно вписания стандарт за период до 20 дни. Съгласно ал. 6 на разпоредбата именно арбитражната проба би могла да се предостави за анализ на независима акредитирана лаборатория, съгласувана между страните. В ал. 5 на разпоредбата е уредена и трета възможност - потребителят да поиска допълнително пробовземане минимум за същите показатели, анализирани на предходно взетата проба. Данните по преписката сочат, че за периода от месец август на 2014 г. до края на същата година, потребителят не е използвал нито една от уредените в договора възможности. Поради това всякакви твърдения относно некоректност на оператора при анализ на пробите в негова лаборатория, както и липса на промяна в дейността на предприятието са недоказани и голословни. Последният касационен довод, който също буквално повтаря възраженията пред комисията и административния съд е за недобросъвестно търговско поведение, изразяващо се в липса на промяна във фактурирането на услугата след 12.11.2014 г. Той е обсъден от комисията и първоинстанционния съд на базата на приложените по административната преписка фактури. Фактическите установявания в тази връзка и правният извод за неоснователност на възражението са обосновани. Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора при завишение на замърсеността на съответен показател, потребителят дължи санкция. Тя се изчислява върху цената за отвеждане и пречистване, завишена с процента на показателя и се прилага от датата на пробовземането, при което е становено замърсяването да прекратяването му, удостоверено с резултати от проби на отпадъчните води на потребителя. Видно от фактура от 2.09.2014 г. - л. 147 по делото, след 6.08.2014 г. е начислена санкция в размер на 2.400, колкото е максималното завишение на показателя "Алфа - СПАВ" при анализа на пробата от същата дата. При анализа на пробата от 12.11.2014 г. този показател вече е бил в норма. Установено е обаче превишаване при други два показателя - БПК5 и ХПК, за които потребителят е надлежно уведомен с писмо изх. № СВ-4073 от 21.11.2014 г. - л. 140 от делото. В издадената фактура на 6.01.2015 г. санкцията вече е определена на базата на превишаването на ХПК, което е по-голямо в сравнение с това на БПК5. Санкцията за "Алфа - СПАВ" е отпаднала - л. 145 от делото. Описания във фактурата период на отчитане е точно от 12.11.2014 г. Така извършеният анализ установява по категоричен начин неоснователността на доводите в касационната жалба. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната комисия, ще следва касационният жалбоподател да заплати сумата 300 лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение