Решение № 259 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2008 г.

Решение № 259 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Д. К. К. и С. К. К. от с. К., Б. област срещу решение № 182/08.11.2007 г. по гр. дело № 1076/2006 г. на Бургаския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба Н. Д. К. от с. К., П. Н. Д. от гр. Б. и Д. Н. К. от с.гр., не изразяват становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 1577/12.10.2006 г. по гр. дело № 2637/2005 г. на Бургаския районен съд, с което установителният иск за собственост е отхвърлен, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че по реда и условията на ЗСПЗЗ наследодателят на ответниците е заявил за възстановяване земеделски имот в м."Б" от 1 дка, който преди образуването на ТКЗС е бил записан под № 136 по кадастралния план на с. К., с площ от 1557 кв. м. на името на Н. К. К. /наследодателя на ответниците/ и възстановен, като земеделска земя на същия, с № 861 и площ от 1095 кв. м. При изготвяне на плана на новообразуваните имоти по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот № 861 и съседният № 862 са присъединени и образуват имот № 3* с площ 1557 кв. м., отново записан на името на наследодателя на ответниците Н. К. К. Въззивният съд е приел за неоснователни твърденията на ищците, че имотът е бил сънаследствен, т. е. бивша собственост на общия наследодател на страните К, починал през 1965 г., поради което ищците, като негови деца, както и наследодателят на ответниците (негов син, починал в хода на процеса и заместен от наследниците си - ответниците по иска) притежават по равни части от същия имот, мотивирайки се с възстановеното право на собственост върху процесната земеделска земя изключително на Н. К., който е заявил същата, в качеството си на изключителен бивш неин собственик, а не в качеството сина наследник на общия наследодател К, както и с отсъствие на доказателства за правото на собственост върху същия имот, притежавано от общия наследодател. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, поради което не се налага неговото отменяване. Неоснователни са касационните доводи, отнасящи се за съществуващото право на собственост върху процесния имот в патримониума на общия наследодател на страните, към момента на внасяне на земеделската земя в ТКЗС, защото: касаторите твърдят, че сега възстановеният земеделски имот № 3* с площ от 1557 кв. м., записан като възстановено право на собственост на Н. К. К. не е негова собственост, а е сънаследствен, т. е. на тримата низходящи на общия наследодател на страните К. Д. в тази връзка не са представени от касаторите. Имотът е бил записан на името на Н. К. К. още преди образуването на ТКЗС. Единственото писмено доказателство, представено от касаторите, подкрепящо твърденията им, е молбата от 13.11.1957 г., с която общият наследодател на страните К. К. е заявил, че внася в ТКЗС 4 дка харман "К" и 1 дка лозе в м."Б", последният имот обаче вече е бил записан в разписната книга на името на неговия син Н. К. К., видно от неоспорената от страните експертиза. Показанията на разпитаните свидетели, че след образуването на ТКЗС процесният имот се е обработвал от тримата наследника (низходящите на К. К.) не установяват упражняване на владение, в качество на наследници, при равни части, защото имотът им е бил предоставен за лично ползване, в качество на член-кооператори. При отсъствие на емлячни регистри и други писмени доказателства, установяващи правото на собственост на общия наследодател К, молбата от 13.11.1957 г. за внасяне на имота в ТКЗС представлява изолирана индиция за притежавано право на собственост, но недостатъчна, за да се приеме за доказано твърдението на касаторите в този смисъл. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова